МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ КУСЕВ

Името на митрополит Методий Кусев днес рядко се споменава извън средите на историци, богослови и краеведи. Забравата е покрила славното дело на един от най-ярките и безкомпромисни български архиереи. А всъщност той е от личностите, които най-ясно съчетават дълбоката православна вяра и непоколебимия национален идеализъм. Методий Кусев (светско име Тодор Кусев) е духовник, общественик, патриот и безспорен борец за българското в Македония, за когото може да се каже, че животът му е постоянна саможертва в полза на народа.

Тодор Кусев е роден през 1838 година в град Прилеп – едно от важните средища на българщината в Македония. Израства в атмосфера на силно национално съзнание. Семейството му е част от онази прослойка будни българи, които съхраняват езика, вярата и традицията под тежкото османско владичество. Още от ранни години той проявява интерес към книжовността, църковните дела и народната съдба.

I. Участие в борбата за църковна независимост

Младият Кусев е част от онова поколение, което изживява решителната борба за църковна независимост. Тя е неразривно свързана с националното самоопределение на българите. През 1871 г. в Цариград се провежда Първият църковно-народен събор на Българската екзархия. Там Кусев пламенно защитава правото на македонските българи да участват в делата на новоизвоюваната църква. Неговите думи остават в историята като свидетелство за ясно и недвусмислено съзнание за българския характер на Македония:

Те са българи, затова трябва да ги приемем. Самото им дохождане показва, че са българи, и че искат да са българи.

Тези изказвания имат огромно значение, защото идват от човек, роден и израснал именно в Македония – област, която по-късно ще бъде обект на ожесточени спорове и чужди национални претенции.

II. Монашески път

През 1873 г. Тодор Кусев приема монашество под името Методий. Той преминава през духовна школовка, но едновременно с това развива активна обществена и народополезна дейност. Като протосингел на Пловдивската епархия организира взаимоспомагателни каси, за да предпази българското население от лихварите – истинско социално дело, предхождащо модерните форми на кредитни кооперации.

По време на Априлското въстание през 1876 г. и последвалите кървави погроми, той открито защитава българите. Негова е и инициативата за писмото до руския император Александър II, което подготвя почвата за Руско-турската освободителна война. Царят отговаря кратко, но категорично:

Да се освободи България.

III. Дейност в Русия и защита на българската кауза

През 80-те години на XIX в. Методий продължава образованието си в Русия, където се обучава по богословие. Там съчетава духовното си усъвършенстване с активна обществена дейност. През 1890 г. в Петербург влиза в открит спор със сръбския посланик Джордже Симич, който, въз основа на карта на славянските народности, твърди, че Македония е сръбска.

Методий Кусев отговаря с пламенна реч, която остава класика в защита на българското самосъзнание:

„Аз съм българин. Ние македонците сме българи… Сръбската боя върху картата не може да ни измени, да ни направи сърби. Сърбите, сиромасите, като си знаят, че няма кьорав сърбин в Македония, ламтят за сянката, придържат се о боята.“

Тези думи са не само ярък пример за неговата убеденост, но и за неговия неподкупен дух.

IV. Митрополит на Стара Загора

През 1894 г. Методий Кусев е ръкоположен за митрополит на Старозагорската епархия – пост, който заема до края на живота си. Това е период на изключително активна общественополезна дейност. Той не се ограничава единствено до духовните въпроси, а развива широка културна, социална и благотворителна дейност.

Парк „Аязмото“

Едно от неговите най-значими дела е създаването на парк „Аязмото“ – първият голям парк в Стара Загора и един от най-ранните в България. По негово настояване се засаждат хиляди дървета, предимно борове, които превръщат местността в зелена бележка на града.

Обществена и просветна дейност

Митрополит Методий активно подкрепя строителството на училища и църкви, насърчава книгоиздаването, благотворителността и развитието на читалищата. Винаги застава в защита на националното дело и не пести усилия в подкрепа на македонските българи.

V. Личност и характер

Съвременниците му го описват като човек със стоманена воля, често безкомпромисен и дори суров. Добри Ганчев пише за него:

Волята у Методий от стомана скована. Неуморна, никакви препятствия не я спират. Патриотизмът у Методия минава границите на разума… В моите очи Методий Кусевич е фанатик от средновековен тип.

Този фанатизъм, често тълкуван като крайност, всъщност е неговият най-силен белег. Той търси и брани българщината дори там, където тя е под заплаха от пълно изчезване – в Албания, в Епир, в Призренско.

VI. Последни години и смърт

Митрополит Методий умира през 1922 г., в момент, когато България вече е преживяла националните катастрофи и разпадането на националния идеал. Въпреки горчивината, той остава символ на безрезервна преданост към българското.

Неговият живот е своеобразен пример за завета, който по-късно ще формулира полковник Борис Дрангов:

Насъщно необходими са нравствени великани, мъже волни, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм.

Методий Кусев е именно такъв „нравствен великан“. Частица от неговия дух е нужна и днес – като напомняне, че борбата за национално самосъзнание, за духовна и културна устойчивост никога не приключва.

Митрополит Методий Кусев остава една от най-ярките личности на Българската православна църква и националното движение през XIX–XX век. Той е пример за духовник, който не се затваря в храмовете, а превръща живота си в непрекъсната борба за народа. Неговата „фанатична“ отдаденост на българщината може да изглежда крайна за някои, но именно тя е онази сила, която съхранява духа на нацията в тежки времена.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК