ПОП ГРУЙО БАНСКИ

Поп Груйо Бански, известен в историята и народната памет като един от най-ярките духовници сред ръководителите на Априлското въстание, е роден през 1836 г. в село Баня, Панагюрско. Родът му – Тренчови – е стар и уважаван, занимаващ се от векове с овчарство и мутафчийство. Селото, известно със своите над двадесет топли минерални извора, дава и неговото прозвище „Бански“.

Малкият Григор (наричан от всички Груйо) израства под силното влияние на баба си Нена, която го възпитава в непримирим български дух. Детството му е белязано от смели прояви на неподчинение към турците, преминаващи през селото, което още от ранна възраст разкрива характера му на човек, готов да се противопостави на неправдата.

I. Образование и духовен път

През 1854 г. младият Груйо постъпва в метоха на Рилския манастир в Самоков, където получава добро образование и се подготвя за учител и църковен певец. След завръщането си в Баня започва учителска дейност, а по-късно преподава в селата Ферезлий (дн. Овчеполци) и Кавак дере (дн. Тополи дол).

През 1858 г. е ръкоположен за свещеник от йеромонах Игнатий Рилец и получава свидетелство за свещеническо достойнство. Служи в няколко села до 1863 г., когато се завръща в родната Баня, вече като вдовец с две невръстни дъщери – Димитра и Анна, след като съпругата му Нейка Мутева умира младa. Освен духовна мисия, той поема и ролята на учител, обществен деец и закрилник на селяните.

II. Срещата с Левски и комитетската дейност

Ключов момент в живота на поп Груйо е срещата му с Васил Левски по време на обиколките на Апостола из Средногорието. Вдъхновен от идеите му, той става член на местния революционен комитет. След гибелта на Левски комитетът запада, но през февруари 1876 г. Георги Бенковски посещава Баня и възстановява организацията. За председател на новия комитет единодушно е избран именно поп Груйо.

Къщата му се превръща в център на революционната дейност, място за събрания и подготовка на въстаническите материали. Дъщерите му активно участват – Димитра, едва 18-годишна, демонстрира пламенен революционен дух, заканвайки се да плени местния турски управител Ахмед ага.

III. Клетвата и Оборище

Едно от най-значимите събития, с които е свързано името на поп Груйо, е събранието в местността Оборище. На това историческо събиране на делегати от Средногорието, свещеникът заклева въстаническите представители да бъдат верни на делото на свободата.

Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“ описва с особена сила момента, когато апостолите, сред които и Бенковски, свеждат сабите си и глави пред християнските символи по време на клетвата.

Самият поп Груйо оставя и свои стихове, които запазват паметта за тази тържествена клетва. В тях проличава дълбоката му вяра, съчетана с безкомпромисна решимост за борба срещу тиранията:

„Тако ми свято име Божие,
Тако ми светло сие оружие,
…
За свобода и отечество да умрем юнашко!“

IV. Участие в Априлското въстание

На 20 април 1876 г. въстанието избухва в Копривщица и Панагюрище. На следващия ден поп Груйо е вече там, за да освети знамето на въстаниците. Активно се включва в битките около Панагюрище, предвожда чета от 30 души и проявява смелост в защита на народа си.

Най-тежките моменти идват, когато въстанието е потушено с жестокост. Селата са опожарени, жителите избити или прогонени. За да спасят съселяните си от гонения поп Груйо Бански и другарите му се предават на турците и са влачени от зандан към зандан, а накрая са осъдени на затвор в Мала Азия – град Коня. След победоносната Руско-турска война, той се прибира в родното си село. Посрещнат е тържествено от своите съселяни, а учениците декламират следните редове:

Добре дошъл, ах, страдалче,
Зарад нашия народ:
Верни бяхте да страдате
За народа дор до смърт.

V. Завръщане и обществен авторитет

След Освобождението през 1878 г. поп Груйо се завръща в Баня. Съселяните му го посрещат като герой и страдалец за свободата. Отново заема свещеническото си място, а авторитетът му в обществото остава неоспорим. Често е описван като простодушен и весел човек, който с лула в уста и тояжка в ръка се среща с хората и продължава да бъде техен духовен водач.

Наричан „живо сребро“, той съчетава духовност, народна мъдрост и непримиримост към неправдата. В спомените си за Бенковски често казвал:

Добре стори Бенковски, че се уби – инак колко щеше да му чини капата днес?

През 1897 г. поп Груйо написва поемата „Записки по Средногорското въстание“, в която описва своите преживявания и клетвата в Оборище. Поемата има и документална стойност и е ценен принос за изследователите на Априлското въстание. С преписи от нея помага на историка Димитър Страшимиров в неговите трудове.

Макар и със скромна поборническа пенсия от 60 лева, той остава символ на безкористната саможертва и вярност към идеала за свобода.

VI. Последни години и смърт

През 1893 г. се оттегля от свещеническа служба, но до края на живота си всяка година на 20 април отива в Оборище, за да извършва панихида за загиналите въстаници.

На 17 ноември 1908 г., на 72-годишна възраст, поп Груйо Тренчов умира в родното си село. По негова воля е погребан в общите гробища, а не в църковния двор, както се полага на свещеник – жест, който отразява скромността и равенството, в което вярвал.

Поп Груйо Бански остава в историята като духовник, съчетал вярата в Бога с безкомпромисна борба за национална свобода. Той е не само заклел делегатите на Оборище, но и олицетворение на онзи тип български възрожденски свещеници, които поставят интереса на народа над всичко.

Животът му свидетелства за единството между църквата и революцията, между духовността и борбата за национална независимост. Днес неговата личност заслужава да бъде помнена като пример за вярност, чест и себеотрицание.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК