МЕЦЕНАТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ЕВЛОГИ И ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

В българската история има имена, които носят тежестта на цели епохи. Сред тях особено се открояват Евлоги Георгиев и Христо Георгиев – двама братя от Карлово, които успяват да превърнат търговския си успех в колосално дело за просветата, културата и националното освобождение на България. Те са символ на възрожденската добродетел, че богатството е средство, а не цел – средство за служба на народа.

I. Исторически контекст

• Османската империя и България – в първата половина на XIX век българите са без собствена държава, но Възраждането поражда нова интелигенция и предприемачество.
• Емигрантските общности – Влашко и по-специално Галац и Букурещ се превръщат в икономически и политически центрове за българите в изгнание.
• Търговски възможности – Дунавският и черноморският търговски път отварят пазар за зърно, вълна, кожи и занаятчийска продукция, а търговците, които умеят да работят с международни партньори, бързо забогатяват.

II. Произход и семейство

Братята са родени в заможно семейство:

• Баща: Георги Недев – известен търговец и джелепин.
• Майка: Елисавета Пулиева – от влиятелния карловски род Пулиеви.
  От пет деца оцеляват само Евлоги и Христо, което създава между тях силна връзка, основаваща се на доверие и общи цели.

III. Ранни години и образование

Евлоги Георгиев

• Роден: 3 октомври 1819 г., Карлово.
• Учи при Райно Попович в Карлово, където усвоява основите на класическото образование.
• Продължава обучението си в Пловдив, където получава познания по гръцки, турски, математика и търговия.
• Завръща се в Карлово и кратко време учителства.
• 1837 г. – на 18 години заминава за Галац, по-късно за Букурещ.

Христо Георгиев

• Роден: 1824 г., Карлово.
• Следва сходен образователен път като брат си.
• Към средата на 1840-те години се присъединява към търговската дейност на Евлоги в Галац.

IV. Изграждане на търговската империя

Първи години

• Започват с посредническа търговия на зърно между българските земи и Западна Европа.
• Умеят да управляват риска и да използват колебанията в цените на международните пазари.

Разрастване

• През 1850–1860-те години вече разполагат с търговски кантори, складове и транспортни средства (шлепове и кораби).
• Дейността се разширява към вълна, кожи, памук, текстил и внос на европейски промишлени стоки.
• Започват да отпускат кредити на други търговци – първи стъпки в банковата дейност.

V. Политическа и националноосвободителна дейност

Добродетелната дружина

• Основана през 50-те години в Букурещ.
• Членове – заможни българи търговци и интелектуалци.
• Цели: освобождение на България, финансиране на образованието и революционните дейци.
• По време на Кримската война (1853–1856) дружината набира доброволци за руската армия.

Подкрепа за българската кауза

• Финансират обучението на млади българи в Европа.
• Подпомагат печатането на български вестници и книги в емиграция.
• Връзки с Раковски, Левски и други, макар и с различия по методите за постигане на свободата.

VI. Смъртта на Христо Георгиев

• 6 март 1872 г. – умира внезапно в Букурещ, на 48 години.
• Погребан в семейната гробница в гробището „Белу“.
• Евлоги продължава делото им, винаги споменавайки Христо като равнопоставен съучастник в дарителството.

VII. Евлоги Георгиев след Освобождението

• 1878 г. – завръща се в България.
• Започва да купува земя в София, предвиждайки нейното развитие.
• До 1890-те години притежава над 10 000 кв. м в централната част на града.

VIII. Дарителска дейност приживе

• 100 000 лв. – болница в Галац.
• 200 000 лв. – Университет „Карол I“ в Букурещ.
• 50 000 лв. – Българско девическо училище в Солун.
• 120 000 лв. – Българска болница в Цариград.
• Стипендии за бедни, но прилежни български студенти.

IX. Завещанието от 1897 г.

Евлоги Георгиев умира на 5 юли 1897 г. в Букурещ. Завещанието му е най-мащабният акт на благотворителност в българската история:

• На българската черква в Букурещ Евлоги Георгиев завещава 20 000 лева.
• 200 000 лева разпределя за поддръжката на училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
• На общината в Галац приписва 30 000 лева.
• 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
• 20 000 отделя за строителството на българска болница в Цариград.
• Меценатът разпределя пари и за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
• Три години преди смъртта си Евлоги Георгиев купува сграда в Солун за българска община.
• На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, завещава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
• Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
• На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

Нека помним думите от завещанието на родолюбивия българин Евлоги Георгиев:

Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!

X. Съдебни спорове (1897–1911)

• Роднините оспорват завещанието, твърдейки, че е подправено.
• Министърът на правосъдието Константин Панайотов се включва в процеса, вероятно по политически причини.
• Процесите продължават 14 години.
• 1911 г. – съдът окончателно потвърждава завещанието.
• Натрупаните лихви увеличават сумата за Университета на над 13 млн. лв.

XI. Реализация на дарението – Софийският университет

• 1924 г. – първа копка на сградата.
• 1934 г. – тържествено откриване.
• Фасадата е украсена с бронзови фигури на братята (скулптор Кирил Шиваров).
• Университетът става символ на модерната българска просвета.

XII. Гробницата в Букурещ

• Разположена в гробището „Белу“ – един от най-значимите некрополи в Румъния.
• Архитектурно издържана, с мраморни елементи и надписи на български и румънски.

XIII. Наследство

• Името им носят булеварди, училища, зали и улици из цяла България.
• Делото им е изучавано в учебниците като пример за родолюбие и благотворителност.
• Софийският университет е пряко продължение на тяхната визия за образована и силна България.

Евлоги и Христо Георгиеви са пример за рядко срещана симбиоза между предприемачески гений, патриотизъм и социална отговорност. В епоха, когато мнозина българи търсят спасение от бедността чрез емиграция, те успяват да натрупат колосално богатство и да го превърнат в инвестиция в бъдещето на народа си. Тяхната философия е проста, но вечна – истинското богатство не се измерва с това, което притежаваш, а с това, което оставяш след себе си.

Днес, минавайки край величествената сграда на Софийския университет, ние не виждаме само академичен храм, а материалното въплъщение на тяхната мечта за свободна, образована и силна България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК