ПРОФЕСОР БОГДАН ФИЛОВ

Богдан Димитров Филов (1883 – 1945) е една от най-противоречивите личности в българската история на XX век. Той съчетава в себе си две коренно различни призвания – на уважаван учен археолог и университетски преподавател, и на държавник, чиято политическа дейност остава белязана от драматичните събития на Втората световна война. Филов е министър на народната просвета (1938 – 1942), министър-председател на България (1940 – 1943), министър на външните работи (1942 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944).

Името му е свързано както с големи постижения в науката, така и с едни от най-оспорваните решения в българската политика. Докато приносът му в археологията е безспорен, ролята му в управлението на страната по време на Втората световна война е тема на ожесточени дебати.

I. Произход и ранни години

Богдан Филов е роден на 28 март (10 април нов стил) 1883 г. в Стара Загора. Баща му – подполковник Димитър Филов от Калофер – е активен участник в политическите събития след детронирането на княз Александър Батенберг. През февруари 1887 г. заедно с Олимпий Панов и Атанас Узунов той оглавява русофилския бунт срещу Регентството. Въстанието е бързо потушено, а Димитър Филов умира в болница от раните си при съмнителни обстоятелства. Така младият Богдан остава без баща още в ранна възраст – факт, който бележи съдбата му.

Майка му Елисавета е от Карлово и се грижи за възпитанието му. Детството и юношеството му преминават в Карлово и Пловдив, а през 1900 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. Още тогава поставя цел пред себе си – да научи немски и да продължи образованието си в Германия, център на класическите науки.

II. Образование и научна подготовка

През 1901 г. получава стипендия за обучение по класическа филология в Лайпциг. Първоначално заминава за Вюрцбург, където учи език и слуша лекции по история и археология. През 1902 г. вече е в Лайпциг, където задълбочава знанията си по латински, старогръцки и антична история.

По здравословни причини се премества във Фрайбург, където защитава докторска дисертация на тема „Римските легиони от провинция Мизия от Август до Диоклециан“. Трудът му е публикуван в престижното списание Klio и му носи авторитет в международните академични среди. Въпреки предложението да остане в Германия като научен сътрудник, през 1906 г. Филов се завръща в България, решен да се отдаде на археологията.

Следва специализации в Бон, Париж, Мюнхен и Рим. В началото на XX век той вече е сред най-подготвените български археолози.

III. Археологическа и научна кариера

През 1910 г. Филов става директор на Националния археологически музей и заема този пост до 1920 г. В този период провежда редица разкопки:

• в софийските храмове „Св. София“ и „Св. Георги“;
• в Боянската църква;
• в тракийския некропол при с. Дуванлий;
• в куполните гробници при Мезек, до Свиленград.

По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) оглавява научна мисия в Одринска Тракия и Македония за издирване и опазване на археологически и етнографски паметници.

IV. Университетска дейност

Филов започва да преподава през 1914 г. като доцент в Софийския университет. През 1920 г. става професор по археология и история на изкуството. Издига се до декан на Историко-филологическия факултет (1924), а през 1931 – 1932 г. е ректор на университета. Лекциите му се радват на голям интерес дори извън специалността.

Академични постижения

• Член на Българската академия на науките (от 1918), неин председател (1937 – 1944).
• Основател и директор на Българския археологически институт (1921).
• Почетен доктор на университетите в Атина, Берлин, Будапеща и Падуа.

V. Включване в политиката

Политическата кариера на Филов започва през 1938 г., когато става министър на народната просвета в кабинета на Георги Кьосеиванов. Той не е активен политик до този момент, макар да проявява симпатии към антикомунистическите движения.

Като просветен министър поставя акцент върху патриотичното възпитание и създава младежката организация „Бранник“. Въвежда и майчински отпуск за учителките.

VI. Министър-председател на България (1940 – 1943)

На 15 февруари 1940 г. цар Борис III назначава Филов за министър-председател. В управлението си той:

• открива нови училища и висши учебни заведения;
• допринася за създаването на Университета в Скопие като филиал на Софийския университет;
• но също така ограничава университетската автономия.

Присъединяване към Тристранния пакт

На 1 март 1941 г. във Виена България се присъединява към Тристранния пакт. Решението е повлияно от военния натиск на Германия, разположила огромна армия на север от Дунав. Филов отбелязва в дневника си, че за света това изглеждало като присъединяването на „велика сила, а не малка България“.

Закон за защита на нацията

Един от най-позорните актове на управлението му е приемането на Закона за защита на нацията (1941), лишаващ евреите от граждански права. Въпреки че българските евреи са спасени от депортация, близо 12 000 евреи от „новите земи“ са изпратени в нацистките лагери.

Регент на цар Симеон II

След смъртта на цар Борис III (август 1943) Филов става регент заедно с княз Кирил и ген. Никола Михов. Съветът продължава прогерманския курс, въпреки че съдбата на войната вече е обречена.

VII. Арест, процес и екзекуция

След преврата на 9 септември 1944 г. Филов не напуска страната. Арестуван е, изпратен за кратко в СССР и върнат в България. Изправен пред Народния съд, той е обвинен за политиката си и осъден на смърт. На 2 февруари 1945 г. е разстрелян.

Имуществото и научните му звания са отнети. Едва след падането на комунизма е реабилитиран – през 1996 г. Върховният съд отменя присъдата му, а научните му трудове отново се публикуват.

VIII. Оценка и наследство

Богдан Филов остава личност с две лица:

• Ученият – с огромен принос за развитието на археологията и историята на изкуството в България, признат в международен мащаб.
• Политикът – обвиняван в авторитаризъм, антисемитизъм и въвличане на България във войната на страната на Хитлер.

Независимо от противоречията, той е част от българската история. Неговото управление довежда до връщането на Южна Добруджа (Крайовска спогодба, 1940), както и до временно присъединяване на Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини.

Хронология на живота и дейността на Богдан Филов

Година / Дата	Събитие
28 март (10 април н.ст.) 1883	Роден в Стара Загора в семейството на подполковник Димитър Филов (от Калофер) и Елисавета (от Карлово).
1887, февруари	Баща му участва в русофилския бунт срещу Регентството, е тежко ранен и умира при съмнителни обстоятелства. Богдан остава сирак по бащина линия.
1900	Завършва Първа мъжка гимназия в София; поставя си цел да учи в Германия и да специализира класическа древност.
1901	Получава стипендия за обучение по класическа филология в Лайпциг. Първоначално заминава за Вюрцбург, където усвоява немски и слуша лекции.
1902	Започва редовни занятия в Лайпциг по латински, старогръцки, история на Древна Гърция и Рим.
1904 – 1906	Премества се във Фрайбург по здравословни причини. Защитава докторска дисертация „Римските легиони от провинция Мизия от Август до Диоклециан“. Дисертацията е публикувана в престижното немско списание Klio.
Пролет 1906	Завръща се в България, отказвайки предложения за академична кариера в Германия.
1906 – 1907	Специализира в Бон, Париж, Мюнхен и Рим.
1910 – 1920	Директор на Националния археологически музей. Провежда важни разкопки: „Св. София“, „Св. Георги“, Боянската църква, некропола при с. Дуванлий, куполните гробници в Мезек.
1912 – 1918	По време на войните за национално обединение ръководи научни мисии в Одринска Тракия и Македония.
1914	Започва университетска кариера като частен доцент по археология на източните и класическите народи в Софийския университет.
1918	Избран за дописен член на Българската академия на науките.
1920	Става редовен професор, ръководител на Катедрата по археология и история на изкуството в Софийския университет.
1921	Основава Българския археологически институт и става негов постоянен директор.
1923	Посветен в масонството в Берлин, по-късно член на софийската ложа „Светлина“.
1924	Избран за декан на Историко-филологическия факултет.
1929	Избран за действителен член на БАН.
1931 – 1932	Ректор на Софийския университет.
1937 – 1944	Несменяем председател на Българската академия на науките.
1938, есен	Назначен за министър на народното просвещение в кабинета на Георги Кьосеиванов. Създава младежката организация „Бранник“ и въвежда майчински отпуск за учителките.
15 февруари 1940	С Указ №8 на цар Борис III става министър-председател на България.
7 септември 1940	Подписва Крайовската спогодба – връщане на Южна Добруджа на България.
21 януари 1941	Влиза в сила Законът за защита на нацията – антисемитски акт, лишаващ евреите от граждански права.
1 март 1941	Във Виена подписва присъединяването на България към Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония).
1942	Министър на външните работи и изповядва идеята за прекъсване на отношенията със СССР. Открива Антиболшевишката изложба.
27 септември 1942	Официално открива антиболшевишката изложба в София.
28 август 1943	След смъртта на цар Борис III става първи регент на малолетния цар Симеон II, заедно с княз Кирил и ген. Никола Михов.
9 септември 1944	Преврат на Отечествения фронт. Филов е арестуван в Чамкория (дн. Боровец).
21 септември 1944	Изпратен в СССР, където престоява почти три месеца.
края на 1944	Върнат в България, хвърлен в Софийския затвор и изправен пред Народния съд.
2 февруари 1945	Екзекутиран след присъда на Народния съд. Отнети са му имуществото и научните звания.
26 юни 1996	Върховният съд отменя присъдата му (заедно с тези на княз Кирил и ген. Никола Михов). Филов е официално реабилитиран.

Историята на Богдан Филов е предупреждение за опасността, когато един изключителен учен се превръща в спорен политик. Ако в науката той оставя наследство, достойно за уважение, то в политиката неговите решения водят до тежки последици за България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК