КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕМБЕРГ

Историята на България след Освобождението през 1878 година е белязана от личности, които, макар и чужденци, оставят трайна следа в националната съдба. Сред тях с особено значение се откроява княз Александър Йозеф фон Батенберг – първият монарх на Третата българска държава. Макар да управлява едва седем години, неговата фигура се свързва неразривно с процесите на държавност, модернизация и национално обединение. Неслучайно децата му носят български имена – Крум-Асен и Вера-Цветана, а тленните му останки по негово желание почиват в центъра на София.

I. Ранни години и семейни връзки

Александър Йозеф фон Батенберг е роден на 5 април 1857 година във Верона, по това време част от Австро-Унгарската империя. Той произхожда от германския княжески род Батенберг (по-късно известен като Маунтбатън), който има тесни връзки с множество европейски династии.

• Баща му е принц Александър фон Хесен-Дармщад.
• Майка му е графиня Юлия фон Хауке.
• Роднинските му връзки се простират и до руския император Александър II, Царя Освободител, който е негов чичо по сватовска линия.
• Тези връзки му осигуряват не само международна легитимност, но и подкрепата на Русия при избирането му за български владетел.

II. Избор за княз на България

Още преди да стъпи на българския престол, Александър Батенберг има досег с нашата история. Той получава военно образование и служи като поручик в австро-унгарската армия. По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) се включва като доброволец в отряда на генерал Йосиф Гурко. Участва в тежки и решителни сражения, а този опит не само го изгражда като офицер, но и завинаги свързва съдбата му с България.

След Освобождението и решенията на Берлинския конгрес (1878 г.), България е учредена като княжество с васален статут спрямо Османската империя, но под върховния надзор на Великите сили.

Условия и ограничения

• Член 3 на Берлинския договор гласи, че „никой член от управляващите домове на Великите сили не може да бъде избран за княз на България“.
• Това силно стеснява избора на подходящ кандидат – необходимо е лице, което е достатъчно „неутрално“, но и приемливо за Русия, Австро-Унгария, Османската империя и останалите Велики сили.

Кандидатурата на Батенберг

Принц Александър, благодарение на връзките си с руската и британската корона, както и на военния си опит, се оказва най-подходящият компромисен избор. Макар първоначално да се колебае, именно настойчивостта на неговия чичо – Александър II Цар Освободител – накланя везните.

Ето и свидетелството за посрещането на княза на българска земя от Симеон Радев:

В България князът бе очакван с нетърпение. Народът го бе обикнал, преди да го познава. Чуло се бе, че той е млад и хубавец, че се е бил храбро в руските редове, че е племенник на царя Освободителя. Най-сетне той бе първият български княз и то бе достатъчно, за да пламнат въображенията. Цялата страна се готвеше да го посреща и се китеше заради него. Но българите не знаеха още изкуството да уреждат тържества, а, изглежда, че руските власти не им бяха оказали никакво съдействие. Впрочем тогава окупационните войски бяха почнали да се връщат в Русия и властите бяха залисани с тях. А може би да е имало и зла воля, както твърди Головин. Във всеки случай през цялото пътуване на княза имаше големи неуредици.

На някои места станаха даже комични инциденти. Във Варна бяха докарали до пристанището великолепен екипаж, но никой не бе помислил кой ще го кара. Когато князът се качи на колата, търсят кочияш – няма. Един от посрещачите, някой си Проданов, скокна тогава на колата, взе камшика и подкара. Шествието вървеше бавно към града посред виковете на множеството и тук-таме се спираше, за да чуе князът приветствията на разни депутации. Най-сетне то пристигна до квартирата, определена за августейшия гостенин; Проданов хвърли тогава юздите, скоква долу с камшик в ръка и се обръща към княза, за да му държи и той една реч.

Инак посрещането бе тук възторжено. Князът прелъсти всички. Със своята тържествующа младост, с малко женствената си красота, с наивните си любопитни очи, с добрата си усмивка той олицетворяваше истински зората на България. Всичко се видя царствено у него: осанката, погледът, движенията. „Младичък“, казваше тълпата, с един оттенък на нежно покровителство; и наистина, безбрад, с едва поникнали мустаци, тънък, стеснен малко, той правеше впечатление на юноша. Но младостта на владетелите е един недостатък, мил за масата.

При това – такава е странната българска психология – ентусиазмът не трая дълго. „Половин час след наистина искрено възторженото посрещане, пишеше тогава кореспондент на вестник Голос, градът изглеждаше съвършено делнично: дюкените и занаятчийниците навсякъде отворени, навсякъде търговия и работа, тишина най-невъзмутима, като да не се е случило нищо особено. Аз успях вече добре да се запозная с положението на работите и си отдавам ясно отчет за причините за подобно явление. Прочее някои думи и бележки, които аз, както и другите, чухме на пристанището, гдето стана първото посрещане на княза, биха накарали и съвсем нов човек да се сети. Мъчно беше да не се разберат такива напр. речи на един високопоставен русин:
„Защо не викате Ура? Викайте! Вие трябва да се радвате, че ви иде княз, ваш собствен княз, немец от зад морето. Той ще ви научи на ум. Сам не може по вашенски нито да се моли, нито да приказва, а вас ще ви накара да се учите на немски. Викайте, викайте по-задружно! Ах, вие, братушки, бедните братушки!“
Раздразнението на руските офицери бе от тяхно гледище обяснимо. Те не биха се били, за да се възцари в освободената с руска кръв земя един немец. Към негодуванието на тяхното славянско чувство се прибавяше и известно недоволство поради нуждата да напуснат България. Тук народът ги обожаваше и всеки от тях се чувстваше покровител.
С идването на „немеца“ преставаше и тяхното царство. Тия чувства са твърде човешки, за да ни удивят. Едва ли обаче те са взимали навсякъде такава рязка форма, каквато рисува Головин. Във всеки случай подир пладне русите дадоха заповед да се затвори чаршията. Скоро градът взема пак празничен вид, народът се разля по улиците, зашумя. Вечерта стана своеобразна илюминация, която много духовито е описана от кореспондента на Голос:
„Господи, какво се започна, когато стана тъмно! Кой турил фенерчета под самите стрехи, кой при един плет запалил една бъчва със смола, а кой проста насред пътя наклал огън. Улиците тесни, криви – ту надолу, ту нагоре, – народ се събира по тях в страшно количество, а сред тълпата ходят на всички страни кола, ей сега ще стъпчат някого. Към всичко това прибавете едно непрестанно стреляне, като че в града става битка… Все мислех, непременно тези хора ще изгорят града. Особено се страхувах за младия княз, при двореца на който се дигаше страшен шум от викове, музика и стреляне.

Той всяка минута излизаше на балкона, за да поздрави народа и да отговаря на неговите непрестанни приветствени викове с думите: „Благодаря ви за бляскавото посрещане! Да живее България! Да живее българският народ!“ (Единствените думи, които той знаеше тогава по български.) А българите, повечето стари хора, които нямаха понятие от опасността, на която излагаха княза, стараеха се в отговор на неговите думи да направляват фишеците тъй, щото те, като се пукат, да образуват над главата му един вид бляскав венец от разноцветни звезди. Когато това се случваше, то излизаше много ефектно и даваше на стройния млад хубавец, който се извишаваше над тълпата, един фанатически образ.“

Веселбата на народа трая до късно. Към часа един подир полунощ князът се оттегли да спи.
От Варна князът отиде в Русе, гдето една депутация начело с полковник Кострафору го поздрави от името на румънския двор, и оттам през Бяла в Търново. Навсякъде посрещането бе въодушевено и впечатлението, което произвеждаше личността на Батенберга – прелестно. В Търново вследствие на едно недоразумение гражданите си бяха отишли да обядват в часа на пристигането и по улиците чакаха само селяни от близките околии и войниците. Но когато почнаха да гърмят топовете, народът наскача из къщята и почна да тича трескаво по улиците, викайки ура.

Възкачване на престола

• На 16 април 1879 г. Великото народно събрание приема Търновската конституция.
• На следващия ден, 17 април, Александър Батенберг е избран за първи княз на България.
• Той е едва 22-годишен, което го прави изключително млад владетел.
• На 26 юни 1879 г. във Велико Търново полага клетва.

Посрещнат е с ентусиазъм от народа, който вижда в негово лице символ на новата държавност.

III. Личност и начин на живот

Александър Батенберг впечатлява с висок ръст, военна осанка и представителна външност. Въпреки княжеското си потекло, животът му в София е скромен:

• Обитава стария турски конак с течащи тавани.
• Използва мебели, останали от фалирала виенска певица.
• Внася културни нововъведения като коледната елха, зимните кънки и първите обществени градини.

Често се оплаква от липсата на развлечения и казва: „Как да доведа жена в тази пустиня?“

IV. Политически борби и преврати

Отношение към Конституцията

При клетвата си княз Александър обещава да спазва Търновската конституция, но скоро се сблъсква с реалността:

• Не познава българските нрави и език.
• Попада под влиянието на консерваторите, които също са против конституцията.

Превратът от 1881 г. и установяането на режима на пълномощията

На 27 април 1881 г. Батенберг суспендира конституцията и установява „режим на пълномощията“, което представлява първия държавен преврат в новата история на България.

епосредствено след Освобождението като доминираща политическа сила в България се налага Либералната партия. Нейните водачи са Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Славейков и други, които вярват в свободолюбивите и демократични идеали на възрожденската епоха. Срещу техните разбирания за по-голямо общинско самоуправление и либералната конституция стои Консервативната партия. Лидерите й Константин Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков и други смятат, че българският народ не е дорасъл за напълно демократична политическа система. Според тях България няма нужната политическа традиция, а партизанските страсти са твърде силни и явни. Консерваторите се застъпват и за по-голяма княжеска власт, докато либералите смятат, че князът не трябва да престъпва правомощията, които са му отредени от Търновската конституция.

Начович, Греков и Стоилов се възползват от близостта си с княза, за да представят политическите си опоненти като нихилисти, анархисти, врагове на монархията и обществения ред. От всички краища на княжеството консерваторите организират петиции и оплаквания срещу либералите. Княз Александър Батенберг все по-често чувства, че либералите заплашват позицията му на трона и дори ограничават правата му. Като естествен съюзник той вижда дейците от Консервативната партия, но също така и един от членовете на самото правителство – руският генерал Казимир Ернрот.

Европейските дипломати се отнасят съчувствено към стремежа за по-голяма политическа тежест на младия немски принц, дошъл да царува в България. Но както князът, така и консерваторите разбират, че най-голямо значение има мнението на Русия.

През януари 1881 година княз Александър се допитва до Петербург за промяна на конституцията в по-консервативен и монархически дух, но е посъветван да се въздържа от подобни действия. Батенберг вижда своя шанс, когато руският император Александър II бива убит от група анархисти. Князът заминава обнадежден за погребението на покойния император. Той използва възможността да се срещне с Александър III и да изложи плана си. От Петербург се връща в добро настроение и с готовност за действие.

Така на 27 април 1881 година с подкрепата на Великите сили и не без съдействието на генерал Ернрот, княз Александър сваля правителството на либералите. Начело на новия кабинет застава именно генерал Ернрот. Издадена е прокламация към народа, в която княза излага мотивите си за този ход.

Започва подготовка за избор на Велико народно събрание, което да промени конституцията в желания от княза дух. Цялата страна е разделена на пет области, които се ръководят от „черезвичайни комисари”. Черезвичайните комисари са руски офицери, които не се славят с разбиране и уважение към демократичния процес. Основните искания на княз Александър са да управлява в седем годишен срок с укази и в този срок да се свика ВНС за промяна на Търновската конституция.

Новият руски дипломатически агент Михаил Хитрово подкрепя съвсем открито и дейно действията на княза. Така само две години след Освобождението на България е създаден прецедентът една чужда държава да се меси във вътрешните работи на княжеството. Сега Александър I има подкрепата на консерваторите, Русия и повечето западни страни, но губи опора сред широките народни маси, които симпатизират на Либералната партия.

Либералите започват открита борба за връщане на демократичното статукво. Техният вестник „Независимост” критикува остро княза, консерваторите и руското вмешателство в българските вътрешни дела. Особено дръзко послание изпраща Драган Цанков до руския дипломатически представител Хитрово. В него той цитира древната приказка „не ти ща ни меда, ни жилото”.

На 14 и 21 юни са проведени изборите за второто по ред Велико народно събрание. На тях консерваторите печелят убедително с методи, които за съжаление ще станат симптоматични за българската и балканската политика. Най-голяма заслуга за победата има българската полиция. ВНС е открито в Свищов на 1 юли под председателството на Димитър Греков. За един час, с овации и аплодисменти ВНС гласува всичко, което княз Батенберг е поискал.

След събранието князът дава мандат на ново правителство с широко участие на руснаци. Ново лице в кабинета е и посветилият живота си на българската история чешки историк Константин Иречек, който става министър на просвещението.

Новото правителство прави редица положителни реконструкции и реформи. Д-р Георги Вълкович, полковник Арнолд Ремлинген, Иречек и другите министри организират българските министерства по европейски образец. Има подобрения в организацията на администрацията, изработени са модерни учебни програми. Особен успех е, че Австро-Унгария признава правото на княжеството да решава как да се експлоатират железопътните линии на българска територия.

Но освен с някои позитиви, режимът остава в историята и с въвеждането на цензура, преследване на опозицията и полицейщина. Драган Цанков и Петко Славейков са интернирани, а Петко Каравелов принуден да избяга в Източна Румелия. Издаването на вестници става с разрешение от МВР, което значи, че либералите не могат да имат свой легални печатни органи.

Скоро обаче се вижда, че сред управляващите среди няма сговор и единомислие. Назрява конфликт между консерваторите и руснаците. Хитрово и полковник Ремлинген настояват фирмата, която ще строи българските железници да е руска, а консерваторите предпочитат френската фирма „Шатсбан”. За дейците на Консервативната партия това изглежда като опит за налагане на руското влияние в България, а от своя страна Хитрово разбира, че руснаците са използвани само за да укрепят княжеската власт.

Хитрово става противник на Батенберг и консерваторите. Той завързва контакти с умерените либерали, които са склонни на отстъпки и компромиси, без да има за това санкция от Петербург.

Междувременно режима продължава дейността си със създаването на Държавен съвет на 14 януари 1882 година. Проекта за този орган е изготвен от българският историк професор Марин Дринов. Според него Държавният съвет може да изготвя законопроекти, а също така има финансови, съдебни и административни контролни права. Практически, с това Народното събрание е превърнато в съвещателен орган.

Освен това князът започва да подменя руските дейци с консерваторите. Григор Начович замества уволнения полковник Ремлинген, а Димитър Греков става министър на правосъдието. Съзнавайки, че няма как да управляват самостоятелно, консерваторите се свързват с Драган Цанков и умерените либерали. Цанков е съгласен на разбирателство и сътрудничество, но само при възстановяването на Търновската конституция и демокрацията.

На непримирими и твърди позиции остават Каравелов, Славейков и повечето либерални дейци. Техният лозунг за възстановяването на конституцията и нормалния демократически живот импонира на масата българи.

Княз Александър също не седи бездеен. За да парира нападките на руския дипломатически агент Хитрово и да намери опора за властта си той, заминава за Русия. През април 1882 година княза се среща с императора и след дълъг разговор успява да го убеди да отзове Хитрово от България. На мястото на Хитрово са пратени генералите Леонид Соболев и Александър Каулбарс.

На 23 юни се сформира ново правителство с министър-председател и министър на вътрешните работи генерал Соболев, военен министър Каулбарс, на финансите Начович, на правосъдието Греков, на просвещението Георги Теохаров и д-р Вълкович на външните работи и вероизповеданията.

Министър-председателят Соболев планува да възстанови свободата на словото и да засили приятелските и търговските връзки между България и Русия. Изработва се нов изборен закон, който установява имуществен и образователен ценз, намалява броя на депутатите и удължава мандата на Народното събрание на 6 години. Но и това правителство е обречено на вътрешни борби и спорове по железопътния въпрос. Консерваторите искат да се построи отсечката Цариброд-Вакарел. На обратното мнение са Каулбарс и Соболев, които искат първо да се построи Дунавската отсечка с цел затвърждаване на руското влияние в страната.

На 10 декември е открито Третото Обикновено Народно събрание, което приема редица полезни закони за чиновниците, административното деление и данъците, но всичко това е напразно. Българската общественост не се вълнува от тези неща, а от възстановяването на конституционния ред. На това събрание става и окончателният разрив между консерваторите и руските генерали. Соболев и Каулбарс почват подобно на Хитрово преди тях да търсят подкрепа от либералите, а Стоилов, Греков и Начович напускат правителството им. Антагонизмът между руските генерали, консерваторите и либералите добива опасни размери.

Соболев и Каулбарс поощряват либералите и опозицията им срещу режима, а в същото време представят княза и консерваторите като „австрофили”. Всички тези събития ще определят курса на историята за десетилетия напред.

Князът се опитва да издейства от цар Александър III отзоваването на Соболев, но не успява. За сметка на това генералът съумява да настрои управляващите кръгове в Русия срещу Батенберг, който все повече изглежда в очите на императора и Азиатския департамент като „австрофил”.

Новият дипломатически агент на Русия Александър Йонин също започва да се намесва грубо в българските вътрешни работи. Батенберг неуспешно се опитва да направи предложение на руснаците да поемат външно министерство, но да спрат да се намесват във вътрешните работи.

Най-сетне княз Батенберг разбира, че единствения изход от създадената ситуация е връщането на Търновската конституция и нормалния политически живот. Александър I и консерваторите се споразумяват с Драган Цанков за прекратяване на пълномощията след конституционни промени направени от свободно избрано Народно събрание. Непримиримите либерали са против споразумението между умерените либерали и консерваторите, защото се надяват, че ще управляват с помощта на Соболев. Въпреки това споразумението е постигнато и така на 6 септември 1883 година в отговор на тронното слово княза получава молба от депутатите да възстанови конституцията. Батенберг издава манифест, в който обявява, че Търновската конституция ще бъде възстановена при договорените условия. Соболев и Каулбарс напускат България, а страната се връща към своето естествено развитие. През декември 1883 г. Народното събрание приема изменения в конституцията и княз Александър окончателно се отказва от пълномощията.

Симеон Радев пише, че пълномощията са „политическият роман на неговата младост (на княза)”. Опита за самостоятелно управление на българският владетел се оказва неуспешен. Въпреки, че режимът на пълномощията има безспорно положителни моменти, няма как да не отбележим, че той оставя черно петно върху младата българска държава за години напред. Едно от последствията е, че Русия става враг на Батенберг и в крайна сметка това води до абдикацията му по-късно. Освен това отношенията между освободители и освободени се променят завинаги. Това е първото изпитание пред княжество България, което калява политически както княз Александър и все още неопитните български политици, така и цялата българска общественост.

V. Съединението и Сръбско-българската война

Най-голямата заслуга на княз Александър е Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.

• Съединението е осъществено без одобрението на Великите сили и среща яростната съпротива на Русия.
• Сръбската агресия принуждава България да воюва.
• В Сръбско-българската война (1885) князът лично повежда войската и участва на бойното поле – последният български монарх, който прави това.

България излиза победител и затвърждава Съединението – исторически акт, който укрепва националното самосъзнание.

Ето и обръщението на българския княз Александър I Батенберг до българския народ.

„Ний, Александър I,

по Божия милост и народна воля

княз на България!

Правителството на сръбския народ, наш съсед, преследвайки лична егоистична цел и в желанието си да осуети святото дело – съединението на българския народ в едно цяло, днес без всякакъв законен и справедлив повод е обявило война на нашата държава и е дало заповед на армията си да навлезе в нашата страна. С голямо прискърбие ние научихме тази вест, защото никога не можехме да повярваме, че нашите еднокръвни и едноверни братя ще дигнат ръка срещу нас, ще започнат една братоубийствена война в тия трудни времена, които преживяват малките държави на Балканския полуостров, ще държат едно поведение толкова нечовечно и безразсъдно към своите съседи, които, без да причиняват никому вреда, работят и се борят за едно благородно, справедливо и достойно за всички похвали дело.

Като оставяме върху сърбите и правителството им всичката отговорност за войната между двата братски народа и за фаталните последствия, които тя би могла да нанесе и на двете държави, ний обявихме на своя възлюбен народ, че приехме обявената от Сърбия война и дадохме заповедна нашите храбри и юначни войски да започнат операциите си срещу сърбите и енергично да бранят земята, честта и свободата на българския народ.

Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своята защита и ще ни даде нужната помощ, за да възтържествуваме и победим нашите врагове. Като сме уверени, че нашият възлюбен народ ще се притече и ще ни поддържа в трудното, но свято дело – защитата на земите ни от нахлуването на неприятели, и че всеки българин, способен да носи оръжие, ще дойде под знамената да се бие за своята страна и свобода, призоваваме Всевишния да пази и покровителства България и да ни помага в трудните и усилни дни, които преживява страната ни.

Нека Всевишният Господ Бог ни вземе под своята закрила!“

АЛЕКСАНДЪР

VI. Преврат, абдикация и емиграция

Противопоставянето му на Русия довежда до преврат на 9 август 1886 г., извършен от русофилски офицери.

• Батенберг е отвлечен и принуден да подпише абдикация.
• Благодарение на Стефан Стамболов и Сава Муткуров успява временно да се върне, но окончателно се отказва от престола на 26 август 1886 г.
• Отпътува от Лом с параход, като произнася думите: „Боже, пази България“.

Както лесно можем да предположим на първо време Александър Батенберг е таял в себе си огорчение, но дори то не помрачило неговата любов към родната ни страна. И за да не са голословни тези думи, ето как Александър Головин описва съхранения у бившия монарх спомен за България:

„В Грац княз Александър си купи една вила, построена от същия архитект, който по-рано строеше Софийския дворец. Заради тази покупка той е бил принуден да направи дългове, тъй като българския трон не само нищо не му донесе, но съвършено разклати финансовото му положение.

Неговата вила съединяваше в себе си всичко, което можеше да напомни на Княза милата му и скъпа България.

В първата стая посетителя виждаше разно оръжие донесено от България, което му е било там подарено, или купено от него. Работната му стая приличаше на български музей. Там всеки предмет му напомняше за тази любима нему страна. Стените на ясната стая във вилата бяха покрити със сребърни и други блюда, на които в разни тържествени случаи на княз Александър са поднасяли в България хляб и сол. Българския посетител на вилата срещаше там същите слуги, които е виждал попреди и в Софийски дворец, най-сетне същите коне, на които княз Александър е яздил в България.

В кабинета на масата винаги лежаха последните български вестници. Всеки българин, който искаше да посети княз Александър, беше неговия най-скъп и приятен гостенин. Подобни гости имаше доста, и понякога най-неочаквани. Българските студенти, които се учеха в Грац, бяха винаги приятни гости за Княза и той обичаше да си говори с тях на български  

След появяването на Султанския ферман за назначаването на български владици в Македония, княз Александър ми написа на 15 август 190 година от Грац:

„Успеха във въпроса за владиците в Македония е огромен! Като си помисля, че в течение на 7 години аз съм правил всичко, за да сполуча в този въпрос и всичко бе напразно! Но аз съм до толкова добър българин, че не завиждам на своя приемник, за това че той е спечелил тази работа, а се радвам от все сърце, че България е победила в това сериозно и важно дело.“

Личен живот след България

• Поради руското влияние канцлерът Бисмарк осуетява брака му с германска принцеса.
• Принуден, Александър сключва неравностоен брак с актрисата Йохана Лойзингер.
• От този брак се раждат две деца с български имена – Крум-Асен и Вера-Цветана.
• Макар далеч, той следи с обич българските успехи. България му отпуска пенсия.

Батенберг заболява тежко, вероятно от болест, пренесена по време на войната. Умира преждевременно през 1893 г., на едва 36 години. Неговото последно желание е тленните му останки да бъдат пренесени в България. Днес мавзолеят му се намира в центъра на София – символ на признателността на народа към неговата служба.

Подробна хронология на управлението на княз Александър I Батенберг (1879–1886)

Година	Събития
1879	• 16 април – Приета е Търновската конституция от Учредителното народно събрание. • 17 април – Александър Батенберг е избран за княз на България. • 26 юни – Полагане на клетва във Велико Търново. • Посрещнат с огромен ентусиазъм от народа. • Начало на първите му трудности – неопитен, без познания по български език и нрави. • Попада под влиянието на Консервативната партия.
1880	• Продължават политическите борби между либерали и консерватори. • Либералите настояват за по-широки свободи според Конституцията, консерваторите искат по-силна роля на княза. • Александър се колебае между двете групи и постепенно се разочарова от Търновската конституция.
1881	• 27 април – Князът извършва държавен преврат: суспендира Конституцията и установява т.нар. „режим на пълномощията“. • Организиран е референдум, който формално утвърждава пълномощията му за срок от 7 години. • Александър се надява да управлява по-ефективно, но фактически попада под влиянието на изпратените от Русия генерали – Александър Соболев и Леонид Каулбарс.
1882	• Управлението е силно централизирано и доминирано от руските генерали. • Българската общественост започва да негодува срещу засилената руска намеса. • Засилват се противоречията между княза и руските му „съветници“.
1883	• Александър разбира, че е загубил реалната власт. • 6 септември – Подписва споразумение с българските либерали и възстановява Търновската конституция. • Така си връща самостоятелността, но окончателно губи подкрепата на руския император Александър III.
1884	• Обществото постепенно се стабилизира след кризите от „режима на пълномощията“. • Князът търси опора в либералите, особено около Стефан Стамболов. • Русия демонстративно охладнява отношенията си с България.
1885	• 6 септември – Провъзгласено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия. • Александър първоначално е колеблив, но бързо застава твърдо зад акта. • Русия е категорично против. • 2–16 ноември – Сръбско-българска война. • Александър лично поема командването и води войската в боевете при Сливница, Драгоман и Пирот. • Победата на България укрепва Съединението и авторитета на княза.
1886	• Русия не може да приеме самостоятелната политика на Батенберг. • 9 август – Деветоавгустовски преврат – група русофилски офицери свалят княза от престола и го отвеждат във Фердинандово (Русе), откъдето е изпратен във Видин и изведен извън страната. • 17 август – Благодарение на Стефан Стамболов и Сава Муткуров е върнат временно в България, но политическата криза става непреодолима. • 26 август – Александър окончателно абдикира и напуска България от Лом, произнасяйки думите: „Боже, пази България“.

Последващи години (след абдикацията)

Година	Събития
1889	Сключва брак с актрисата Йохана Лойзингер във Фирцен (Австрия).
1889–1893	Живее скромно в изгнание. Следи българските успехи. България му отпуска пенсия. Децата му носят български имена – Крум-Асен и Вера-Цветана.
17 ноември 1893	Умира в Грац на 36-годишна възраст.
24 август 1898	Тленните му останки са пренесени в България и положени в мавзолей в центъра на София, където почиват и днес.

Макар и чужденец, пребивавал само седем години на българския престол, Александър Йозеф фон Батенберг остава в историята като първия владетел на Третата българска държава. Неговото управление е белязано от противоречия – между Русия и българските интереси, между модернизацията и политическите кризи. Но именно под негово ръководство се осъществява едно от най-значимите събития в новата ни история – Съединението от 1885 г..

Благодарение на него България се утвърждава като една независима страна (макар формално да е васална на Османската империя). Безспорни успехи той има и за триумфа на страната ни в Съединистката акция и Сръбско-българската война. От друга страна Батенберг извършва първият държавен преврат в България, управлява страната с помощта на руски генерали и допуска не една и две политически грешки.

Животът му извън България също носи белези от „българската авантюра“ – в имената на децата му, в постоянната му загриженост за страната, и най-вече в неговото последно желание да почива завинаги на българска земя.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК