СПИСАНИЕ “КОСМОС”

Създадено е по идея на Борис Ангелушев, който е автор е на графичния дизайн на първите броеве на списание „Космос“ през 1962 г. Списанието публикува научнопопулярни статии, криминални и научнофантастични разкази на български и чужди автори.

Списание „Космос“ е месечно издание (от 1962 г. до 1989 г. списанието излиза в периодичност от десет броя за календарна година, а от 1990 г. до 1994 г. излизат общо 39 броя). Нулевият брой на списанието е издаден през юни 1962 г.

Издател на списанието до 1989 г. е Централният комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. Следващ издател е АД „Виком“, а авторските права са притежание на Издания „Петрум Ко“. Последният 39 брой на списанието излиза през декември 1994 г., а издател е „Медия Холдинг“ АД. Търговската марка „Списание Космос“ е интелектуална собственост на „Медиа Холдинг“ АД

На 21 септември 2018 г. издаването на списание „Космос“ започва отново.

Печатното издание „Космос“ възниква в контекста на българска държава, която през 60-те години на XX век вече е институционално стабилизирала собствената си научна инфраструктура и вече моделира активно научнопопулярно поведение в синхрон с идеологическите цели на социалистическата държава, но и в синхрон с нарастващото вътрешно самочувствие на научните елити.

През тази рамка издателската политика на „Космос“ се проектира не просто като продукт на журналистиката, а като институционален механизъм за култивиране на масова рационална компетентност: тоест списанието функционира като медиаторен слой между лабораторния език на експертите и всекидневния речник на читателската публика, но без да опростява концептуалните структури до нивото на евтино популяризаторство. Ретроспективно погледнато, „Космос“ демонстрира характерна за българската научнопопулярна матрица амбиция: препращане на научни съдържания към общонационален културен капитал, който държавата интерпретира не само като идеологическа инвестиция, но и като инструментална модернизация на социалното въображение. Този процес е по същността си двупосочен: от една страна приложна социална инженерия, от друга – реално желание за структуриране на научна грамотност, която да интегрира България в глобалния научен дискурс. Ключовият феномен – и това е фундаментално за разбирането на това списание – е че „Космос“ никога не се позиционира като „илюстративно журналистическо изделие“, а като нещо, което функционира като културна инфраструктура: като постоянен механизъм за ментална дисциплина на читателя, приучавайки го да мисли аналитично, системно и технологично-логически. Ядрото на тази когнитивна стратегия е в последователното налагане на научния метод като културна норма. Точно този генетичен код прави списанието уникално не само за българския контекст, но и в рамките на целия социалистически печатен свят.

I. Институционалната рамка и социалната функция на списанието

Формиране на научен език в публичното пространство

Редакционната политика на „Космос“ още от началото демонстрира принципно нежелание да опростява научната терминология до степен на пълно фолклорно усвояване, което е нетривиален подход за социалистическата медийна среда, където стандартната линия на масовата пропагандна комуникация обикновено стои върху езикова максимална достъпност. Обяснението е структурно: „Космос“ не трябва да прави читателя „доволен“, а трябва да го направи „по-рационален“. Така списанието въвежда особен научен регистър, който е достатъчно гъвкав, за да бъде разбираем за гимназално образован читател, но е достатъчно прецизен, за да не разрушава концептуалната точност на научните модели. В този смисъл „Космос“ не е медиатор на информация, а медиатор на методология. Това е фундаментално, защото журналът по този начин моделира у читателя не просто знание „какво“, а схема на мислене „как“. Конкретният механизъм на това формиране се състои в стабилна употреба на научни метафори, които не са художествено-емоционални, а са функционално описателни и концептуално-конструктивни. По този начин българският читател се приучава към абстракция, която не е празна, а е операционална. Така списанието изпълнява функцията на познавателен треньор.

Наука като държавен капитал

В този контекст „Космос“ не се мисли като хоби-журнал, а като инструмент на държавно-планирана културна модернизация. Социалистическата държава приема научната култура не като декоративна ценност, а като предпоставка за стратегическа индустриална, технологична и военна автономност. България през 60-те–80-те години не е научна империя, но е научно амбицирана държава с реални научни институции, със систематично финансиране, с изследователски направления, със сериозна експериментална инфраструктура и с политическа воля за научно самочувствие. „Космос“ превежда тази институционална реалност в когнитивен ресурс за широката аудитория. Така списанието функционира като културен интерфейс между научните институции и читателската маса, което е фундаментално важен механизъм за всяка политическа система, която мисли знанието като капитал. Социалистическата идеология при това не разрежда научните съдържания – напротив, тя ги представя като доказателство за собствената си модерност. В това напрежение „Космос“ се превръща в документ на една цивилизационна амбиция.

Според заместник главния му редактор Светослав Славчев тиражът на списанието е достигнал 210 000 бр. през 80-те години на ХХ в. Това число е значително за специализирано издание – за сравнение най-тиражният вестник от този период „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП, се издава в 800 000 броя. Така „Космос“, заедно със сп. „Паралели“ и „Младеж“, попада сред първите три най-четени месечни издания.

II. Редакционна стратегия и избор на теми

Избор на теми като идеологическа геометрия

Темите в „Космос“ никога не са случайни. Те функционират като координатна система, която балансира между три полюса: фундаментална наука, приложна технология и културна футурология. Фундаменталната наука – астрофизика, космология, еволюционна биология – работи като метафизична основа на рационалността. Приложната технология – космонавтика, материалознание, военни технологии – е доказателство за инженерната валидност на социалистическия проект. Футурологията – сценарии за бъдещето, прогностика, социална инженерия – е идеологическата проекция на държавния проект върху хоризонта на бъдещето. Тези три плана не се смесват хаотично. Те се структурират в относително стабилна тематична динамика, която поддържа постоянен интелектуален ритъм на списанието. И точно този ритъм създава усещането за „Космос“ като дисциплиниращ интелектуален режим.

В нулевия брой на списанието от 1962 г. неговите създатели определят формата и тематиката на изданието като трибуна на всички раздели на науката и техниката, написани достъпно, увлекателно и с богати илюстрации.

Всяка книжка съдържа научнофантастични и приключенски разкази, очерци за пътешествия и научни постижения, разкази за самоотвержения труд, който ражда смелата мисъл, подвига и новите открития.

Още от нулевия брой започват някои от постоянните рубрики като „Природен календар“, „Астрономически календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица), „Спорт“, „Направи сам“. Броят включва още: научнофантастични и приключенски разкази, статии за цивилизацията на инките, Северния полюс, кашалотите, ядрената енергетика, астрономията, магнетронните лампи, материали за велики личности и учени като Юрий Гагарин и Джеймс Ват и т.н.

През следващите години тематиката се запазва и разширява – сред задължителните теми в броевете са изучаването на космоса, пътешествията в далечни страни, представянето на древни цивилизации, статиите за животни, текстовете за най-актуалните научни достижения и велики личности от света на науката.

Сред авторите на научнофантастични и приключенски разкази през годините са имена като Рей Бредбъри, Артър Конан Дойл, Артър Кларк, Хърбърт Уелс, Айзък Азимов, Алан Инес, Робърт Шекли, Станислав Лем, Дмитрий Биленкин, Любен Дилов, Антон Дончев, Георги Генов, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Никола Чупаров и много други.

През годините илюстратори към разказите и статиите са български художници като Любен Зидаров, Александър Денков, Борис Димовски, Стоян Анастасов, Иван Кирков, Мана Парпулова, Георги Ковачев, Иван Кожухаров, Стоян Дуков, Богдан Бенев, Иван Гонгалов, Николай Буков, Румен Скорчев, Стоян Шиндаров, Никифор Русков, Георги Трифонов, Светлозар Сребров и много други.

През годините, когато излиза списанието то служи за „прозорец към света“ отвъд Желязната Завеса. Редакцията на сп. „Космос“ е абонирана както за водещите съветски, така и за водещите западни научни издания, информацията от които служи за рубриката „Предава Космос“, където се публикуват новините за научни открития. През втората половина на 80-те години на ХХ в. периодичността нараства от 10 на 12 броя годишно. Това е показател за подчертания интерес от страна на читателската аудитория към изданието.

Наративна структура на статиите

Характерната композиция на статиите в „Космос“ използва специфичен структурен модел: първо се задава научен проблем; след това се реконструира неговата история; след това се въвеждат експериментални или теоретични факти; след това се артикулира модерен научен консенсус или нерешен проблем. Тази форма не се подчинява на журналистическия модел „въведение–кулминация–разпускане“, а на научен модел „хипотеза–данни–извод“. В резултат читателят не е просто потребител на научни факти, а участник в научно-познаващ процес. Това е редакционна реформа на читателя като когнитивен субект.

III. Мястото на „Космос“ в българската културна екология

Интелектуална социализация на младите поколения

„Космос“ работи като генератор на интелектуална дисциплина за гимназиалната и ранно-студентската аудитория. Той не се обръща към децата като „детска фантазия“, а им предлага модел на възрастна рационалност. Така списанието преструктурира психична граница: детето, което чете „Космос“, не играе на астронавт, то се учи да мисли като астронавт. Това е фундаментално, защото трансформира фантазия в когнитивна система. Точно затова десетки поколения читатели интериоризират научния метод като културна идентичност – като интелектуална стойка, не като ентусиазъм. „Космос“ произвежда не мечтатели, а инженери.

Национална научна памет

Списанието кодифицира национални научни постижения в устойчива културна памет. Когато разказва за български лаборатории, български космически технологии, български прибори, електроника, биологични експерименти, то не го прави като „новини“, а като вписване на България в глобален научен контекст. Това е акт на историческа субектност.

IV. Мястото на списанието в системата на социалистическата пропаганда

„Космос“ не е орган на лозунговия патос. Той не работи с емоция, а с метод. Затова неговата пропаганда е интелигентна: тя не внушава, тя показва механизъм. Тази форма на пропаганда е много по-трайна и по-дълбока, защото формира когнитивни навици, а не емоционални реакции. Така идеологията се превръща в „здрав разум“, а не в партиен афект. Именно това прави списанието по-интелектуално опасно за властите преди 1989 година – защото то не държи читателя чрез емоция, а чрез техника на мислене.

V. Трансформациите след 1989 година и разпадът на институционалната роля

Разпад на културно-институционалната инфраструктура

След 1989 година институционалната екосистема, която прави „Космос“ възможен, колабира. Това е системен процес, не локално издателско събитие. Приватизацията, разпадането на централизираното финансиране, деинституционализацията на научните лаборатории, загубата на държавен научен проект, фрагментацията на общопубликата и неолибералният преход към пазарна логика правят стария модел на „Космос“ не просто икономически труден, а структурно невъзможен. „Космос“ е продукт на общество, което вярва в държавно планиране на бъдещето. След 1989 година държавата престава да планира бъдещето като научен проект. Индивидът е оставен сам на пазара. Пазарът не е заинтересован от изграждане на научно рационална публика, защото това не е икономически продукт. Това означава, че „Космос“ губи не читатели, а губи културната функция, която легитимира неговата мисия. Научната грамотност престава да бъде публичен приоритет. Резултатът е структурен разпад: списанието става не „неуспешно“, а институционално бездомно. То вече няма екосистема, в която има смисъл.

Медийна екология на постсоциализма

Постсоциалистическата медийна среда не работи със знание, а с афект. Тя е структурирана около скорост, сензационност, визуална фрагментация, скандал. Тя не е насочена към когнитивна дълбочина, а към емоционално краткотрайно въздействие. В такава среда списание, което разчита на големи абзаци, дълги аналитични изречения, методологична точност, не може да функционира като mass media. Всъщност „Космос“ би трябвало да се превърне в научна школа, не в списание, за да бъде устойчив. Това не се случва. Той няма институционалната рамка да се превърне в think-tank, няма финансиране, няма дългосрочно планиране. Пазарът го принуждава да се превърне в популяритарен продукт. Но „Космос“, когато се опитва да стане популяритарен, престава да бъде „Космос“. Той губи собствената си идентичност именно когато се опитва да се адаптира към пазарната логика. Това е класически случай на институционален автопаразитизъм: адаптацията убива оригинала.

VI. Генеративният културен ефект: как „Космос“ въплъщава модел на рационалност

Когнитивна школа, а не списание

Ако „Космос“ се разглежда строго аналитично, той е школа на метод, не на информация. Списанието изгражда в поколения български читатели навик за мислене чрез модели, не чрез предразсъдъци. Това е рядък културен феномен. Българската култура традиционно е богата на историческа памет, на фолклорни наративи, на морални метафори. Тя не е структурирана около научна абстракция. „Космос“ е един от малкото инструменти, които моделират въвеждане на научна абстракция в масова когнитивна култура. Той учи съзнанието да работи с вероятности, с еволюционни процеси, с физична причинност. Това не е „знание“ в тесния смисъл — това е дисциплинарен модел за когнитивен живот. След 1989 година този модел няма институционално наследяване. Това означава, че загубата на „Космос“ е загуба не на медия, а на културен когнитивен орган.

Историческа уникалност в рамките на социалистическия блок

В рамките на Източна Европа „Космос“ е сравнително изключение. Съветските и полските научнопопулярни журнали имат сходни амбиции, но рядко изпълняват същия баланс между достъпност и методологична строгост. В СССР научните журнали са или прекалено академични и недостъпни, или прекалено идеологизирани в популяритарния сегмент. „Космос“ заема средна позиция, която е много трудно структурно постижима. Това показва високата квалификация на българския научнопопулярен апарат. Българската култура около 1970–1985 е значително по-научно грамотна, отколкото постсоциалистическите поколения предполагат. Причината не е „образованост“, а институционален проект. „Космос“ е неговата популярна матрица.

VII. Какво остана: културни отлагания и остатъчни когнитивни функции

Остатъчни институционални следи в индивидуалната памет

Днес „Космос“ отново се издава, има го и като уебсайт, но вече не е така популярно. То обаче функционира като меметичен слой в биографиите на хора, които в детството са били научно социализирани. Те не цитират таблици, не помнят конкретни броеве, но носят вътрешно когнитивната стойка: мислене чрез модел, а не чрез впечатление. Това е рядък случай, в който печатно издание се превръща в когнитивна мускулатура. Тази мускулатура днес се разпознава в хора, които работят в програмиране, инженерство, академична наука, авиация, космически сектори. Те нямат „носталгия“, те имат „метод“. Това е решаващото.

Космос като културна следа, не като продукт

„Космос“ е институция, която моделира българска научна модерност чрез метод, а не чрез мит. Той е не феномен на журналистиката, а феномен на научната държавност. Когато държавата престава да бъде научна държавност, „Космос“ престава да има дом. Затова неговата история е преди всичко диагноза на обществото. „Космос“ е доказателството, че когато обществото мисли науката като цивилизационна мисия, знанията могат да се превърнат в култура, не в новина. Това е неговият най-голям принос и неговата най-голяма загуба.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК