ЛАЗАР ДОНКОВ

Зад всеки успешен туристически и културен проект стоят обикновено множество специалисти, институции, идеи и широка обществена подкрепа. В редки случаи обаче един човек, воден от несломима воля и граничеща с гениалност визия, може да създаде нещо, което да надживее своето време. Такъв е случаят с Лазар Донков – габровецът, чиито мечти и усилия довеждат до създаването на Етнографски музей на открито „Етър“, един от най-значимите културни и туристически обекти в България. Днес музеят се гордее с над 13 милиона посетители и е сред символите на съхранената българска традиция.

I. Детството и младостта на Лазар Донков

Лазар Донков е роден на 20 септември 1908 г. в Габрово – град с дълбоки занаятчийски корени и силно културно наследство. Неслучайно бъдещият създател на „Етъра“ завършва Априловската гимназия – училище, което от десетилетия подготвя едни от най-будните умове на България.

Още в младежките си години Донков мечтае да стане архитект. Финансовите затруднения на семейството му обаче не позволяват да продължи образованието си във висше учебно заведение. Това не спира неговата страст към изкуството, строителството и запазването на българската традиция. Той се самообразова като художник и предприема самостоятелни обиколки из селата около Габрово, за да фотографира и скицира старинни къщи, да документира обичаите и занаятите на местните майстори.

Именно в тези години у него се заражда идеята за музей на открито, който да позволи на посетителите да усетят живота на миналите поколения по възможно най-реалистичен начин. Донков по-късно признава:

В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито, за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.

II. Раждането на една идея и първите препятствия

През 1948 г. визията на Донков за етнографски комплекс на открито придобива ясни очертания. Вместо подкрепа обаче той среща съпротива и репресии.

През 1951 г. художниците Янка и Борис Попови донасят срещу него, обвинявайки го в антивластови изказвания. Следват почти два месеца изчезване, през които Донков е задържан, а когато се завръща в Габрово, е физически и психически изтощен. Тези тежки преживявания обаче не успяват да сломят неговата решителност.

През следващите години Донков води дълга битка, изпращайки писма до окръжни и областни комитети с молба за подкрепа. Властите дълго време го възприемат като „враг на режима“, но през 1961 г. съдбата му се променя. На сватба в село Гергините той успява да убеди високопоставения член на ЦК на БКП и кум на младоженците Райко Дамянов в значимостта на своя проект.

Това е ключов момент – най-накрая проектът получава политическа подкрепа и зелена светлина.

III. Строителството на „Етъра“ – борба за автентичност

На 23 април 1963 г. започва строежът на бъдещия музей – ден, който Донков нарича „един от най-светлите в живота си“. Проектът се реализира с огромно лично участие от негова страна: той избира работниците, следи всеки детайл, а когато нещо не отговаря на представите му, го събаря и нарежда да се изгради наново.

Административни забавяния и бюрократични спънки често възпрепятстват напредъка. Донков дори влага собствени средства, за да избегне застои. Въпреки това изграждането напредва и на 7 септември 1964 г. Етнографски музей на открито „Етър“ отваря врати за посетители.

Една от най-големите заслуги на Донков е безкомпромисната му отдаденост на автентичността. Той изисква всички постройки да бъдат възстановени или изградени с традиционни материали и техники. Занаятчийските работилници се създават така, че да пресъздават реалната атмосфера на възрожденските улици.

Дори реката Сивек, която минава през комплекса, е интегрирана така, че да захранва водните съоръжения, използвани от майсторите – воденици, тепавици, валявици.

IV. Признание и опит за присвояване на заслугите

След откриването си „Етъра“ бързо печели огромна популярност и привлича посетители от цяла България и чужбина. Успехът е толкова голям, че партията започва да се опитва да присвои заслугите за проекта.

Отношението към самия Лазар Донков също се променя. През 1971 г. той получава званието „Заслужил деятел на културата“, а през 1974 г. е удостоен с престижната Димитровска награда – признания, които обаче идват твърде късно и след години на страдания.

V. Последните години на създателя

Въпреки че „Етъра“ е открит, Донков не спира да работи върху развитието му. Той мечтае да възстанови още занаяти и да разшири комплекса. За съжаление, преживените тежки години и постоянната борба със системата се отразяват на здравето му.

На 13 септември 1976 г. Лазар Донков умира. С неговата смърт се прекратяват и амбициозните планове за разширяване на музея. Все пак наследството му остава живо – съхранено в автентичните улички, работилници и атмосфера на комплекса.

VI. „Етърът“ днес – живата памет на българските занаяти

Днес Етнографски музей на открито „Етър“ е уникален културен обект, който съчетава музейна стойност и социална мисия. Той не просто показва артефакти – той дава живо поле за изява на майстори занаятчии, които продължават традициите на българските занаяти и ги предават на нови поколения.

Комплексът включва работилници по дърворезба, грънчарство, ножарство, кожарство, иконопис, плетене на котленски чорапи, както и стари водни съоръжения, които работят пред очите на посетителите.

Повече от 13 милиона души са се потопили в атмосферата на възрожденска България чрез „Етъра“. Той е не просто туристическа атракция, а символ на националната идентичност и образователен център, който учи младите поколения да ценят миналото.

Създаването на „Етъра“ е пример как един самоотвержен и вдъхновен човек може да промени културната карта на България. Лазар Донков доказва, че с упоритост и любов към родното може да се реализира проект с международна стойност, въпреки политически репресии и бюрократични пречки.

Днес „Етърът“ остава жив паметник на българския дух, а Лазар Донков – символ на визионер, който съумя да превърне мечтата си в реалност и да съхрани част от българската душевност за идните поколения.

Историята на Етнографски музей на открито „Етър“ е история на борба, вдъхновение и дълбока любов към българското. Тя напомня, че културата не се създава само с ресурси и институции – тя се ражда от хора, които вярват в своя народ и са готови да отдадат живота си за съхраняването му.

Лазар Донков остава пример за неуморен творец и патриот, чиято работа променя България и вдъхновява бъдещите поколения да пазят традициите си живи.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК