ПОДВИГА НА КАПИТАН ГЕОРГИ РАДКОВ

Българската история е изпълнена с безброй примери на изключителен героизъм, саможертва и воинска доблест. И въпреки това, често сме свидетели на тъжното явление, при което подобни подвизи потъват в забрава. Личности, които в определен момент са спасили хиляди животи или са променили хода на военни събития, днес са непознати за голяма част от обществото. Това е част от онова, което мнозина наричат „национална амнезия“ – отслабена историческа памет и недостатъчно почитане на истинските герои. Един такъв почти забравен герой е капитан Георги Радков – човекът, който през Първата световна война, с невероятна смелост и умения, успява да спаси Балчик от пълно разрушение по време на жестока руска морска атака.

I. Исторически контекст – България във вихъра на войната

През октомври 1915 г. България се присъединява към Централните сили във войната, но ключовият момент, свързан със съдбата на Балчик, идва година по-късно. През октомври 1916 г., след обявяване на война на Румъния, българската армия започва мащабна настъпателна операция в Добруджа. Успоредно с това, Антантата предприема действия за сплашване и отслабване на България чрез военноморски удари по крайбрежието.
Англо-френският флот бомбардира беломорските пристанища, а руските военноморски сили насочват атаките си към Черноморието. През септември 1916 г. руските кораби започват обстрел на Варна, а малко по-късно – и на Балчик.

Балчик, по онова време малък, но жизнено важен за снабдяването на Трета българска армия град, става цел на руската флота. На 5 септември 1916 г. българският флот извършва успешна десантна операция и овладява града от румънски войски. В отговор, на 7 и 9 септември, руски военни кораби, без да срещнат сериозна съпротива, обстрелват Балчик, нанасяйки тежки материални щети – разрушени са множество домове, обществени сгради и дори най-голямата мелница в България.
За да се предотвратят бъдещи нападения, българското командване решава да разположи брегова артилерия край Балчик. От Варна е преместена батарея под командването на капитан Георги Радков.

II. Биография на капитан Георги Радков

Георги Радков е роден през 1889 г. в Разград в семейство на военен. Завършва Военното училище в София и започва кариерата си като артилерист. Участва в ключови сражения по време на Балканската война (1912–1913 г.) – Лозенград, Бунар Хисар, Одрин и Чаталджа. След войната служи около година във варненската брегова артилерия. По време на Първата световна война първоначално командва гаубична батарея от Видинския тежък артилерийски полк и участва в разгрома на Сърбия. През лятото на 1916 г. е назначен за командир на батарея, която по-късно е разположена край Балчик.

От личния му дневник става ясно, че Радков изпитва искрена признателност към Русия за Освобождението на България, но събитията през войната променят тази емоция:

Русите проливаха толкова кръв за нас, сложиха костите си за да извоюват нашата свобода, и ето че сполучиха и изведнъж, като че ли всичко пропадна с Берлински договор…

III. Смъртоносната заплаха – крайцерът „Память Меркурия“

На 12 декември 1916 г. Централните сили отправят официално предложение за мир, но Руската империя отговаря с нова военноморска атака. На 13 декември три руски военни кораба се насочват към Балчик, водени от флагманския крайцер „Память Меркурия“ – изключително мощен за времето си кораб, способен за минута да изстреля снаряди с общо тегло, превишаващо 70 пъти това, с което българската брегова артилерия може да отвърне. Общото огнево превъзходство на руската ескадра е над 100 пъти по-голямо от това на защитниците.

Въпреки очевидната неравнопоставеност, капитан Радков проявява изключително самообладание и вдъхновява своите артилеристи. Българската батарея открива огън по руските кораби, насочвайки атаката им върху себе си и отклонявайки я от града. Под непрекъснатия обстрел на вражеските снаряди, които избухват на метри от позициите им, българските оръдия поддържат изключително висок темп на стрелба – по един изстрел на всеки 40 секунди вместо фабрично предвидената 1 минута.
Макар снарядите им да не могат да пробият дебелата броня на „Память Меркурия“, няколко попадения предизвикват взрив на кърмата на кораба, принуждавайки руския флот да се оттегли. В отбраната участват и български водосамолети, както и подводницата UB-18 – първата в историята на българските ВМС.
Балчик претърпява щети и жертви, но благодарение на ожесточения отпор е спасен от пълно разрушение.

IV. Следвоенна съдба – от герой до жертва на политическите репресии

След войната капитан Радков служи кратко време на дипломатически постове, но политическите му симпатии към БЗНС го поставят в прицела на властта след преврата от 9 юни 1923 г. Арестуван е и пребит, а след атентата в църквата „Св. Неделя“ е задържан повторно.
През 30-те години политическата обстановка се стабилизира и офицерът отново е оценен заради опита си и владеенето на пет езика. Работи в строителни войски, назначаван е за кмет и околийски управител. През септември 1944 г. е околийски управител на Оряхово, но след Деветосептемврийския преврат е арестуван. „Народният съд“ го обвинява и осъжда на смърт. Присъдата е изпълнена на 25 март 1945 г.

Едва през 2007 г. капитан Георги Радков е посмъртно амнистиран. Днес централният площад в Балчик носи неговото име – „Кап. Георги Радков“, а местните жители пазят спомена за човека, който на 13 декември 1916 г. поставя живота си в защита на града.

Подвигът на капитан Георги Радков е ярък пример за смелост, воински дълг и жертвоготовност в защита на Родината. Той напомня, че историята се прави не само от генерали и владетели, но и от офицери, които в решителния момент превъзмогват страха и дават всичко от себе си. Днес, повече от век по-късно, е наш дълг да помним тези имена и да ги предаваме на идните поколения, за да не позволим националната ни памет отново да бъде заглушена от забрава.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК