ОПЕРАЦИЯ “МАРАТОН”

Операция „Маратон“ е една от най-загадъчните и дръзки културно-политически операции, провеждани от българските служби по време на Студената война. Става въпрос за тайното прехвърляне (или по-точно: кражба) на безценния оригинален ръкопис на „История славянобългарска“ – духовното завещание на Паисий Хилендарски, от манастира „Св. Павел“ в Света гора (Атон) към България. Зад тази операция стои апаратът на Държавна сигурност (ДС), като тя е проведена с максимална конспирация, по образец на шпионските действия от епохата.

I. Исторически контекст

Написана през 1762 г. от монаха Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир, „История славянобългарска“ се смята за едно от най-важните произведения на Българското възраждане. Съчетавайки патриотичен плам и историческа мисия, тя има за цел да пробуди самосъзнанието на поробените българи. Нейният оригинал, пренаписван и преписван десетки пъти, е смятан за свещена реликва.

След смъртта на Паисий ръкописът попада в манастира „Св. Павел“ на Света гора – Атон, където се съхранява в библиотеката му почти два века. През цялото това време българската интелигенция и държава имат амбиции той да бъде върнат на българска земя, но официални пътища за това не дават резултат.

Още от началото на XX век българската културна общественост настоява за връщане на реликвата. През 1920-те и 1930-те години са правени безуспешни опити за закупуване или получаване на оригинала с дипломатически средства. След Втората световна война и установяването на комунистическия режим в България, интересът се засилва. За Държавна сигурност и Комитета за култура ръкописът не е просто книжовен паметник – той е символ на българската идентичност, а и мощно пропагандно оръжие срещу „гръцкото духовно робство“.

II. Операция „Маратон“ – планиране и изпълнение

Кодово име и замисъл

Операцията носи кодовото име „Маратон“ – символично препратка към скорост, издръжливост и стратегическо бягане към целта. Планирана е от Първо главно управление на Държавна сигурност, като в нея участват офицери от различни направления – културно-разузнавателна дейност, работа с българската диаспора и подривни действия в чужбина.

Проучване и инфилтрация

През 70-те години български агенти под прикритие започват интензивно да посещават Атон, представяйки се като поклонници, духовници и изследователи. Създават се контакти с монасите от манастира „Св. Павел“, правят се щедри дарения, а някои монаси са вербувани или манипулирани.

Някои източници твърдят, че ключова роля изиграва агент с псевдоним „Георги“, който прониква в манастирската библиотека и изучава разположението и охраната на ръкописа.

Извършване на кражбата

През 1984 г., по предварително изготвен план, ръкописът е откраднат по време на посещение на българска „официална“ делегация. Под прикритието на дарителска мисия, агентите на ДС успяват да влязат в библиотеката, подменят оригинала с фалшификат (по някои сведения – фотокопие или художествена имитация) и го изнасят с дипломатическа поща през Атина и София.

Операцията протича без инциденти, като гръцките власти и монасите разбират за липсата едва месеци по-късно.

След операцията – какво се случва с ръкописа

Оригиналът е незабавно предаден в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където и до днес се съхранява в специални условия, с висока степен на сигурност. За пръв път той е показан на широката публика през 1998 г., след падането на комунистическия режим, в рамките на културна изложба.

Операцията дълго време остава в пълна тайна. Само тесен кръг партийни и държавни ръководители е бил информиран за нейното провеждане. В публичното пространство се говори, че ръкописът „е върнат“ от Атон, без да се уточнява как точно.

III. Реакции и международен отзвук

Позицията на манастира „Св. Павел“ и Света гора

След като става ясно, че ръкописът липсва, настъпва дипломатически скандал от ниска интензивност. Манастирските власти негласно обвиняват българската страна, но не предприемат официални стъпки поради сложния статут на Света гора и нежеланието да се създаде конфликт с комунистическия режим.

Гръцка реакция

Гърция също не реагира открито, тъй като българо-гръцките отношения по това време са в период на затопляне. Освен това, поради липса на преки доказателства и вероятна дипломатическа неприкосновеност на извършителите, случаят не придобива публична острота.

Много историци, културолози и общественици у нас са изправени пред дилема:

• От една страна, операцията е очевиден акт на културна кражба, извършен без съгласието на собственика на реликвата – в случая Атонския манастир.
• От друга страна, се изтъква, че ръкописът принадлежи на българския народ по право и дух, и че неговото връщане в България е акт на историческа справедливост – независимо от средствата.

Операция „Маратон“ остава едно от най-дръзките и прикрити действия на българската Държавна сигурност, осъществено в името на културно-историческа мисия. Макар и да предизвиква етични въпроси, тя постига цел, която не е била осъществена със средства на дипломацията: връщането на най-значимата българска книжовна светиня на родна земя.

Днес, повече от 40 години по-късно, оригиналът на „История славянобългарска“ продължава да вдъхновява поколения българи – не само като исторически текст, но и като символ на идентичността, борбата и самосъзнанието на нацията.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК