ПЕНЬО БОМБЕТО

Паметникът на свободата на връх Свети Никола (познат и като връх Шипка), един от най-емблематичните символи на българската история и национално самосъзнание, съществува в настоящия си вид благодарение на усилията, трудолюбието и упорития характер на един човек – Пеньо Атанасов Колев, известен с прозвището Пеньо Бомбето. Макар днес името му да остава встрани от официалната история, именно той е човекът, който със своите ръце, организаторски умения и несломим дух довежда до край строителството на величествения монумент.

I. Ранни години и семейна среда

Главният герой на този разказ е роден на 2 юни 1902 година в село Дралфа, Търговищко – символична дата, която по-късно ще съвпадне с деня на Ботев и загиналите за свободата на България. След завършването на III прогимназиален клас в село Кръшно, младият Пеньо започва да помага на баща си в строителни обекти. Това ранно докосване до занаята оформя у него трайна привързаност към строителството.

Фактът, че неговият баща е работил заедно с прочутия майстор Кольо Фичето, е показателен. Това е не само източник на вдъхновение, но и доказателство, че пред Пеньо стои ярък пример, който да следва – трудолюбивият български майстор, оставил трайни следи в архитектурата и строителството на възрожденска България.

Още в младежките си години Пеньо си купува бомбе – модна шапка, която бързо се превръща в негова запазена марка. Местните жители започват да го наричат Бомбето, а прякорът му остава завинаги.

По време на военната си служба Пеньо е зачислен в трудовия набор в Шумен, където служи при инж. Харалан Стоянов. Тъкмо там той получава първите си по-сериозни строителни знания – научава се да разчита чертежи, да следи планове и усвоява тънкостите на строителството. Благодарение на тези умения колегите му започват да го наричат шеговито, но и с уважение – Инженерина.

II. Издигане като строител и предприемач

След армията Пеньо започва съвместна работа с изтъкнатите архитекти Станчо Белковски и проф. Иван Данчов. Именно тази колаборация му дава възможност да се сдобие с официален документ за майстор-предприемач, който му позволява да ръководи строежи със стойност на строителните работи до 5 милиона лева – огромна сума за онова време.

Постепенно името на Колев започва да се налага в строителните среди. Успешните му обекти са впечатляващи:

• мостът на река Струма при село Студена,
• фабриката на строително дружество „Циклоп“ край Горнобанското шосе на София,
• катедралата в Шумен,
• учителският институт в същия град.

Тези постижения го правят популярен и уважаван майстор в национален мащаб.

III. Идеята за паметник на Шипка

Още по време на Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари – 16 април 1879 г.) е взето решение да бъде изграден паметник на българския опълченец – монумент, който да увековечи героизма на защитниците на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878).

В продължение на десетилетия идеята остава нереализирана. Когато все пак започват строителни дейности, екипът на майстор Илия Мъглов от Царева ливада се отказва, обезкуражен от тежките атмосферни условия във високата планина.

Строителният комитет, в който участват арх. Иван Данчов и инж. Генчо Скордев, неведнъж обявява търгове за довършване на паметника, но кандидати така и не се явяват. Тогава арх. Данчов си спомня за своя познат – Пеньо Бомбето.

IV. Решението да поеме строежа

По това време Колев тъкмо завършва строежа на почивната станция на пощите до двореца Евксиноград. Когато приема предложението да поеме паметника, Пеньо първоначално е колеблив. Самият той по-късно си спомня:

Гледам: паметникът само до костницата изкаран и отгоре една бетонна плоча, армирана с желязо. А пък горе един студ, един силен вятър. Викам си: „Пеньо, имало е защо да напуснат хората туй място“. И си мисля как да откажа…

Колебанието му обаче е прекъснато от един трогателен момент. Касиерът на комитета Киров, бивш опълченец, влиза в окопа, целува тревата и се разплаква. С бяла брада, вече 75-годишен, той прегръща Пеньо и му казва:

Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, да го изкараш, като баща ти се моля! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, заради България…

Тези думи сякаш разтърсват младия строител. „Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра. Не, ще го направя“, решава Пеньо.

V. Трудностите при строежа

Началото е изключително трудно. Първите работници от село Шипка и каменоделци от Дряново бързо го напускат, уплашени от тежките условия. Колев не се предава – наема 14 каменоделци от Габрово, на които плаща предварително, и те му се отплащат с усърдна работа.

За пренасянето на тежките камъни са закупени две биволски коли от Севлиево. В същото време възниква проблем с недостига на пясък, който първоначално се кара от Мъглиж и Емина. За щастие, наблизо е открит подходящ материал, с което трудността е преодоляна.

Строежът е съпроводен и с куриозни случки. Един ден магаре изяжда част от чертежите, като оставя само изображението на бронзовия лъв – централния символ на паметника. В друг случай мечка подгонва работниците, които едва успяват да се скрият в землянка.

VI. Завършването на паметника и откриването

След три години упорита работа Паметникът на свободата е завършен. На 26 август 1934 г. се състои тържественото откриване. Присъстват цар Борис III и министър-председателят Кимон Георгиев, държат се тържествени речи, а архитектът Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия.

Но в нито един момент не е споменато името на човека, който всъщност изгражда монумента – Пеньо Бомбето. Дълбоко обиден, той години наред отказва да се качи на върха и да посети създаденото от собствените му ръце творение.

Едва след Втората световна война Пеньо започва да посещава върха и да се радва на паметника. Често той дори допълвал екскурзоводите с лични истории и подробности от строежа.

Пеньо Бомбето умира през 1987 година в Попово, на 85-годишна възраст. Макар някои да наричат неговия подвиг „Втората Шипка“, той си отива от този свят забравен от мнозина.

Днес отговорността е наша – да си спомняме за този работлив и достоен българин, който със своите ръце и сърце е оставил един от най-големите символи на националната ни памет. Паметникът на свободата на Шипка не е просто каменна крепост и бронзов лъв – той е свидетелство за упоритостта и честта на хора като Пеньо Бомбето, които влагат живота си в делото на България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК