СВЕТИ НАУМ ОХРИДСКИ
Всяка година на 27 юли Православната църква чества паметта на Светите Седмочисленици – двамата равноапостолни братя св. Кирил и св. Методий и техните ученици св. Горазд, св. Климент, св. Наум, св. Ангеларий и св. Сава. Почитта към тях се корени не само в личния им подвиг като подвижници на благочестието, но и в изключителната им роля за създаването и разпространението на славянската писменост и книжнина, които полагат основите на духовното и културно развитие на целия славянски свят.
Признателността към делото на Седмочислениците е засвидетелствана още от най-ранни времена. Св. архиепископ Теофилакт Охридски ги изрежда в житието, което съставя за св. Климент (края на XI – началото на XII в.), те присъстват и в краткото житие на св. Константин-Кирил („Успение Кирилово“, XIII в.), а в Бориловия синодик (1211 г.) се отдава „вечна слава“ на всичките имена, с изключение на св. Ангеларий – очевидно поради пропуск на преписвач. За тях се споменава още в службата, съставена от Охридския архиепископ Константин Кавасила (XIII в.), в „Сказание за буквите“ на Константин Костенечки (началото на XV в.) и в „Сказание за превода на Св. Писание“ (XV–XVI в.). През 1742 г. в Мосхопол е отпечатана и специална служба на гръцки език, посветена на възхвалата им. Така почитта към всеки един от седемте светии възниква веднага след смъртта му, но още през XIII век култът към общия им подвиг вече е напълно утвърден и широко разпространен в България.
В следващите редове ще се спрем по-подробно върху живота на св. Наум Охридски, чиято памет в православния календар се отбелязва на 20 юни и 23 декември. В православната традиция той е особено свързван със св. Климент, с когото дели несгоди, страдания и общо учителско поприще в старобългарската област Кутмичевица (в днешна Македония). Неслучайно в едно от житията си св. Наум е наречен „брат и другар, и състрадалец на блажения Климент“.
I. Извори за живота на св. Наум
Сведенията за светеца черпим главно от неговите жития. Най-ранното славянско житие е от първата четвърт на X век. Важни данни се съдържат и в Предговора към „Учително Евангелие“ на епископ Константин Преславски (X в.), както и в единствената засега със сигурност известна творба на св. Наум – Канон за апостол Андрей. Второто славянско житие на светеца, възникнало вероятно през XVI век, дава допълнителна информация, която другаде не срещаме. Там четем: „Този преподобен и велик отец Наум отрасна в Мизия.“ В средновековните гръцки извори терминът „Мизия“ обозначава българските земи. За този най-ранен период от живота му сведенията са оскъдни. Първото славянско житие напълно го прескача и директно го представя вече като част от българската духовна действителност при управлението на св. княз Борис I. Второто житие обаче съобщава, че родителите на Наум били благородни хора, но бъдещият светец се отказал от богатство и знатен произход и се присъединил към учениците на св. Кирил и Методий.
Счита се, че св. Наум е станал част от кръга на славянските първоучители, когато те работели върху славянската азбука в манастир в планината Олимп в Мала Азия. През 863 г. той отпътува заедно с тях на просветната мисия във Великоморавия. През 867 г. придружава светите братя и по време на тяхното посещение в Рим, където славянската писменост и богослужение получават благословията на папа Адриан II. По сведения от второто славянско житие, именно тогава папата ръкополага Наум за презвитер, заедно с други ученици на Кирил и Методий. След смъртта на св. Константин-Кирил (14 февруари 869 г.) Наум се завръща във Великоморавия, където продължава дейността си под ръководството на св. Методий.
II. Преследвания и път към България
След кончината на св. Методий (6 април 885 г.) св. Наум, както и останалите ученици, преживява тежки гонения, унижения и страдания от страна на католическото немско духовенство, което не е могло да приеме литургията на славянски език. След окончателния крах на великоморавското просветно дело, а скоро и на самата държава, мнозина славянски духовници са избити, продадени в робство или принудени да бягат.
Св. Наум, заедно със св. Климент и св. Ангеларий, успява да се спаси и да намери път към току-що покръстената българска земя. Според предание, едно от най-забележителните чудеса, които извършват с молитва по пътя, е възкресяването на сина на местен велможа недалеч от граничната крепост Белград. В житието на св. Климент, съставено от св. Теофилакт Охридски, управителят на Белград е наречен „боритаркан“, а във второто житие на св. Наум се говори за княз на име Радислав. Управителят, узнал за стремежа на св. княз Борис да разпространи Христовото слово на език, разбираем за народа, побързал да изпрати светците в столицата Плиска.
III. Дейност в България
В Плиска славянските учители били посрещнати тържествено и снабдени с всичко необходимо за труд и почивка. Отношението на св. княз Борис привлякло и други оцелели великоморавски просветители, някои от които били откупени от византийско робство. Според първото житие на Наум мнозина от тях впоследствие се отправили към България, за да следват своето призвание.
В житието на св. Климент, написано от Теофилакт, се разказва, че Наум и Климент първоначално били настанени в дома на болярина Есхач. По-късно, когато св. княз Борис разпределил славянските учители в различните области на държавата, св. Наум бил определен да остане и да работи в Плиска. За неговата дейност там сведенията не са обилни, но се знае, че именно той бил сред основните организатори и вдъхновители на просветното дело. В Предговора към „Учително евангелие“ епископ Константин Преславски подчертава ролята на св. Наум като духовен наставник:
…Поради това и аз, скромният Константин, като се уверих в това от твоите молби, брате Науме, и от казаните по-горе заповеди, преклоних се пред твоето смирение….
Единствената категорично запазена негова творба е вече споменатият Канон за апостол Андрей (в ръкопис от XIII в.), но се предполага, че е автор и на още два канона. Вероятно книжовната си дейност светецът е осъществявал в манастирите около Плиска, като особено внимание заслужава манастирът край село Равна (Провадийско), където археологически находки свидетелстват за оживена книжовна и просветна дейност.
IV. В Кутмичевица и последните години
Св. Наум остава в Плиска до 893 г.. След ръкоположението на св. Климент за епископ, той е изпратен в Кутмичевица, където наследява учителското и книжовното дело на своя събрат. Там разгръща активна просветна дейност, толкова тясно свързана с тази на св. Климент, че в народната памет двамата често се споменават заедно.
На преклонна възраст, през 905 г., св. Наум се оттегля в построения от него с подкрепата на св. княз Борис и сина му Симеон манастир „Св. Архангел Михаил“ край Охридското езеро. Там на 23 декември 910 г. той предава душата си на Бога. Погребан е в дясното крило на манастирската църква. Гробът и мощите му бързо се прочуват с чудеса, а почитта към него се утвърждава почти веднага след смъртта му.
V. Култ и наследство
Особен интерес буди почитта към св. Наум в по-ново време. Големият руски светец на XX век св. Йоан (Максимович), Архиепископ Шанхайски и Санфранциски чудотворец (†1966), по време на своето служение в семинарията в Битоля особено се привързал към св. Наум и го почитал като небесен застъпник. В местните предания св. Наум е известен като особено силен помощник за душевноболни хора, а връзката му със св. Йоан (Максимович) е символично потвърдена от факта, че архиепископът се представя пред Бога именно в навечерието на празника на св. Наум – 20 юни.
Тропарът, с който Църквата прославя делото на светеца, гласи:
„Света оставил, привързал се към Христа, разпънал си плътта и си живял духовно, всеблажени Науме. Потрудил си се в подвига на апостолите и си привел към вярата множество мизианци. Затова с твоите молитви избави ни от изкушения.“
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
