ПИЪРС О’МАХОНИ

Историята на Пиърс О’Махони е едно от онези удивителни доказателства, че истинската човечност може да премине граници, езици и народи. Макар и роден далеч от Балканите, този ирландски аристократ и политик се отказва от удобствата на живота си, за да помогне на най-уязвимите жертви на жестоката османска политика – българските деца, останали без родители след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903).

I. Историческият контекст – Илинденско-Преображенското въстание и съдбата на македонските българи

През лятото на 1903 г. македонските и тракийските българи в Османската империя вдигат Илинденско-Преображенското въстание – героичен, но обречен опит за свобода. Въстанието е потушено с кървава жестокост. Около 1,5 милиона българи-християни живеят в османските провинции, където са подложени на насилия, реквизиции и убийства. Села са опожарени, домовете на въстаниците превърнати в пепелища. Хиляди бежанци търсят спасение в свободна България, а стотици деца остават без семейство, скитащи гладни и боси.

Британската преса, особено вестник Daily News, следи събитията и осъжда зверствата. Именно от дописка в този вестник започва историята на ирландеца, който ще се посвети на България.

II. Призивът, който променя живот

В публикация на Daily News се отправя апел към британската общественост:

Няма ли да се намери поне един сред нас, който да пожертва състоянието си, за да отиде и да основе на това място едно сиропиталище за тези невинни и в нищо неопетнени дечица!

Този зов докосва дълбоко Пиърс О’Махони – човек с будна съвест и памет за жестокостите на турците по време на Априлското въстание (1876), когато Европа за първи път научава за българската трагедия благодарение на Уилям Гладстон и журналисти като Джанюариъс Макгахан и Едвин Пиърс.

Кой е Пиърс О’Махони

• Роден: 9 юни 1850 г., Дъблин, Ирландия
• Образование: училище „Ръгби“ (Уоруик), колеж „Магдалена“ (Оксфорд), „Кралски земеделски колеж“ (Сиренсестър)
• Политическа кариера: 17 мандата като британски депутат; ирландски националист, застъпник за независимостта на Ирландия.

О’Махони е интелектуалец и политик с дълбоки хуманистични убеждения. Познава лично журналиста Едвин Пиърс – кореспондента на Daily News, писал за българската кауза през 1876 г. След разговори с него решава да последва призива за помощ.

III. Пристигането в България

През края на 1903 г. Пиърс О’Махони, заедно със своята съпруга Алис Джен О’Махони и Едвин Пиърс, пътува до Цариград, за да се срещне с Българския екзарх Йосиф I. Екзархът дава своята подкрепа и изпраща препоръка до софийския митрополит Партений.

На 5 януари 1904 г. вестник Вечерна поща съобщава, че семейство О’Махони пристига в София с благотворителна мисия. Първоначалната идея е да останат само няколко месеца, но съдбата променя плановете им.

В суровата зима на 1903–1904 г. О’Махони обикаля пограничните градове и села, препълнени с македонски бежанци. Там вижда ужаса на войната – опожарени домове, глад, болести, беззащитни деца.

Той пише:

Движен съм от чувство на милост към подобните си от християнско вероизповедание, които страдат под турското иго.

Особено го поразяват децата, останали сами. Тогава 54-годишният ирландец взема съдбоносно решение: той и Алис ще станат родители на тези сираци, а България – техен нов дом.

IV. Създаването на сиропиталище „Св. Патрикий“

С лични средства Пиърс О’Махони купува двуетажна къща до Руски паметник в София. Ремонтира и обзавежда сградата. На 30 март 1904 г. митрополит Партений освещава новото сиропиталище, наречено „Св. Патрикий“.

Подредба на дома:

• Втори етаж: апартамент на семейство О’Махони, гостна стая, стаичка за надзирателката, три големи спални за децата.
• Първи етаж: занималня, трапезария, кухня, коридор за обувки и връхни дрехи.

Откриването е светско събитие. Присъстват представители на княз Фердинанд, Султана Рачо Петрова, депутати, дипломати, елитът на София.
О’Махони произнася реч, обещавайки да възпита децата като истински българи и православни християни. Като католик той внимателно подчертава уважението си към православната вяра, за да не бъде обвинен в прозелитизъм.

Всекидневният живот в приюта

Грижата за около 30 деца не е лека.
О’Махони и Алис са подпомагани от:

• Фридрих Пит – директор на сиропиталището;
• Маргарет Дейзи Карбъри – милосърдна сестра и възпитателка.

Децата получават не само храна и подслон, но и образование и подготовка за занаяти – лозарство, железарство, дърводелство и др. Някои от тях по-късно заминават да учат в чужбина.

Лични трагедии и продължаване на мисията

На 15 юни 1906 г. умира Алис Джен О’Махони – най-верният спътник на Пиърс в делото. Дванадесет дни преди смъртта ѝ Столична община отпуска 2 декара земя за приюта.

На погребението ѝ едно от сирачетата произнася трогателна реч:

Вечна ти памет, мила и незабравима благодетелко! Редки са личностите, които могат да извършат това, което ти извърши за нас…

О’Махони продължава делото сам. Отваря клон на сиропиталището в Битоля (вероятно със съдействието на екзарх Йосиф I). В Костенец построява вила в ирландски стил, където води децата на летуване. За съжаление, след Междусъюзническата война сърбите закриват битолския приют.

V. Писмата до Англия – глас в защита на България

През 1914–1915 г., в началото на Първата световна война, нови бежански вълни и сръбските репресии карат О’Махони да застане открито на страната на България. Той пише серия от „Писма до Англия“, адресирани до британски политици и общественици.

В тях:

• Осъжда Букурещкия договор (1913), ощетил България.
• Изобличава жестокостите на сърби и гърци.
• Цитира данни от Карнегиевата анкета.

Още в първото си писмо заявява:

Българите са най-храбрият, най-свободолюбивият, най-напредничавият народ и най-толерантното племе на Балканите.

VI. Краят на мисията и завръщане в Ирландия

След 10 години работа сиропиталището „Св. Патрикий“ преустановява дейността си на 31 декември 1914 г. Политическите обрати на Балканите и войната правят невъзможно продължаването на делото.

О’Махони се завръща в Ирландия и умира на 2 юни 1930 г. в своето имение. В България днес споменът за него е запазен чрез улица „О’Махони“ в София – скромен, но значим знак на признателност.

Историята на Пиърс О’Махони е пример за безкористна благотворителност и дълбока човешка солидарност. Той идва от далечна Ирландия, без да има лични ползи, воден само от състрадание и чувство за справедливост. Създава дом за десетки сираци, дава им образование и шанс за достоен живот. Неговият глас в защита на България в трудни моменти показва силата на моралната позиция дори срещу течението на великите сили.

Днес, когато често се говори за липсата на човечност, примерът на Пиърс О’Махони звучи актуално и вдъхновяващо. Той показва, че един човек, въоръжен с доблест и състрадание, може да промени съдбите на мнозина и да остави траен отпечатък в историята на народ, който дори не е неговият собствен. Макар името му да е познато на малцина, за стотиците български деца, намерили подслон и надежда в неговия дом, той остава истински баща и герой.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК