НИКОЛАЙ ПИРОГОВ

Всяка война носи в себе си не само героизъм и победи, но и тежки поражения, стратегически грешки, малодушие и пренебрежение към човешкия живот. В центъра на военната драма стои обикновеният войник – човекът с чисто сърце, твърда воля и непоколебимо желание да победи врага. Съдбата му често е белязана от страдания, ранени тела и липсата на адекватна медицинска помощ.

По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) над 60 000 войници, офицери, командири и цивилни от различни националности са тежко ранени или загиват от болести и усложнения. Медицината на Балканите тогава е слабо развита – няма болнична мрежа, липсват съвременни методи за хирургия, а условията на бойното поле са изключително сурови. Именно в този период се появява личността на проф. Николай Иванович Пирогов – пионер на военната хирургия, който поставя основите на модерната спешна медицинска помощ в България.

I. Медицината преди Пирогов – болка, ампутации и безнадеждност

През XIX век хирургията е все още примитивна.

• Антисептичните методи са непознати. Лекарите не дезинфекцират ръцете и инструментите, което води до чести инфекции и смъртност.
• Анестезията почти не се прилага – операциите се извършват без упойка, а най-честото „решение“ за тежки наранявания е ампутация.
• Природната медицина и билколечението, макар познати на местното население, са неефективни в условията на масови военни рани, инфекции и епидемии.

Ранените често умират не от самите травми, а от гангрена, сепсис и глад. В такъв контекст появата на модерна медицинска организация е революционна.

II. Руското общество и създаването на Червения кръст

През 60-те и 70-те години на XIX век в Европа вече се развива идеята за хуманна помощ на войниците, независимо от тяхната националност. В Русия императрица Мария Александровна създава Руския червен кръст, организация, която има за цел да осигурява грижа за всички пострадали – войници, офицери и цивилни.

След избухването на Освободителната война представители на Руския червен кръст пристигат в лагерите на руската армия край Плевен. Те установяват критичната липса на организация, медикаменти и опитни хирурзи. По препоръка на император Александър II е поканен един от най-уважаваните лекари на Русия – проф. Николай Иванович Пирогов.

III. Николай Пирогов – живот, научни открития и революция в хирургията

Роден през 1810 г. в Москва, Пирогов още като млад се отличава с изключителен интелект и отдаденост към медицината. На 26 години вече е професор по хирургия. Сред неговите революционни постижения са:

• Въвеждане на етерна наркоза – за пръв път използва упойка при хирургични операции, включително на бойното поле. Първият опит прави върху себе си, за да докаже безопасността ѝ.
• Разработване на гипсови превръзки – значително улесняват лечението на фрактури и предотвратяват усложнения.
• Пионер на военната хирургия – работи по време на Кавказката и Кримската война (1853–1856), където въвежда мобилни превързочни пунктове и система за сортиране на ранените според тежестта на състоянието им.

Към 1877 г. Пирогов е на 67 години, но остава енергичен и готов да поеме ново предизвикателство.

IV. Мисията на Пирогов в България

Приемайки поканата на Александър II, Пирогов поставя условие да има пълна свобода на действие при организацията на медицинската помощ. След пристигането си в България той започва работа в Плевенската област, където сраженията са изключително тежки.

Единствената болница в района тогава е в село Бохот. Там той оказва помощ на пострадалите в боевете при Долни Дъбник и започва системна реорганизация на медицинското обслужване:

• Изготвя детайлен план за разположението на превързочните пунктове.
• Създава централен превързочен пункт, какъвто до този момент не е съществувал.
• Организира транспорт на тежко ранените до болницата в Бохот.
• Въвежда по-добра хигиена и хранителни стандарти, за да предотврати инфекции.

Пирогов лично лекува двама висши командири, ранени при Долни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.

За два месеца той посещава:

• 11 военно-времеви болници
• 10 дивизионни лазарета
• 3 аптечни пункта
  в общо 22 населени места.

Работи рамо до рамо със своя известен ученик проф. Николай Склифософски, който поема Южния фронт на руската армия.

V. Новаторски принос и трайно влияние върху България

Дейността на Пирогов по време на войната не се ограничава до хирургия. Той:

• Налага система за сортиране на ранените – първо се спасяват тези, които могат да оцелеят при навременна намеса.
• Подобрява санитарните условия и хранителните дажби, което намалява смъртността от инфекции.
• Дава пример за организация на спешната помощ, която по-късно се възприема и в българската медицинска система.

Макар след войната да се установява в днешна Украйна, приносът му в България не е забравен. Неговият модел на работа вдъхновява създаването на Българския червен кръст след Съединението, който следва практиките на вече утвърдените европейски организации.

VI. Наследството на Пирогов – от Червения кръст до съвременната спешна помощ

През 1900 г. в София е открита болница „Червен кръст“, която става основен център за спешна помощ в страната. Макар през годините да претърпява множество реорганизации, тя винаги запазва своята мисия – бърза и адекватна помощ на пострадалите.

От средата на XX век нейният наследник е Институтът за бърза медицинска помощ „Н. И. Пирогов“ (днес УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“) – най-голямата спешна болница в България, носеща името на своя патрон.

Пирогов е признат за основоположник на съвременната военна хирургия в световен мащаб. Сред неговите пациенти през живота му са личности като Ото фон Бисмарк и Джузепе Гарибалди – фигури, които също оказват влияние върху българската история и европейската политика.

Историята на Николай Иванович Пирогов е история на смелост, хуманност и научен гений. Той не само спасява хиляди животи по време на Руско-турската освободителна война, но и поставя основите на модерната спешна медицинска помощ у нас.

Днес името му стои гордо върху фасадата на най-голямата спешна болница в България, а принципите, които въвежда – организация, хигиена, бърза намеса и хуманно отношение към пострадалите – остават актуални и жизненоважни. Пирогов е пример за лекар, който надхвърля собствената си епоха и оставя траен отпечатък върху историята на медицината и човечността.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК