ЛАЗАР ДОБРИЧ

Лазар Иванов Добрич е прочут български цирков артист, педагог, режисьор и организатор, признат за един от най-големите строители на съвременното българско цирково изкуство. Той е сред малкото българи, които не само се налагат на световната циркова сцена в първите десетилетия на XX век, но и изграждат устойчива национална традиция, която продължава да съществува и след неговата смърт.

I. Ранни години и семейна среда

Лазар Добрич е роден в софийското село Равно поле, в семейство на обикновени, но трудолюбиви хора. Животът в края на XIX век в този регион е белязан от силна връзка с физическия труд, но също и от стремеж към нови културни и спортни прояви.

Още от малък Лазар показва изключителна физическа подготвеност и любопитство към атлетиката. Заедно с брат си Александър Добрич, по-късно също цирков артист и известен борец, те изграждат семейна традиция, посветена на силата, издръжливостта и артистичната изява.

II. Път към цирка – от Франция до Брюксел

На 18 години Лазар печели стипендия и заминава за Франция, където е приет в политехническото училище в Ание. Това показва, че освен физически качества, той притежава и интелектуален потенциал. Но академичният път не може да удовлетвори неговия стремеж към динамика и сценична изява.

Скоро след пристигането си, Лазар напуска училището и се присъединява към цирковата трупа на румънския гимнастик Димитреску. Тук получава първата си сериозна школа – в строгата дисциплина на гимнастическите тренировки, в изискването за прецизност и в умението да се завладява публика.

На 1 октомври 1897 г. в Брюксел Лазар прави своя професионален дебют. Представянето му е прието с интерес и бележи началото на кариера, която скоро ще го изведе на най-големите европейски арени. В трупата на Димитреску остава до 1901 г., усъвършенствайки се в акробатика и въздушни номера.

III. Големите гастроли и международен пробив

Началото на XX век е „златната епоха“ на европейския цирк. В този период Берлин, Париж, Лондон и Санкт Петербург се превръщат в центрове на световното цирково изкуство.

За пръв път представя номера си през 1905 г. в берлинския цирк “Шуман”. Впоследствие „Трапецът на смъртта” навлиза широко в цирковата практика. Номерът докарва публиката до екстаз – зрителите крещят от ужас и възторг.

По това време Добрич започва да се нарича „Българинът Иванов”. Решава, че като единствен изпълнител на сензационен цирков номер името му трябва да прославя родината.

Но за да бъде номерът му по-ефектен, артистът се нуждае от асистентка – млада, стройна, елегантна и красива жена, която да го представя пред публиката и да стои на сцената или манежа по време на самото изпълнение.

„За моя асистентка ми препоръчаха млада циркова артистка — ездачка висша школа. Баща й починал през 1900 г., когато тя била 15-годишна. Загрижена за бъдещето на дъщеря си, майка й се насочила към цирка, където имали роднини артисти. Девойката се заела усърдно за работа и станала отлична циркова ездачка, висша школа. Когато я запитах за фамилното име, тя ми отвърна:

— Казвам се Мини Ницше. Артистичното ми име е Ада Бюл. Баща ми беше учен човек — философ, но борбата за живот ме застави да стана циркова артистка поради липсата на средства да продължа учението си.
— Как е собственото име на баща ви?
— Фридрих… Фридрих Ницше.
— Кой не познава името на немския философ Фридрих Ницше!… Нима вашите роднини не можаха да ви осигурят възможността да продължите образованието си, та станахте циркова артистка?
—  Изглежда, че не са имали такава възможност. Сега обаче аз обикнах професията си и за нищо на света не бих заменила званието „циркова ездачка“ с нещо друго. Овациите на публиката ме радват и осмислят живота ми”, разказва Добрич в спомените си.
Така дъщерята на Фридрих Ницше става негова асистентка като гастролите им започват от Германия. По това време Берлин е облепен с големи афиши и плакати, на които с едри букви пише: „Иванов — изобретателят на „Трапеца на смъртта”, „Неподражаемият Иванов”, „Оригиналният Иванов”, „Иванов в „Трапеца на смъртта”. Гастролите носят огромна слава за българина, но дъщерята на Ницше се чувства засенчена и въпреки високото си възнаграждение, решава да напусне и да се върне към кариерата си на циркова ездачка.

До началото на Първата световна война Добрич гастролира из Европа, Азия и Северна Америка с цирковете “Барнум Байлай”, “Браун”, “Волнер”, “Пиерантони”, “Ренц”, “Хамершмит”, “Чинизели”. Пътуванията му са изпъстрени с много приключения. По време на гастролите си в Одеса Добрич спасява цяла трупа японски циркови артисти, арестувани като цивилни пленници по време на Руско-японската война. Благодарение на корупцията, дълбоко пуснала корени в държавния апарат на царска Русия, той успява срещу 1000 рубли подкуп да издейства освобождаването на японските пленници.

Заради уменията си в цирка Добрич участва като дубльор в киното при опасни номера. При свое гостуване в цирка в Рим участва в историческия филм „Нерон и Агрипина“ – играе тракийски гладиатор, въоръжен с мрежа и меч. В лентата „Кабирия“ пък е езически жрец, който поема децата от жертвоприносителите и ги поставя в пламтящата утроба на езическото божество. В „Самсон и Далила“ върти воденичния камък заедно с главния герой Самсон.

Една вечер в артистичното кафене „Рандеву дез артист“, недалеч от „Фоли Бержер“ в Париж, случайна среща му урежда участие във  филм с много сложен номер – скок с кон от моста Александър във водите на Сена. Филмът е криминален  – Добрич трябва да изиграе ролята на арестуван престъпник, който се изтръгва от ръцете на полицията и побягва.

Започва преследване, изпълнено с перипетии. Престъпникът прибягва до една карета със заспал на капрата кочияш. Бързо разпряга коня му, яхва го и препуска в кариер. Пред него се изпречва канал, пълен с вода. Преплува го заедно с коня и настига един трамвай.

За да заблуди преследвачите си, престъпникът скача от коня в движещия се трамвай, а малко по-късно скача от трамвая в открит автомобил, обезвредява шофьора, поема управлението и при пълна скорост излиза вън от града, преследван от друг автомобил, пълен с полицаи, които непрестанно стрелят. Без никакви предварителни дубли българинът изпълнява скока с кон от 15 метра височина в течащата вода на Сена. В последния момент става инцидент – конят забива предните си крака в рампата и хвърля ездача в Сена, после сам пада в реката.

Чиста случайност спасява Добрич от копитата на коня. На другия ден парижките вестници гърмят със сензационни заглавия за смелостта на българина, скочил с кон в Сена. Режисьорът от филмова къща „Пате Фрер” харесва много заснетата сцена и възнаграждава допълнително българския артист.

С изкараните от този филм и от парижките театри пари Лазар помага на майка си да изплати имот в района на Княжево. Винаги изпраща половината от спечелените си пари на родителите си, а успехът по време на турнетата в Щатите, Рио де Жанейро и Нова Зеландия му носи голямо богатство. 

След този успех той гастролира в редица престижни циркове:

• „Барнум Байлай“ – САЩ, символ на грандиозността и масовото зрелище;
• „Браун“ и „Волнер“ – популярни трупи в Западна Европа;
• „Ренц“ и „Хамершмит“ – водещи германски циркове;
• „Чинизели“ – прочутият руски цирк с традиция още от XIX в.

Неговите зрелищни скокове и атракции оставят трайни следи. Особено се запомнят:

• прескок над автомобил в Бордо (1908 г.) – събитие, което предизвиква сензация, тъй като автомобилът е символ на новото време;
• прескок над пет коня в Берлин (1912 г.) – демонстрация на физическа мощ и зрелищност, сравнима с най-големите акробатични постижения на епохата.

До избухването на Балканската война война Лазар Добрич вече е сред най-известните циркови артисти в Европа и Северна Америка.

Когато разбира, че е обявена мобилизация заради Балканската война, Лазар Добрич се връща в Родината. Той участва в бойните действия, а по-късно и в Първата световна война.

IV. Завръщане в България и изграждане на националния цирк

След войната Лазар решава да насочи своя опит и енергия към родината си. България по онова време няма силни циркови традиции, но Добрич е решен да промени това.

През 1919 г., заедно с брат си Александър, построява в София цирк „Колизеум“ – първия значим частен цирков обект у нас. До неговото разрушаване през 1926 г. „Колизеум“ става притегателно място за столичани и арена на редица новаторски представления.

През 1933 г. той основава цирк „Роял – Добрич“, който ръководи повече от десетилетие. Този цирк е известен с амбициозния си репертоар, с включването на нови дисциплини и с високото качество на номерата. След одържавяването му през 1948 г., получава името „Родина“, а Лазар Добрич остава негов директор до 1956 г.

Това е времето, когато циркът в България се утвърждава като институция и получава държавна подкрепа. Ролята на Добрич в този процес е изключителна.

V. Педагогическа дейност и принос към школата

Една от най-големите заслуги на Лазар Добрич е неговата педагогическа работа. Той създава школа, от която излизат десетки артисти – основата на следвоенния български цирк.

• През 1950 г. основава мъжка акробатична и гимнастична трупа, която просъществува до 1965 г.
• През 1958 г. създава и женска акробатична трупа, която работи до 1972 г.

Добрич не само преподава техника, но и възпитава артистите в етика, дисциплина и уважение към публиката. Той настоява за професионализъм и отдаденост – качества, които превръщат неговите ученици в достойни наследници на неговото дело.

Сред оригиналните му номера, които и днес се смятат за образцови, са:

• „Жокейска езда“ – демонстрация на майсторство върху кон;
• „Отвесни въжета“ – акробатика на височина;
• „Петорен трапец“ – усложнен въздушен номер;
• „Перш“ – баланс и сила;
• „Стълба на крака“ – акробатичен подвиг на равновесие;
• „Танц върху опъната тел“ – съчетание на музика, грация и риск.

Преди представлението той излиза на арената във великолепен вечерен костюм със засукани мустаци и камшик в ръка. Изчаква да настъпи тишина и с много висок ясен глас съобщава: “Господа, намерен е златен часовник от нашите артисти. Моля, който го е загубил, да се яви на арената да си го получи.” Хората започват да шумят. Чудят се, че презрените артисти могат да бъдат толкова честни. Да се върне златен часовник в ония години на собственика му – това изисквало приказен морал. И ето че на арената излиза разплакана жена, трогната от добрите артисти и благодари на Лазар Добрич. Започва се сверяване на данните, разпитване и всичко това публично. Най-сетне се установява, че часовникът е действително на тази жена и Лазар Добрич с жест й го връща. Целият цирк аплодираше красивата постъпка. Часовникът е номер от програмата, дори и веднъж попитали Лазар Добрич: “Защо във всяко Ваше представление има загубен я часовник, я пари или венчална халка?” “За да се възпитаваме взаимно”, смее се той. “Кои?”, пита журналиста. “Артистите и публиката. Другото е зрелище – него и разбойниците могат да го направят.”

VI. Журналистика и режисура

Освен артист и педагог, Лазар Добрич е и редактор на вестник „Цирков глас“ (1933–1941). Това е уникално издание, което разпространява информация за цирковия живот в България и чужбина, публикува рецензии, интервюта и анализи.

В периода 1956–1961 г. той е главен режисьор в дирекция „Български циркове“, където се стреми да обогатява репертоара и да въвежда нови сценични решения. Тук той съчетава организационния си талант с артистичната визия, оформяйки стандарти, които ще определят българското цирково изкуство за десетилетия напред.

VII. Признание и награди

Приносът на Лазар Добрич е признат както у нас, така и в чужбина:

• Димитровска награда (1950) – най-високото държавно отличие в България за култура и изкуство.
• Звание „сеньор“ (1956) – най-високото международно отличие в цирковата сфера, с което Лазар Добрич става единственият българин, удостоен с тази чест.

Тези отличия не са само лични признания, а и свидетелство за издигането на България като значим фактор в световното цирково изкуство

Днес името на Лазар Добрич се свързва със:

• въвеждането на новаторски техники в цирка;
• изграждането на първите професионални трупи у нас;
• институционализирането на цирковото изкуство в България;
• обучението на поколения артисти;
• международното признание, което той печели за страната.

Без неговото дело българският цирк вероятно нямаше да достигне нивото на развитие, което има през втората половина на XX век.

Хронология на живота и дейността на Лазар Иванов Добрич

Година	Събитие
ок. 1880–1881	Раждане на Лазар Иванов Добрич в село Равно поле, Софийско.
края на XIX в.	Детство и юношество, ранни прояви на физически способности; брат му Александър Добрич също развива интерес към атлетика и цирково изкуство.
1899 (18 г.)	Получава стипендия за Политехническото училище в Ание, Франция. Заминава за обучение, но скоро се отказва от инженерното образование.
1897–1901	Постъпва в трупата на румънския гимнастик Димитреску. Дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел. Гастролира из Европа с трупата до 1901 г.
1905	В берлинския цирк „Шуман“ представя за пръв път своя знаменит номер „Трапецът за смъртта“, изобретение, което влиза в световната циркова практика.
1905–1914	Интензивни гастроли в Европа, Азия и Северна Америка. Изяви в престижни циркове: „Барнум Байлай“ (САЩ), „Браун“, „Волнер“, „Пиерантони“, „Ренц“, „Хамершмит“, „Чинизели“ и др.
1908	В Бордо изпълнява сензационен номер – прескок над автомобил.
1912	В Берлин извършва прескок над пет коня – един от най-запомнящите се му номера.
1914–1918	Първата световна война временно прекъсва международните гастроли.
1919	Заедно с брат си Александър основава и изгражда в София цирк „Колизеум“, който функционира до 1926 г.
1933	Създава нов цирк – „Роял – Добрич“, където е директор до 1948 г.
1933–1941	Издава и редактира специализирания вестник „Цирков глас“ – първото българско издание за цирково изкуство.
1948	След национализацията цирк „Роял – Добрич“ е преименуван на „Родина“. Лазар Добрич остава негов директор до 1956 г.
1950	Основава мъжка акробатична и гимнастична трупа, която функционира до 1965 г. Същата година получава и Димитровска награда за своя принос.
1956	Става главен режисьор в дирекция „Български циркове“ (до 1961 г.). Получава и световното отличие „сеньор“, с което остава единственият българин, удостоен с тази чест.
1958	Основава женска акробатична трупа, която работи до 1972 г.
1961	Завършва дейността си като главен режисьор, но продължава да работи като педагог и съветник.
след 1961	Продължава педагогическата си дейност и обучава млади артисти. Автор е на множество оригинални номера: „Жокейска езда“, „Отвесни въжета“, „Петорен трапец“, „Перш“, „Стълба на крака“, „Танц върху опъната тел“.
1970-те	Неговите ученици вече доминират в българския цирк, а трупите, които е основал, продължават да съществуват.
16 февруари 1970 година в София	Смъртта на Лазар Добрич

Лазар Иванов Добрич е фигура, която надхвърля рамките на цирка. Той е строител на културна институция, учител на поколения и посланик на българската култура по света. Неговият живот съчетава смелост, изобретателност и отдаденост, а наследството му продължава да вдъхновява. Историята на Лазар Добрич е история на българския цирк – от първите стъпки до международните върхове.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК