БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ
Българската екзархия (1870 – 1953) е върховната православна църковна институция на българите през втората половина на XIX и първата половина на XX век. Учредена е със султански ферман на 28 февруари 1870 г., а официално е обявена през 1872 г. Тя бележи кулминацията на дългогодишната църковно-народна борба за духовна независимост от Цариградската патриаршия, а в по-широк смисъл – и важна стъпка към националното освобождение на България.
Седалището ѝ първоначално е в Цариград (Истанбул), а след 1945 г. е преместено в София. През 1953 г. Екзархията е преобразувана в Българска патриаршия, което бележи края на институцията, но не и на нейното наследство.
Екзархията е едновременно църковна и национална институция – организира духовния живот, изгражда огромна мрежа от училища, създава читалища, благотворителни дружества и печатници, а в земите на Македония и Тракия се превръща в стожер на българското национално самосъзнание.
I. Исторически предпоставки
Църковно-народна борба
През вековете на османско владичество българите остават без самостоятелна църква. След закриването на Охридската архиепископия през 1767 г. духовната власт над българите преминава изцяло към Цариградската вселенска патриаршия. Гръцки духовници (фанариоти) заемат митрополитските и епископски катедри в българските епархии, налагайки гръцки език в богослужението и училищата. Това води до процеси на елинизация.
През XVIII и XIX век, в хода на Българското възраждане, борбата за църковна независимост се превръща в национално дело. Българите настояват богослужението да бъде на роден език, а йерархията – българска. Водят се петиции до султана, организират се масови подписки, протести и дипломатически мисии.
Дейци на движението
- Неофит Бозвели – един от първите борци за независима българска църква.
- Иларион Макариополски – извършва символичния акт на Великден 1860 г., когато по време на литургия в Цариград пропуска името на Вселенския патриарх, с което фактически обявява независимост.
- Авксентий Велешки, Неофит Рилски, Д-р Ст. Чомаков, Петко Славейков и други допринасят за организирането на движението.
II. Учредяване на Българската екзархия
Султански ферман (1870)
На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Азис подписва ферман, с който официално се създава Българската екзархия. Това е огромна победа за българския народ – първото признание на неговата самостоятелност в рамките на Османската империя.
Устав и структура
- Начело стои Екзархът, избиран от българските митрополити и утвърждаван от султана.
- Върховен орган е Светият синод.
- Създава се Смесен съвет, включващ духовници и миряни – явление уникално за православния свят.
- Учредени са 15 епархии в земи с преобладаващо българско население. Ферманът допуска и присъединяване на други области чрез плебисцит.
Ето и речта на Григор Пърличев държана в Охрид на 8 март 1870 г. по случай обявяването на фермана за Българската екзархия на 28 февруари същата година. Речта е публикувана в цариградския вестник “Право“, бр. 6 от 1870 г.
По-късно препечатана и от охридянина Евтим Спространов (р. 1868 г. и един от “Лоза”-рите) в „По възражданьето въ градъ Охридъ“, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 621—681
Ето какво пише Пърличев за словото си в писмото до редактора на в. Право:
„Понеже никога не съмъ сполучилъ да извадѭ изъ очи на многочисленъ народъ толкова сълзи, колкото чрѣзъ слѣдующето слово, пращамъ Ви го да го обнародвате, ако имате волiѫ и врѣмя и мѣсто, и ако ви се видитъ угоденъ язикътъ мѣстний и стильтъ разсипанъ.
Словото се рѣче вчера, като се събра весь градъ въ църква, прочете се ферманътъ, а словото се прочете на дворъ прѣдъ весь народъ, облѣченъ съ най-лѣпитѣ дрѣхи, като проливаше горещи сълзи и пазеше дълбоко мълчение. Гласътъ на оратора колко и да бѣше силенъ не достигаше ясенъ въ ушите на вситѣ слушатели. Толко многочисленъ бѣше народъ. А на поющитѣ ученици гласътъ оглушаваше человѣка, и вся нощь би освѣтление по цѣлъ градъ. Наумѣте си що поетическо нѣщо е освѣтление въ градъ съ мѣстоположение, каквото Охридското”
Благословенъ Господь яко посѣти и сътвори́ избавленіе людемъ свои́мъ.
Благословенъ и Царь нашъ Султанъ Абдулъ Азисъ Ханъ, що погледна на насъ и стори спасение за насъ.
Въ растояние на 108 годинъ бѣхми потънѫли въ църна тъмница, ево денеска зблъснѫ за насъ свѣтълъ день, веселъ день, день великъ, день святъ, радость надъ радости, празникъ надъ празници. Бѣхми загубили и язикъ и народность, Царь денеска пакъ ни ги подари. Бѣхми поругани и посмѣяни отъ вси народи, Царь денеска ни зеде подъ крило свое. Бѣхми въ чьрно облѣчени, Царь денеска ни облѣче бѣли дрехи. Бѣхми разслабнѫти и въ земля наведени, Царь денеска ни уячи и ни исправи. Бѣхми ужаляни, Царь денеска ни урадва. И тая радость не ще бѫде само денешня, но вѣчна! Дѣца, хвалите царя!
Когато цариградски Патрикъ Самуилъ съ страшна измама урнѫ Охридската Архиепископия и я прѣтопи и по вся България прати гърци владици, и на столътъ святи Климентовъ седнѫхѫ фенерски зверове и се изгони славянскиятъ язикъ и отъ цьркви и отъ училища, тога Български народъ се облѣче въ чърно, наведе глава до земя и не се надѣваше никакъ да добие пакъ, това що изгуби. Отъ тога насамъ, 108 години работахми повече за гърци. Со потъ български се вадехѫ (поливахѫ) гърцки училища, гърцки болници, гьрцки книгохранителници, и фенерски раскошъ. А българинътъ бѣше оголенъ и осѫденъ само да работитъ и вси народи се смѣехѫ со насъ. Денеска царь хвърли на насъ милостиво око и ни подари все що бѣхми изгубили и стори лицето наше свѣтло и весело заради напрѣжнитѣ ни мѫки. Напрѣдъ Гръцки Патрикъ бѣше ходатай прѣдъ царя само за гърцитѣ, денеска царь ни даде да имаме и ние ходатай за насъ прѣдъ него. Съ една рѣчь бѣхме въ чърна тъмница, денеска царь ни изваде на бело видело. Деца, хвалите царя. (Пѣсень.)
Како единъ человѣкъ що се нахожда въ далечно мѣсто, на чуждина, и му се чуло извѣстие, че умрѣлъ и въ татковината негова го исплакали и чада, и сродници, приятели, та сетнѣ ненадѣйно дошълъ отъ чуждина здравъ и веселъ и лѣпо наруженъ, та си го обколисватъ мили чада, та му цѣлуватъ кое рѫка, кое чело, кое очи, и вси плачѫтъ оть радость, така и ние, како що плачехме отъ жаль, че изгубихми патрикана, така и сега плачимъ отъ радость, че умрѣлото въскръснѫ, че загубеното се найде. Дѣца, хвалите царя! (Пѣс.)
Царь се показа за българитѣ вторъ Мойсей. Како Мойсей що остави царска трапеза и царски наслаждения, за да откинитъ отъ яремъ израилтянитѣ и 40 години шета со нимъ по пустинитѣ и сънъ спокоенъ не паднѫ на очи негови, дори да откинитъ благословениотъ народъ, и да ги доведе въ Ханаанската земля, земля, що течеше медъ и млѣко, така и царь остави единствената на свѣтътъ столица и прошета по Европа за да прѣнеситъ свѣтло за насъ, за да отрѣшитъ най-жизненнитѣ въпроси, между които и народниотъ ни въпросъ и отъ кога се въскачилъ на високия Османски прѣстолъ сънъ спокоенъ не паднѫлъ на очи негови дори да откинитъ българския народъ отъ фенерекия яремъ, дори да ни подаде загубената наша Архиепископия, която е за насъ повече отъ медъ и млѣко. Дѣца, хвалите царя!
Български народе, благословенъ народъ, извадите капи! Закълните се, че ще чувате како очите правдината, що ви подари царь! Закълните се, че ще бѫдете по-вѣщи отъ дѣдовитѣ ваши! Тие изгубихѫ, вие да чувате, и на чада ваши наследие да оставите, и да ги научите отъ мали да почитатъ царя и името царско да го споменуватъ съ любовъ и уважение, да ги научите отъ мали да молѭтъ Бога да му подари дълги дни и бладоденствіе (Аминъ), и неприятелитѣ му да ги спрострѣ подъ стѫпкитѣ му (аминъ)!
Разкол с Вселенската патриаршия
През 1872 г. Цариградската патриаршия свиква събор, който осъжда т.нар. „етнофилетизъм“ (църковна организация по национален принцип) като ерес. Българската екзархия е обявена за схизматична, а схизмата продължава чак до 1945 г., когато е отменена.
III. Хронология по десетилетия
1872 – 1877: Епохата на Антим I
- Първи екзарх е Антим I, избран през 1872 г.
- Той защитава интересите на българите пред султана и Великите сили.
- След избухването на Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877), Антим I е свален и заточен.
1877 – 1915: Епохата на Йосиф I
- Йосиф I става втори екзарх и управлява 38 години.
- Организира огромна мрежа от училища и църкви.
- Към 1912 г. Екзархията разполага с 1373 училища, 2266 учители и 78 854 ученици, над 1100 църкви и 33 манастира.
- В Македония и Тракия екзархийските училища са центрове на българското национално самосъзнание.
- Българската гимназия в Солун, Одринската мъжка гимназия и редица девически училища подготвят бъдещия национален елит.
1915 – 1945: Упадък и борба за признание
- След смъртта на Йосиф I (1915) Екзархията няма избран глава. Временно я управляват митрополитите Кирил Видински и Стефан Софийски.
- Поради Балканските войни и Първата световна война българските епархии в Македония и Тракия остават извън пределите на България, много българи са изселени.
- Въпреки това Екзархията продължава да съществува в Цариград като духовно и дипломатическо представителство.
1945 – 1953: Възстановяване и край на Екзархията
- Под натиск на СССР и България, на 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия отменя схизмата.
- Седалището на Екзархията е преместено от Цариград в София.
- През 1950 г. е свикан Църковно-народен събор.
- На 10 май 1953 г. Екзархията е преобразувана в Българска патриаршия, а за пръв патриарх е избран Кирил.
IV. Екзарси
- Антим I (1872 – 1877) – първи екзарх, водач на българите по време на Априлското въстание и Освободителната война. По-късно става и председател на Учредителното събрание (1879).
- Йосиф I (1877 – 1915) – най-дългогодишният и най-успешният екзарх, създател на училищната и културната мрежа на Екзархията.
- Кирил Видински (временно) – 1915 – 1919.
- Стефан Софийски (временно) – 1919 – 1945.
V. Епархии на Българската екзархия
Епархии в пределите на Княжество България (след 1878)
Те се развиват свободно, без османски натиск, и стават основата на Българската православна църква след Освобождението.
- Видинска епархия
- Център: Видин
- Характеристика: Включва Северозападна България.
- Бележити митрополити: Кирил Видински (впоследствие временно екзарх).
- Врачанска епархия
- Център: Враца
- Обхваща западната част на Стара планина и част от Дунавската равнина.
- Ловчанска епархия
- Център: Ловеч
- Известна със силно развито просветно движение.
- Търновска епархия
- Център: Велико Търново
- Исторически символ на българската държавност.
- Сливенска епархия
- Център: Сливен
- Обхваща част от Източна Стара планина и Тракия.
- Пловдивска епархия
- Център: Пловдив
- Тук е силна конкуренцията между българската и гръцката църковна власт до 1885 г.
- Софийска епархия
- Център: София (столица от 1879 г.)
- Самоковска епархия
- Център: Самоков
- Известна със своето духовно училище и книжовна традиция.
- Кюстендилска епархия
- Център: Кюстендил
Епархии извън пределите на Княжество България (в Македония и Одринска Тракия)
Тези епархии имат най-голямо национално значение, защото чрез тях Екзархията поддържа българското съзнание сред населението, останало под османска власт.
Македония
- Скопска епархия
- Център: Скопие
- Статистика (ок. 1900 г.): около 200 български училища, 15 000 ученици.
- Противодействие: силна сръбска пропаганда.
- Велешка епархия
- Център: Велес
- Известна с активната си интелигенция и книжовници.
- Охридска епархия
- Център: Охрид
- Символично значение: наследник на Охридската архиепископия.
- Към 1900 г.: ~100 училища, ~7000 ученици.
- Битолска епархия
- Център: Битоля
- Тук дейността на Екзархията е в остър сблъсък с гръцката църковна власт.
- Струмишко-Дойранска епархия
- Център: Струмица
- Развива богата училищна мрежа.
- Дебърска епархия
- Център: Дебър
- Сравнително по-слабо развита, но стратегическа за албанско-българските граници.
- Поленска и Мегленска епархия (в днешна Гърция)
- Център: Лерин/Енидже-Вардар
- Населението е подложено на елинизация и насилие от андарти.
Тракия
- Одринска епархия
- Център: Одрин (Едирне)
- Статистика: над 200 училища, включително Одринската гимназия (една от най-престижните български гимназии в Османската империя).
- Лозенградска епархия
- Център: Лозенград (Къркларели)
- Значима за Източна Тракия, но след Балканските войни българите от региона са изселени.
- Малкотърновска епархия
- Център: Малко Търново
- Силна връзка с Бургаския край, често действаща заедно с Одринска епархия.
Статистика за Екзархийските училища и църкви (към 1912 г.)
- Училища: 1373
- Учители: около 2266
- Ученици: 78 854
- Църкви: над 1100
- Манастири: 33
- Болници и благотворителни дружества: десетки
Особено значение имат гимназиите:
- Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“
- Солунската девическа гимназия
- Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“
- Одринската девическа гимназия
- Битолската и Скопската гимназии
Те са „инкубатор“ за бъдещия български елит в Македония и Тракия, както и за революционери от ВМОРО (Гоце Делчев, Даме Груев, Борис Сарафов и мн. др. са възпитаници на екзархийски училища).
Значение на епархиите
- В България – укрепват духовно младата държава и съдействат за създаването на национално самосъзнание.
- В Македония и Тракия – са основният инструмент за защита на българската идентичност срещу гръцка, сръбска и румънска пропаганда.
- В Цариград – седалището на Екзархията е и своеобразно дипломатическо представителство на българите пред Османската власт.
Мрежата от епархии на Българската екзархия е гръбнакът на българската нация в Османската империя. Тя не е просто църковна структура, а национално-обединителна система – със свои училища, печатници, болници, културни дружества и храмове. Чрез тези епархии българите съхраняват езика си, културата и националната си принадлежност в един от най-тежките исторически периоди.
Хронологична таблица
| Година | Събитие | Значение |
|---|---|---|
| 1767 | Закриване на Охридската архиепископия | Българите губят последната си независима църква |
| 1860 | Великденска акция на Иларион Макариополски | Символична църковна независимост |
| 1870 | Учредяване на Българската екзархия | Начало на самостоятелна църковна организация |
| 1872 | Обявяване на схизмата | Разкол с Патриаршията |
| 1877 | Освободителната война | Начало на нов етап за българската църква |
| 1912 | Балканските войни | Загуба на епархии в Македония и Тракия |
| 1915 | Смърт на Йосиф I | Начало на упадък |
| 1945 | Вдигане на схизмата | Признание на Българската православна църква |
| 1953 | Учредяване на Българска патриаршия | Край на Екзархията |
Българската екзархия е една от най-важните институции в новата българска история. Тя възстановява духовната независимост на народа, но също така изгражда мрежа от училища и културни средища, които подготвят интелектуалния и революционния елит. Чрез своите епархии в Македония и Тракия Екзархията се превръща в основен защитник на българската идентичност в земи, останали извън пределите на свободното княжество.
Нейното наследство е толкова дълбоко, че може да се каже: без Българската екзархия не би могла да съществува модерна българска нация и държава.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
