БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО В ИЗГНАНИЕ (1944-1945)

Историята на България през Втората световна война е белязана от драматични завои и съдбовни решения, които определят бъдещето на страната за десетилетия напред. Сред тях 9 септември 1944 година остава ключова дата – на власт идва Отечественият фронт, а България окончателно попада в съветската сфера на влияние. По същото време обаче, далеч от София, в емиграция се създава една почти забравена алтернатива – Българското национално правителство в изгнание, оглавявано от проф. Александър Цанков.

Макар и без реална власт и признание, този кабинет е интересен исторически феномен, защото отразява опита на прогермански настроени български политици да съхранят влиянието си в последните месеци на разпадащия се Трети райх.

I. България в навечерието на септември 1944 г.

В началото на септември 1944 г. международната обстановка около България е крайно напрегната:

• Германия губи войната – фронтът на Източна Европа се срива, а Червената армия вече е на Балканите.
• СССР обявява война на България (5 септември 1944 г.), въпреки че София обявява неутралитет и скъсва отношенията си с Берлин.
• Правителството на Константин Муравиев прави опит да изведе страната от войната, но закъснява.
• На 8–9 септември в София избухва преврат, организиран от Отечествения фронт с активната подкрепа на Червената армия.

България бързо променя външнополитическия си курс и обявява война на Германия. За Берлин става ясно, че страната вече не е надежден съюзник.

II. Александър Цанков – пътят до емиграцията

Проф. Александър Цанков (1879–1959) е един от най-противоречивите български политици на ХХ век.

• Възкачва се на власт след преврата срещу земеделското правителство на Александър Стамболийски през 1923 г.
• Управлението му (1923–1926) е белязано от тежки репресии срещу комунисти и земеделци, особено след Септемврийското въстание (1923 г.) и атентата в „Света Неделя“ (1925 г.).
• През 30-те години става лидер на Народното социално движение, вдъхновено от фашистки идеи.
• Поддържа връзки с Германия и Италия, но остава встрани от властта по време на управлението на цар Борис III и след това.

През септември 1944 г. германците виждат в него възможен ръководител на прогерманско правителство. Цанков обаче отказва да поеме отговорността в България, защото смята, че е твърде късно и съществува риск от гражданска война. На 5 септември 1944 г. напуска страната и заминава за Виена.

III. Учредяване на Българското национално правителство в изгнание

Във Виена, в луксозния хотел „Империал“, Цанков приема да оглави Българско национално правителство в изгнание.

Състав на кабинета

Правителството включва хора от различни националистически и десни организации:

• Александър Цанков – министър-председател;
• Асен Цанков (негов брат) – министър на външните работи и финансите;
• проф. Асен Кантарджиев („Ратник“) – министър на вътрешните работи и войната;
• Иван Рогозаров (Съюз на българските национални легиони) – министър на труда и трудовата повинност;
• Христо Статев (Демократически сговор) – министър на просветата и пропагандата;
• полк. Никола Костов – министър без портфейл, бивш шеф на военното разузнаване.

Политическа среда във Виена

В същия хотел са настанени и други ръководители на колаборационистки режими в Европа:

• Хория Сима – румънска Желязна гвардия;
• ген. Милан Недич – сръбското марионетно правителство;
• Анте Павелич – Независима хърватска държава.

Това поставя българското правителство в изгнание в орбитата на един по-широк „блок“ от националистически лидери, изцяло зависими от Берлин.

Дейност и средства за пропаганда

Правителството няма контрол върху територия, армия или ресурси, но се стреми да влияе чрез пропаганда и символика:

• Радио „Донау“ – четири пъти дневно новини на български език;
• публикации в емигрантския студентски печат в Германия;
• финансиране чрез немски дълг към България от доставките на земеделски продукти по време на войната.

Членовете на кабинета получават заплати, равни на тези на високопоставени германски чиновници.

Липса на признание

Един от най-големите проблеми на правителството е липсата на международна легитимност.

• Никоя държава извън Оста не го признава.
• Дори Германия го третира като второстепенен инструмент – контактите му са само със средни дипломати като Алденбург и генералния консул Кноте.
• Българските дипломати, останали в чужбина след 9 септември, избягват всякакъв контакт с кабинета на Цанков.

Опити за защита на българите в Райха

Въпреки ограничената си тежест, правителството успява да издейства пас-ерзац – специални документи за българите, живеещи в Германия. Те им позволяват да кандидатстват за работа, квартира или хранителни купони. Това е един от малкото практически успехи на кабинета.

Българският доброволчески корпус

В края на 1944 г. се създава Български доброволчески корпус (или Български национални освободителни войски) под командването на полк. Иван Рогозаров. Целта му е да воюва срещу Червената армия и съюзниците, но реалната му роля остава ограничена.

Именно създаването на този корпус става основание Софийският областен военен съд да издаде смъртни присъди срещу всички участници в емигрантското правителство.

След капитулацията на Германия (9 май 1945 г.), правителството в изгнание губи всякакъв смисъл и престава да съществува.

IV. Съдбата на Александър Цанков

След войната Цанков се установява първо в Китцбюел, после в Бад Гащайн (американската окупационна зона). Там се предава на американските власти.

• Въпреки исканията на правителството на Отечествения фронт за екстрадиция, той не е върнат в България.
• Според свидетелства на племенника му Здравко Цанков, с помощта на Анджело Ронкали (папски нунций в София, по-късно папа Йоан XXIII), успява да премине в Италия.
• През 1948 г. заминава за Аржентина, където живее до смъртта си на 27 юли 1959 г.

Историческата наука оценява Българското национално правителство в изгнание като:

• Маргинално явление – няма реална власт, територия или признание.
• Политически символ – изразява отчаянието на прогерманските среди в България в края на войната.
• Интересен извор за изследване – показва как част от българския елит избира да се обвърже окончателно с губещата страна във войната.

Българските историци като Иван Илчев и Николай Генчев го разглеждат като странична и безперспективна инициатива. Чуждите изследователи пък го поставят в контекста на „екзотичните“ правителства в изгнание, създадени под германски контрол в края на войната (напр. румънско, сръбско и хърватско).

Българското национално правителство в изгнание на проф. Александър Цанков остава един от малко познатите, но любопитни епизоди от българската история. То не постига политическо влияние, не получава международно признание и просъществува едва няколко месеца. Но самото му съществуване показва колко разделено е било българското общество в края на войната и докъде може да стигне политическият авантюризъм.

Съдбата на Александър Цанков – от премиер и „силен човек“ през 20-те години, през лидер на едно маргинално правителство във Виена, до емигрант в Аржентина – е символ на драматичните обрати, през които минава българският политически елит в средата на ХХ век.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК