ЛЕГЕНДАТА ЗА ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА ВЛАД ЦЕПЕШ В РУСЕ

Историята на Русе далеч надхвърля римския период и официалното основаване на кастела Сексагинта Приста. Археологически находки в региона свидетелстват за човешко присъствие още от каменно-медната епоха, датирана около 5000 г. пр. Хр., което го прави едно от най-древните населени места по поречието на Дунав.

На територията на днешния град са открити останки от ранноземеделски селища, включително керамика, каменни оръдия на труда и жилищни структури от глина и дърво. Тези общности развиват основни икономически практики – земеделие, скотовъдство и риболов, и полагат основите на уседналия начин на живот по тези земи.

През бронзовата и желязната епоха мястото продължава да бъде обитавано, като намиращите се наблизо тракийски могили и светилища свидетелстват за развит култ към природни сили и божества. Траките развиват търговски връзки с гръцките колонии по Черноморието, а районът на Русе се утвърждава като ключов възел по древните сухопътни и речни пътища.

I. Сексагинта Приста – римското пристанище на Дунав

С установяването на римската власт над Мизия в I век пр. Хр., на мястото на днешния Русе се изгражда военен кастел и пристанище с името Сексагинта Приста (от лат. “пристанище на шестдесетте кораба”).

Кастелът служи за логистичен и отбранителен център по лимеса на Римската империя. Римският Дунавски флот (Classis Flavia Moesica) поддържа тук част от своята ескадра, предназначена да охранява северната граница на империята срещу варварски набези.

Археологическите разкопки на мястото разкриват основи на крепостни стени, римски терми, храм на култа към Юпитер Долихенус, монети, амфори и други свидетелства за интензивен търговски и религиозен живот. Сексагинта Приста се включва в международната система на римските пътища и търговия.

II. Средновековна България и новото име „Руси“

След 681 г., с установяването на Първата българска държава, укреплението попада под българска власт. По времето на хан Аспарух или неговите наследници, римският кастел е възстановен и адаптиран към новите военни и административни реалности.

В този период за пръв път се появява името „Руси“, за което съществуват множество интерпретации. Според някои лингвисти и историци, то може да е свързано с цвета „русо“, с народностно наименование или със славянски топоним. Във фолклора обаче се заражда специфична интерпретация, която ще разгледаме в следващата част.

III. Фолклорни корени на името: „баба Руса“ и „мома Руса“

Българската народна култура често свързва възникването на селища с женски покровителствени фигури. Според местна легенда, град Русе е наречен на баба Руса кръчмарица – влиятелна жена, около чийто дом и кръчма се събират млади мъже, търсещи закрила, посока и храна. В друга версия тя е мома Руса – символична девойка, вдъхновителка на младежки бойни дружини.

Тези фигури не бива да се възприемат буквално, а като олицетворение на закрилата, плодородието и социалната организация, които са в основата на селищния живот.

IV. Покръстване и култовият образ на Св. Георги Победоносец

След приемането на християнството в IX век при княз Борис I, Русе влиза в орбитата на новата религиозна и културна система. Свети Георги Победоносец се утвърждава като покровител на града, а неговият култ се разпространява по цялото поречие на Дунав.

Не е случайно, че град Гюргево – разположен на румънския бряг срещу Русе, носи името на светеца (Gheorghe). Някои историци предполагат, че двата града в миналото са формирали общ градски организъм, поделен от Дунав, но единен в културно и стратегическо отношение.

Проф. Николай Ненов подчертава, че онзи, който владее южния бряг на реката, владее и северния, особено в османския период.

V. Влад Цепеш и нападението над Русчук

Според исторически извори, през XV век, в навечерието на падането на Второто българско царство, влашкият войвода Влад III Цепеш – известен в историята и литературата като Дракула, преминава Дунав и завзема крепостта Русчук (днешен Русе), като прогонва османците.

Това събитие има значителен отзвук – за първи път войводата проявява знаковата си жестокост, като набива на кол множество от своите врагове. Методът на екзекуция има за цел да всее ужас и дисциплина, и става негова “визитна картичка” в следващите кампании.

VI. Легендата за тайния тунел под Дунав

Най-мистичният аспект от този епизод е свързан с въпроса как Влад Цепеш успява да премине реката със своята армия, без да бъде забелязан от турската стража в Русчук.

Според легендата, това става чрез подземен тунел, прокопан под самия Дунав, който му позволява да изненада османците в гръб. Устната традиция твърди, че този тунел е съществувал още от римско време и е бил използван в различни периоди за военни и шпионски операции.

През XIX век изходите на този тунел са затрупани, а на тяхно място били изградени две часовникови кули – една в Русе (унищожена през 1919 г.) и една в Гюргево, която и днес се извисява над градския площад.

VII. Град под града: теории за подземната инфраструктура на Русе

Жителите на Русе от векове живеят с убеждението, че под краката им се крие мрежа от подземни тунели, свързваща различни ключови обекти. Сред най-разпространените легенди и теории са:

Свързващи тунели:

• Пещерата Орлова чука – Русе: предполагаемо разстояние от 40 км.
• Казармата Левент табия – турският конак: използвани от военни и управленски власти.
• Регионалният исторически музей – частна къща на управител: използвани за изтезания на опозиционери.
• Система от тунели под османския Русчук: според преданията революционери като Васил Левски ги използвали за нелегално влизане в града.

За разлика от преданията, за които няма археологическо потвърждение, съществуването на бункери и укрития, изградени от немските войски през Втората световна война, е документално и физически засвидетелствано. Те се намират под различни обекти в града и вероятно частично използват по-стари проходи, макар и модифицирани по военен стандарт.

Археологическите проучвания в Плиска, Преслав, Берое (дн. Стара Загора) и други средновековни български крепости показват, че изграждането на подземни тунели за бягство или изненадващи атаки е била обичайна военна практика.

Следователно, възможността подобни проходи да са съществували и в Русе не изглежда фантастична, особено като се има предвид стратегическото му значение през вековете.

Град Русе е исторически палимпсест – място, където пластовете на времето се наслагват един върху друг, създавайки уникална културна, архитектурна и митологична структура. От праисторията до модерността, градът е бил военен център, търговско средище, културна столица и обект на народното въображение.

Тунелите, макар и обвити в мистерия, остават живо доказателство за това как реалност и легенда се преплитат, за да оформят съзнанието и идентичността на русенци – горди наследници на хилядолетна история.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК