СТЕФАН ТОПУРОВ

Стефан Топуров е роден на 11 август 1964 г. в Асеновград – град, дал на България редица известни спортисти. В света на щангите той попада по любопитно стечение на обстоятелствата. Първият му треньор – Петър Арнаудов, го забелязва по време на час по физическо възпитание. По това време Топуров е един от най-ниските в класа си и не подозира, че именно той ще бъде избран.

Първоначално приема поканата с колебание, тъй като заедно с приятеля си Илия Николов (по-късно вратар на „Асеновец“, „Родопа“ и „Тракия“) често са правели ученически пакости. Постепенно обаче тренировките го увличат. Започва да участва на окръжни първенства, където изненадващо побеждава съперници от спортните училища в Пловдив.

След време и самият той постъпва в пловдивското спортно училище, където тренира под ръководството на Георги Йотовски и Ганчо Карушков – хора, към които винаги е изразявал благодарност. Именно там става ясно, че Топуров притежава изключителен талант и воля за успех.

I. Клубна кариера

През годините на активната си състезателна дейност Топуров защитава цветовете на няколко клуба:

• „Асеновец“ (1977–1979) – първите му стъпки на състезателния подиум.
• „Марица“ (1979–1982) – период на бързо израстване и първи сериозни успехи.
• ЦСКА (1982–1992) – десетилетие на върхови резултати и международна слава.

II. Изкачване до националния отбор

След успехите си при юношите – световна титла от Сао Пауло 1982 и европейска титла от Хасково 1982, както и повторение на европейския успех в Сан Марино 1983, Топуров неизбежно попада в селекцията на легендарния треньор Иван Абаджиев.

Големите международни отличия

• Олимпийски игри: сребърен медалист в категория до 60 кг. в Сеул 1988.
• Световни първенства: шампион от Острава 1987, както и носител на сребърни отличия.
• Европейски първенства: злато от Виторио 1984 и Реймс 1987, плюс още няколко сребърни медала.

Общо в кариерата си печели 1 златен и 4 сребърни медала от европейски и световни първенства, което го нарежда сред най-успешните български щангисти.

Историческото състезание в Москва – 1983

Името на Стефан Топуров завинаги остава в историята на световното вдигане на тежести по време на световното първенство в Москва през 1983 г.

Подготвяйки се за състезанието, той трябва да свали цели 10 кг над нормата. За разлика от съотборниците си, които използват топли вани и родопски одеяла, Топуров предпочита сауната. В Москва влиза в директна битка с Юрик Саркисян – представител на СССР.

Саркисян води със 7 кг. и изглежда недостижим. За да го изпревари, Топуров трябва да вдигне 182 кг., но регламентът позволява максимална разлика от 15 кг. между опитите. Така той избира 180 кг. – и ги покорява.

Това постижение се оказва историческо: Стефан Топуров става първият щангист в света, вдигнал три пъти собственото си тегло на официално състезание.

Макар да остава втори в класирането, всички медии отразяват именно неговия подвиг.

Олимпийският бойкот – 1984

След успешното представяне на световното, България очаква с надежда олимпийските игри в Лос Анджелис 1984. Отборът е в отлична форма, но две месеца преди старта страните от социалистическия блок решават да бойкотират игрите.

Вместо това се организира алтернативното състезание „Дружба“, а турнирът по щанги във Варна е известен като „Черно море“. Въпреки обещанията за премии и доброто представяне, атмосферата не може да се сравни с олимпийската магия.

Допинг скандалът в Сеул – 1988

Олимпийските игри в Сеул носят и най-големия скандал в историята на българските щанги. Според Топуров още преди игрите ръководството е било уведомено, че България ще може да спечели ограничен брой отличия – „2 златни, 2 сребърни и 2 бронзови“.

След положителните проби на Митко Гръблев и Ангел Генчев за фуросемид, целият отбор е отстранен. Топуров подчертава, че пробите „А“ и „Б“ са анализирани от един и същ екип – в противоречие с правилата.

Въпреки усилията на БОК и Иван Славков, санкциите остават, а България губи шанс за още медали.

III. Приятелство и съперничество с Наим Сюлейманоглу

Сред съотборниците на Топуров е и легендарният Наим Сюлейманоглу, започнал заедно с него в спортното училище в Пловдив. Двамата израстват рамо до рамо, но съдбата ги разделя.

През 1986 г. Сюлейманоглу бяга в Австралия, а впоследствие Турция плаща 1,25 млн. долара на България, за да получи правото да се състезава за тях още в Сеул 1988.

Топуров винаги е признавал неговия талант, наричайки го „най-добрият щангист за всички времена“. В Сеул двамата застават един до друг на почетната стълбичка – злато за Наим, сребро за Топуров.

IV. Методиката на Иван Абаджиев

Топуров откровено признава, че методиката на Иван Абаджиев е почти непосилна – двуразови и триразови тренировки всеки ден. Състезателите понякога „послъгвали“, но осъзнавали, че конкуренцията е огромна и само пълното отдаване гарантира титулярно място.

Въпреки изтощението, извън залата условията били отлични – културни мероприятия, концерти, филми. Държавата се грижела за спортистите.

V. Живот след края на кариерата

След активния спорт Топуров става треньор в чужбина:

• Виетнам – неговият състезател Ан Туан Хоан печели сребро от Олимпиадата в Пекин 2008 – едва втория медал за страната.
• Кувейт – работи по покана на Янко Георгиев, но местните спортисти трудно издържат на методиката.

Днес живее в Асеновград и помага на Севдалин Маринов в развитието на нов спорт – текбол. Той се играе с футболна топка върху специална маса и комбинира елементи от футбол и тенис на маса.

Топуров вярва, че спортът е незаменим фактор за развитието на младите хора и се стреми да ги запали по движение и дисциплина.

Хронология на кариерата на Стефан Топуров

Година	Събитие / Постижение
1964	Роден на 11 август в Асеновград.
1977–1979	Започва спортната си кариера в клуб „Асеновец“ (Асеновград).
1979–1982	Състезава се за „Марица“ (Пловдив); бързо прогресира и печели първи успехи на национално ниво.
1982	– Световен младежки шампион в Сао Пауло. – Европейски младежки шампион в Хасково. – Преминава в ЦСКА (София), където остава десетилетие.
1983	– Европейски младежки шампион в Сан Марино. – Историческо участие на световното първенство в Москва – вдига 180 кг. изтласкване и става първият щангист в света, покорил три пъти собственото си тегло. – Сребърен медал от същото първенство.
1984	– Европейски шампион във Виторио, Италия. – България бойкотира Олимпиадата в Лос Анджелис – участва в алтернативния турнир „Дружба/Черно море“ във Варна.
1987	– Европейски шампион в Реймс, Франция. – Световен шампион в Острава, Чехословакия.
1988	– Участва на Олимпийските игри в Сеул. – Спечелва сребърен медал в категория до 60 кг. – зад Наим Сюлейманоглу. – Българският отбор е замесен в голям допинг скандал.
1982–1992	Активна състезателна кариера с екипа на ЦСКА; многократен шампион на България.
След 1992	Прекратява състезателната си кариера.
2000-те	Работи като треньор в чужбина:
	– Виетнам – негов възпитаник Ан Туан Хоан печели сребро от Олимпиадата в Пекин 2008 (вторият олимпийски медал в историята на страната).
	– Кувейт – по покана на Янко Георгиев, но местните спортисти трудно издържат на методиката.
Днес	Живее в Асеновград. Помага на Севдалин Маринов в клуб по текбол – нов спорт, комбиниращ футбол и тенис на маса. Продължава да насърчава младите хора към спорт и активен начин на живот.

Стефан Топуров остава в историята като един от най-големите български щангисти. Неговият подвиг в Москва 1983 – първото успешно вдигане на три пъти собственото тегло – е символ на човешките възможности, упоритост и талант.

Той е не само медалист от Олимпиада, световни и европейски първенства, но и личност, която продължава да вдъхновява със своята отдаденост на спорта и младите поколения.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК