БЪЛГАРСКАТА ГИМНАЗИЯ В БОЛГРАД
Българската гимназия в Болград, официално носеща името „Георги Сава Раковски“, е най-старото средно училище на българите от епохата на Възраждането. Основана през 1858 г., тя се превръща в първото модерно българско средно учебно заведение, което не само образова, но и формира национално съзнание у своите възпитаници. Разположена в град Болград (дн. Одеска област, Украйна), гимназията е средището на бесарабските българи и генератор на българската интелигенция в годините преди и след Освобождението на България.
I. Исторически контекст и предпоставки за създаването
Бесарабските българи и ролята на Болград
След Руско-турската война от 1828–1829 г. и сключването на Одринския мирен договор (1829), десетки хиляди българи напускат Османската империя и се заселват в Южна Бесарабия, тогава в пределите на Руската империя. Те създават компактни колонии, сред които Болград се оформя като най-големият български град извън етническите граници на България. Населението е образовано, стопански активно и с нарастващи просветни амбиции.
Идеята за „Централно българско училище“
През 1832 г. украинският учен и българофил Юрий Венелин предлага Болград да стане образователно средище на българите с „Централно училище“ и национален музей. Макар и тогава идеята да не се реализира, тя остава жива сред българските колонии.
II. Учредяване и първи стъпки
Ролята на княз Никола Конаки-Богориди
През януари 1858 г. делегация на българските колонии поднася петиция до княз Никола Конаки-Богориди – владетел на Молдова и българин по произход. На 10 юни 1858 г. той издава хрисовул, с който:
- Официално се учредява „Българско народно централно училище“ в Болград.
- Определя се двуезично обучение – български и румънски.
- Създава се Попечителски комитет от 40 бесарабски селища.
- Училището получава право на самоуправление и финансиране от данъци, събирани от българските колонии.
Откриване
На 1 май 1859 г. училището отваря врати с два прогимназиални класа. Първият директор е Сава Радулов – известен книжовник и педагог.
III. Развитие през Възраждането
Учебна програма
Първоначалната програма е силно модерна за времето си:
- Езици: български, румънски, славянски (църковнославянски), френски, латински, немски.
- Природни науки: физика, химия, астрономия, естествена история.
- Хуманитарни: история (вкл. българска), география, философия, право.
- Изкуства: рисуване, музика.
- Практически умения: калиграфия, счетоводство.
Директорите визионери
- Сава Радулов (1859) – полага основите на организацията.
- Димитър Мутев (1859–1864) – развива училището в пълна гимназия и създава мрежа от начални училища в колониите.
- Васил Берон (1864–1867) – въвежда нови методи и модерни кабинети по науки.
IV. Печатницата – „гласът“ на гимназията
През 1861 г. е открита печатница – първата към българско училище.
До 1877 г. тя издава:
- Над 60 учебника и помагала.
- Периодични издания („Общ труд“, „Български глас“).
- Литературни произведения („Ловчанският владика“ на Теодосий Икономов, „Изгубена Станка“ на Ил. Блъсков).
Тази дейност оказва огромно влияние върху българската култура и образованост, достигайки училища дори в Османска България.
V. Борба за българския език
През 1860–70-те румънските власти започват натиск за приравняване към румънската образователна система:
- Ограничаване на часовете по български.
- Промени в учебните програми.
- Опити за въвеждане на румънски като основен език.
Настоятелството и директорите се противопоставят, често с цената на конфликти с властите.
След 1878 г. – променящи се режими
- 1878–1918 – руската администрация ограничава българския език; започва русификация.
- 1918–1940 – Болград е в Румъния; българският става незадължителен, а по-късно е забранен.
- 1940–1991 – съветски период: руският е основен; българският е предмет, но в ограничен обем.
Възраждане след 1991 г.
- 1993 – Болградското СОУ №1 е преобразувано в гимназия.
- 1999 (някои източници – 2007) – официално получава името „Георги Сава Раковски“.
- 2001 – България и Украйна подписват протокол за обучение на български език и изучаване на българска история и култура.
- 2004 – открит е училищен музей.
Съвременен облик
Днес в гимназията учат около 430 ученици (1–11 клас). Обучението е двуезично (украински и български), като българският език и литература са водещи предмети. Поддържат се:
- Фолклорни ансамбли.
- Курсове по традиции и обичаи.
- Участия в културни обменни програми с училища в България.
VI. Изявени възпитаници
Сред завършилите са:
- Александър Малинов – министър-председател на България.
- Ангел Кънчев – революционер.
- ген. Данаил Николаев – „патриарх на българската войска“.
- акад. Александър Теодоров-Балан – първи ректор на Софийския университет.
- Димитър Греков – министър на външните работи.
- Десетки офицери, учени, учители и общественици.
Българската гимназия в Болград е:
- Първото модерно българско средно училище.
- Център на културно и национално самосъзнание.
- Извор на елита на следосвобожденска България.
- Жив мост между българите в Украйна и България.
Българската гимназия в Болград е не просто училище, а жив символ на просветния дух и националната устойчивост на българите извън пределите на родината. От създаването си през 1858 г. до днес тя е генератор на знания, култура и национално самосъзнание, подготвила десетки държавници, революционери и общественици. Преживяла политически промени, езикови забрани и асимилационен натиск, гимназията продължава да пази и предава българския език, история и традиции на новите поколения бесарабски българи.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
