КЕМАЛ АТАТЮРК

Днес в Турция всичко, свързано с Мустафа Кемал Ататюрк, е възприемано като национална светиня. Няма град без негов паметник, няма училище, улица или площад, които да не носят името му. Той е почитан като баща на турската нация – човекът, който извежда страната от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и я превръща в модерна светска държава. По-малко известен е фактът, че Ататюрк прекарва година и половина в България – време, в което той не само се запознава отблизо с европейския парламентаризъм и култура, но и среща голямата любов на живота си.

I. Ранни години и образование

Истинското име на Ататюрк е Мустафа – име, което на арабски означава „избран“. Роден е през 1881 г. в Солун (днешна Гърция, тогава част от Османската империя) в семейството на Али Ръза ефенди, митничар, и майка му Зюбейде ханъм. Бащата вярва, че синът му може да стане виден политик и с цената на големи жертви го изпраща да учи във военно училище.

Мустафа се отличава със забележителни успехи, особено по математика. Именно заради неговата аналитична мисъл и зрялост един от учителите му му дава прозвището Кемал („зрял, съвършен“). Оттук идва пълното му име Мустафа Кемал.

II. Кемал Ататюрк – реформаторът на Турция

По-късно историята ще запомни Мустафа Кемал като Ататюрк – „баща на турците“. Той ще стане първият президент на новосъздадената Турска република през 1923 г. и ще проведе дълбоки реформи:

• въвеждане на латинската азбука вместо арабската;
• премахване на фесовете и шамиите като задължителни елементи от облеклото;
• модернизиране на фамилните имена;
• предоставяне на права на жените;
• секуларизация на държавата, включително превръщането на „Света София“ в музей.

Но преди да стане символ на турския модернизъм, той изминава път, който минава и през София.

III. Пристигането в България – 1913 г.

През мъглив ноемврийски ден на 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военен аташе на Османската империя. Тогава е 32-годишен майор – висок, красив, сини очи, европейски маниери и вкус към елегантността. Преди това е служил във Франция, където възприема западния стил на живот. Френски списания го описват като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация.

Пристигайки в калната тогава Централна гара София, той първоначално се настанява в хотел „България“ на бул. „Цар Освободител“. По съвет на приятели скоро се премества в по-новия и по-елегантен хотел „Сплендид“, разположен зад Централна баня.

IV. Срещата с Димитрина Ковачева – любовта в София

Коя е Димитрина Ковачева?

Съдбата среща Мустафа Кемал в казиното с една от най-красивите млади жени на София – Димитрина (Мити) Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната.

• Мити е на 21 години, току-що се е завърнала от Швейцария, където учи литература и музика.
• Наричана е от чуждестранните кореспонденти „Българската роза“ заради красотата си – руси къдрици, тъмнокафяви очи и миловидно излъчване.
• Тя вече е отказала предложение за брак от богат аристократ, когото не обича.
• Често организира благотворителни концерти пред софийския елит.

Мустафа Кемал, който обожава класическата музика, започва да посещава нейните изяви. В нея той вижда идеала за модерна жена – еманципирана, образована, но и с дълбоко уважение към моралните ценности. Такива жени той мечтае да види един ден и в Турция.

Романтичните дни в София

На новогодишен бал в двореца Кемал се появява в историческа еничарска униформа, взета специално от музей в Истанбул. Там кани Димитрина на танц, а присъстващите се отдръпват, за да се насладят на красивата двойка.

Любовта им се развива бързо:

• Често се разхождат в Борисовата градина;
• Любимото им място е Боянският водопад;
• Димитрина обожава кънки на езерото „Ариана“, а Кемал я чака търпеливо след пързалянето.

Опитите за брак и отказът на генерал Ковачев

С увереност, че е намерил жената на живота си, Мустафа Кемал решава да поиска ръката на Димитрина. Посещава генерал Ковачев за кафе и разговор, по време на който двамата военни обсъждат миналото си – само година по-рано са били противници на фронта в Балканската война. Те стигат до извода колко безсмислена е войната – идея, която по-късно ще стане водеща в философията на Ататюрк.

За него Мити е образец на съвременна жена, съчетаваща същевременно висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтае да види след време и в Турция. На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Кани я на танц и всички се отдръпват, за да се насладят на хубавата двойка.

Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина. Тя обожава пързалянето с кънки, а той я чака след пързалката на езерото „Ариана“. Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот.

Мустафа Кемал отива при бащата на Димитрина да пият кафе и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот.

Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея.

V. Политически пречки и окончателна раздяла

Въпреки уважението към Кемал, генералът отказва. Той не може да се раздели с любимата си дъщеря и се опасява, че тя няма да понесе религиозните и културни различия. Скоро политическите събития обръщат съдбата:

Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена, но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца – Анна, Олга и Тодор.

Впоследствие Ататюрк минава оттук няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа „Чучулигата“ на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник „Зора“ помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание.

Животът на Димитрина след раздялата

Мити преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 година съпругът ѝ получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата любов към Мустафа Кемал. Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка.

Умира на 9 август 1966 г. на 80-годишна възраст. Последните ѝ думи са: „Сънувах Кемал.“

Споменът на Ататюрк за България

Ататюрк никога не забравя България и любовта си:

• Близките му разказват, че сред личните му вещи е открита единствено снимката на Димитрина.
• Когато Кооперативният музикален театър гостува в Истанбул, Ататюрк осигурява транспорт и откупува всички представления, за да бъдат безплатни за публиката.
• При посещение на Елисавета Багряна в Турция той я кани на танц и с топлота я пита: „Кажете ми как живее Мити?“
• За неговото „българско” влияние свидетелстват и други източници. В края на октомври 1931 г. Кемал Ататюрк изповядва: „Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция.”
• През септември 1936 година в Цариград е организиран Балкански фолклорен фестивал. От българска страна във фестивала участва танцовият състав „Българска китка”. По този случай в кореспонденция в българските вестници разказва Ст. Д. Кятибов: „На 2 септември 1936 година в двореца „Бейлербей“, в присъствието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и др. всички чуждестранни групи изпълняват свои програми, като концертите продължават до 12 ч. през нощта. След това, по предложение на председателя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. Там българската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе лично участие в ръченицата. За партньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора…Публиката непрекъснато и бурно акламираше играта на Председателя и неговата партньорка. След ръченицата започна българско хоро. Председателят на републиката пак стана и поведе хорото“.

VI. Влиянието на тази любов върху реформите

Историците смятат, че отказът на генерал Ковачев да даде дъщеря си за жена на Мустафа Кемал силно го бележи. Малко известен факт е, че отказът на ген. Ковачев да даде дъщеря си за жена на Ататюрк повлиява силно върху отношението на турския реформатор към религията и инспирира забраната на фереджетата в Турция, както и на акта, с който Ататюрк обявява джамията Св. София за музей и нарежда проучване на православните фрески в храма, замазани с глина при превземането на Константинопол.

Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените…

Бракът с Латифа и личните разочарования

През 1923 г. Ататюрк се жени за Латифа Ушакъзаде – млада, образована туркиня, следвала право в Париж. Тя говори няколко езика и е независима жена. Бракът им обаче трае само две години. Според една версия Ататюрк я изгонва заради лични и политически конфликти, а според друга тя сама напуска заради трудния му характер и чувството му за вина от минали любовни драми. До края на живота си той остава самотен.

Последни години и смърт

Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. в двореца Долмабахче в Истанбул на 57-годишна възраст от чернодробна цироза.

Историята на Мустафа Кемал Ататюрк и неговата любов към Димитрина Ковачева е не само романтичен епизод, но и ключ към разбирането на личността на големия реформатор.

• В София той се докосва до европейския модел на общество и парламентаризъм.
• Любовта и разочарованието му от отказа на ген. Ковачев оставят следи в неговите идеи за светска държава и равенство на жените.
• Дори на върха на властта си той не забравя България и приятелството между двата народа.

Обичта на Ататюрк към Димитрина е коментирана от всички днешни турски историци. Блузата, с която българката танцува с него на паметния бал, близките ѝ предават в музея на Ататюрк в Анкара. Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 година от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския дворец Долмабахче е запазена в автентичния си вид. Дори часовникът е заковал стрелките си на часа на неговата смърт – 9,05 часа.

Ататюрк остава символ на модерна, независима и светска Турция, но в сърцето му завинаги остава една българска любов, която оформя част от неговия светоглед и реформаторски плам.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК