ВЕЛИЗАР ПЕЕВ

Днес всички ценим вкуса и качествата на шоколада и трудно можем да си представим живота без него. В началото на XX век обаче ситуацията в България била напълно различна. По онова време българите познавали и консумирали основно традиционни сладки изделия – шекер, халва, локум, боза и салеп. Шоколадът бил почти непознат продукт и дори звучал като екзотика за мнозина.

Именно тогава на сцената се появява човекът, който ще промени историята на сладкарството у нас – Велизар Пеев, наричан по-късно „Шоколаденият цар“.

I. От военен офицер до предприемач

Велизар Пеев бил едва 41-годишен, когато напуснал военната служба. Кариерата му претърпяла неочакван обрат след конфликт с княз Фердинанд. При един разговор, в който монархът го обидил, Пеев дръзнал да му отвърне:
„Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер.“

Тази забележка довела до неговото изпращане в запаса. Бившият офицер, участник в Сръбско-българската война (1885 г.), решил да промени живота си. През 1900 г. заминал за Франция, където започнал работа в шоколадова фабрика. Там натрупал ценен опит и знания за технологията на производството.

II. Първата шоколадова работилница в София

През 1901 г. Пеев се върнал в България и открил малка работилничка за захарни изделия на днешната улица „Екзарх Йосиф“, срещу Халите. Постепенно малкото ателие се разраснало и на негово място изникнала четириетажна сграда с представителен магазин на партера.

За производството Пеев не пестял средства – той оборудвал работилницата с австрийски машини и дори довел във фабриката френския майстор Коломб, който да обучава българските работници.

Историята на шоколада започва много преди да достигне България:

• 7 юли 1550 г. – шоколадът е внесен в Европа от пътуващи монаси.
• Във Франция топлият шоколад станал предпочитана напитка в двореца Версай.
• 1657 г. – в Лондон отваря първият магазин за шоколад. Англичаните вярвали, че напитката има лечебни свойства и може да лекува дори туберкулоза.
• В началото на XVIII век компанията Fry and Sons изобретила първия твърд шоколад – пробив, който променил начина на консумация.

III. Разцветът на фабриката – модерност за времето си

До 1912 г. фабриката на Велизар Пеев в София вече се била превърнала в мащабно предприятие. Тя разполагала с:

• три шоколадни отдела с машини „Гигант“;
• бисквитен цех за автоматично производство;
• отдел за добиване на какаово масло;
• производство на какао на прах;
• секции за луксозни бонбони, карамел и други сладкарски изделия;
• охладителни помещения;
• работилници за тенекиени и картонени кутии, както и за дървообработване;
• техническа работилница;
• стоково отделение;
• кухня и бани за работниците;
• пет опаковъчни отдела с автоматични машини;
• складове за суровини и готова продукция;
• магазин на едро и дребно;
• рекламен магазин на Дворцовия площад.

Във фабриката работели между 250 и 300 души със 172 модерни машини, задвижвани с електроенергия от 200 к.с. За времето си това било изключително модерно производство.

IV. Суровини и тайната на вкуса

За да осигури качествена суровина, Пеев внасял какаови зърна от Латинска Америка и Холандия, като често пътувал до Александрия и Кайро. Във фабриката зърната се смилали на прах и от тях се получавал „бутум“ – основата за шоколада. Към него се добавяли захар и мляко на прах.

Тайната на финността на шоколада била в дългото бъркане – между 12 и 24 часа, което осигурявало гладка и кадифена текстура.

V. Българите и първите впечатления от шоколада

Първите български потребители на шоколад често не знаели как да го консумират. Съществуват колоритни истории:

• Учител от провинцията изпратил писмо до фабриканта с въпрос дали шоколадът трябва да се яде „с лъскавата хартишка или без нея“.
• Селски свещеник пък писал: „Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, да го опитаме.“

Тези случаи показват колко непознат и екзотичен бил продуктът за българите в началото на XX век.

VI. Интересни факти и рекламни стратегии

Велизар Пеев се отличавал с предприемчивост и новаторски дух. Той организирал нестандартни рекламни кампании:

• върху опаковките на малки шоколадчета отпечатвал знамената на различни държави. Децата, които съберяли пълната колекция, получавали 1 килограм шоколад. Но играта имала уловки – например знамето на Канада било отпечатано в изключително малък тираж.
• първоначално обикалял София с каруца, на която пишело „Велизар Пеев – бисквити, хляб и шоколади“. По-късно заменил каруцата със закрит автомобил, с който също рекламирал продукцията си.
• обръщал специално внимание на опаковките – бонбоните често били поставяни в хартиени кошнички, подредени в елегантни дървени кутии.

VII. Преместване на производството в Своге

През 1922 г. Пеев изнесъл производството в Своге, избирайки града заради чистия въздух и реката Искрец. През 30-те години към предприятието била изградена електроцентрала, която вечер снабдявала града с ток.

За работниците били построени безплатни жилища и столова – социална политика, нетипична за онова време.

На 23 декември 1947 г. фабриката била национализирана от комунистическата власт.

Историята на Велизар Пеев е пример за предприемачески дух, иновации и далновидност. Той превръща непознат продукт в истинска сензация и поставя основите на шоколадовата индустрия в България. Със своето упорство и визия Пеев успява да превърне шоколада в достъпно удоволствие за българите и оставя трайна следа в историята на родното сладкарство.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК