ДИМИТЪР ПАСКОВ

Ако цялата благодарност, която излекуваните деца и техните родители изпитват към Димитър Пасков, и всички благословии, отправени към него, можеха да надвият природните закони, лечителят им щеше да живее вечно. Не бихме сгрешили, ако освен „лечител“ наречем този изключителен фармаколог „спасител“ и „избавител“. Пасков успява да избави хиляди деца по целия свят от един от най-страшните кошмари на XX век – детския паралич. А какво по-благородно дело може да извърши един човек от облекчаването на детското страдание?

I. Полиомиелитът – невидимият бич на XX век

Полиомиелитът, по-известен сред хората като детски паралич, е тежко инфекциозно заболяване, което през първата половина на XX век превръща живота на милиони семейства в кошмар. Болестта засяга предимно деца, уврежда нервната система и често води до трайна инвалидизация, а понякога и до смърт. През 40-те и 50-те години на XX век полиомиелитът се смята за една от най-големите медицински заплахи, особено в Европа и САЩ, където периодично избухват епидемии. Стотици хиляди деца остават с парализирани крайници или загиват.

На този мрачен фон се появява надеждата, родена от един българин – Димитър Пасков, който успява да превърне едно обикновено пролетно цвете в спасителен еликсир.

II. Нивалин – откритието, което промени съдбата на хиляди

През 50-те години проф. Пасков извлича алкалоида нивалин от грудките на блатното кокиче (Galanthus nivalis). Основната активна съставка на това лекарство е галантамин – вещество, което оказва мощно въздействие върху нервната система и помага за възстановяване на увредените нервни връзки.

До този момент кокичето е било символ на пролетта, невинността и новия живот в природата. След откритието на Пасков то става символ на нов живот за парализираните хора, които получават надежда да се изправят отново на крака.

Приложението на Нивалин първоначално е насочено към лечението на детски паралич, но с времето се разширява. Днес препаратът се използва успешно при редица заболявания и състояния:

• Алцхаймерова деменция – подпомага когнитивните функции и забавя развитието на заболяването;
• Прогресивна мускулна дистрофия и миопатии – подобрява нервно-мускулната проводимост;
• Церебрална парализа – улеснява контрола върху мускулите;
• Неврити и ишиас – действа благоприятно върху възпалени нерви;
• Стомашно-чревни заболявания, свързани с нарушена нервна регулация.

Нивалинът се превръща в едно от най-търсените лекарства в неврологията и доказва дългогодишната си ефективност, като остава на пазара вече повече от 60 години.

III. Димитър Пасков – живот, отдаден на науката и лечението на страданието

Ранни години и образование

Димитър Пасков е роден на 18 октомври 1914 г. в село Горно Броди край Сяр (днес в Гърция) – район на Беломорска Тракия, който е дал на България множество видни личности.

Средното си образование завършва през 1934 г. в Асеновград – живописен град, известен с богата културна традиция. През 1940 г. получава дипломата си по медицина от Медицинския университет в София, поставяйки началото на впечатляваща кариера в областта на фармакологията.

Военен лекар във Втората световна война

С избухването на Втората световна война Пасков служи като военен лекар в 27-ми Чепински полк. Спомените на негови колеги и войници го описват като „общ любимец на войници и офицери, човек с добро сърце и внимание към всекиго“. Още тогава се проявява състрадателната му природа – черта, която ще бележи целия му живот.

Научно израстване и специализация

След войната Пасков специализира в Ленинград (днес Санкт Петербург) – един от центровете на световната медицинска наука по онова време. Там, под ръководството на водещи учени, той започва първите си изследвания върху алкалоида галантамин, които по-късно ще доведат до революционното му откритие.

IV. Великото откритие и изграждането на българската фармакологична школа

През 1961 г. Димитър Пасков оглавява катедрата по фармакология в Медицинския университет в София. Същата година получава званието професор и официално представя на света своето велико откритие – Нивалин.

От този момент нататък Пасков не само развива лекарството, но и поставя основите на съвременната българска фармакологична наука. Под негово ръководство катедрата се превръща в център за иновации, а преподавателският му стил, изпълнен с вдъхновение и подкрепа за младите учени, остава легендарен.

V. Изобретател с нюх към природата

През кариерата си проф. Пасков изобретява над 20 лекарствени препарата и участва в 35 заявки за патенти. Успехът му се дължи на уникалното съчетание от:

• Дълбоко познаване на билките – той често казва, че „богатството на българските лечебни растения е второ само след хималайските чудеса на Непал“;
• Интерес към народната медицина – Пасков поддържа връзка с народни лечители, от които черпи безценни познания;
• Неуморно трудолюбие и научна страст, които превръщат идеите му в реални постижения.

Една от най-интересните истории около откритието на Нивалина е свързана със случайността: Пасков лекува момиче, болно от детски паралич, което по погрешка изпива вода от ваза с кокичета. Малко след това състоянието му се подобрява. Това наблюдение провокира лекаря да задълбочи изследванията си върху растението и да открие чудотворното действие на галантамина.

VI. Български успех със световно признание

Нивалинът е изцяло българско постижение – от суровината до крайния продукт. Това прави международния успех на откритието още по-ценен.

През 1962 г. Университетът в Болоня проявява първи интерес, като издава труда на Пасков „Фармакология и клинично приложение на Нивалина“. Малко по-късно той публикува монография, която е преведена на италиански и руски език и дълги години служи като образцов учебник по експериментална фармакология.

Откритието му получава престижната награда „Оскар за наука“ в Неапол през 1961 г. – същата година, в която Юрий Гагарин печели наградата в областта на техниката. Пасков става носител и на международната награда „Еми“, посветена на билковата медицина.

Но най-голямата награда за него несъмнено е благодарността на хората, чиито животи променя. Известно е, че едно момиче, спасено благодарение на лекарството, получава името Нивалина.

VII. Последни години и наследство

След десетилетия, посветени на науката, преподаването и създаването на нови медикаменти, проф. Димитър Пасков се пенсионира през 1977 г. Той остава уважаван ментор и вдъхновител за цели поколения фармаколози.

На 9 юли 1986 г. светът се сбогува с човека, който превърна кокичето в символ на надеждата. Погребението му се превръща в море от бели цветя – кокичета, които благодарните хора оставят в негова памет.

Повече от 60 години след откритието си, Нивалина продължава да бъде използван и ценен в медицината. Множество съвременни медикаменти за Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания стъпват на принципа, открит от Пасков.

Делото му остава пример за това как българската наука може да даде на света истинско чудо, когато се комбинират любов към природата, отдаденост на науката и хуманност.

Димитър Пасков не просто създава лекарство – той подарява надежда. В епоха, когато полиомиелитът обричаше хиляди деца на страдание, неговото откритие променя съдби и доказва, че науката е най-мощното оръжие срещу болката.

Историята му напомня, че понякога най-големите революции в медицината започват с малко цвете – кокичето – и с човек, който вярва, че знанието може да победи страданието.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК