АСЕН ЗЛАТАРОВ

Малко са личностите в българската научна история, които съчетават така пълноценно научния гений, просветителския дух и активната обществена позиция, както проф. д-р Асен Златаров. Той е не само един от първите и най-значими биохимици в България, но и писател, публицист, поет, литературен критик, общественик и активен защитник на хуманистични идеи. С повече от 660 научни публикации, десетки инициативи за модернизация на обществото и смели граждански позиции, Златаров остава символ на академичния идеализъм и културния напредък на България през първата половина на XX век.

I. Ранни години и образование

Асен Златаров, с пълно име Иван-Асен Христов Златаров, е роден на 4 февруари 1885 г. в Хасково – само няколко месеца преди градът да бъде присъединен към Княжество България като част от Източна Румелия. Самото му име е дълбоко символично и патриотично – той е кръстен в чест на победата на цар Иван Асен II в битката край хасковското село Клокотница (1230 г.), която остава в паметта на народа като символ на българската независимост и възход.

Още от ранна възраст Златаров проявява необикновен интерес към науката и литературата. След завършването на гимназиалното си образование той започва следването си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но скоро заминава за Швейцария, където продължава образованието си в Женева. През 1907 г. завършва химия в Женевския университет, като един от неговите преподаватели е световноизвестният химик Карл Гребе – откривател на анилиновите бои.

През 1908 г. Златаров получава престижната титла „доктор по физика и химия“ от Университета в Гренобъл. В същата година той за кратко преподава в Пловдивската мъжка гимназия, където започва да предава научните си знания на младото поколение.

II. Специализация и начало на научната кариера

Любовта на Златаров към изследването на хранителните продукти се заражда по време на специализацията му в Мюнхен, където изучава „Хранителна и съдебна медицина“ – изключително модерна за времето си дисциплина.

Този избор предопределя пионерския му принос към развитието на биохимията на храните в България. По-късно Златаров посвещава голяма част от кариерата си на изучаването на хранителната стойност на традиционни български продукти като сирене и кашкавал, за да могат те да отговарят на международни стандарти и да се изнасят успешно в чужбина.

III. Военни години и участие в националните каузи

Както много млади българи от своето поколение, Златаров участва активно във войните за национално обединение.

• По време на Балканските войни (1912–1913) той е назначен като инспектор по хигиена и хранене.
• По време на Първата световна война работи в военни болници и е член на Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост, където помага за подобряване на хранителното снабдяване на армията и населението.

Тези години затвърждават неговото убеждение, че здравето и правилното хранене са основен стълб на националната сила.

IV. Научни постижения и академична дейност

През 1921 г. Златаров публикува един от най-значимите си трудове – „Основи на науката за храненето“, който поставя началото на съвременната нутрициология в България.

През 1922 г. става доцент по биохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет, а през 1935 г. е избран за редовен професор.

Неговите научни интереси включват:

• Биохимия на хранителните вещества и тяхната роля за здравето.
• Химия на храните – анализ на състава, качеството и безопасността им.
• Изследвания върху млечните продукти (сирене и кашкавал) с цел подобряване на тяхната хранителна стойност и експортен потенциал.
• Въпроси на общественото здраве и хранителната култура.

Златаров е автор на над 660 публикации – научни статии, книги, учебници и специализирани доклади. Той се стреми да превърне науката в практически инструмент за подобряване на обществото.

V. Писател, поет и литературен критик

Една от най-необикновените страни на Златаров е неговата литературна дарба.

• Още на 20-годишна възраст публикува първата си стихосбирка „Според настроението. Волни стихове“ (1905).
• През 1924 г. става част от литературния кръг „Стрелец“, заедно с личности като проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова и Атанас Далчев.
• Пише поезия, литературна критика и дори роман, с което доказва своята културна широта.

Неговият стил се отличава с хуманистични идеи, интелектуална дълбочина и социална ангажираност.

VI. Публицист и общественик с леви убеждения и проевропейска визия

Златаров е активен публицист, чиито статии и книги засягат широк спектър от социални и културни теми.

• Той има леви наклонности, вдъхновени от срещата му с Жан Жорес – френския социалист и пацифист, когото среща лично през 1908 г. в Женева.
• През 1936 г. посещава Санкт Петербург и Москва и публикува впечатленията си в книгата „В страната на съветите“, където изразява възхищение от индустриалния и социален напредък, но същевременно задава критични въпроси за насилието и диктатурата на сталинизма: „Няма ли и тъмни, и жестоки, и нечовешки страни и прояви при епохата на войнстващия комунизъм?“

Въпреки левите си убеждения, Златаров е убеден европеец. В статията си „Културността в служба на родината“ той защитава евроцентричния цивилизационен модел, като призовава:

Ние трябва да вземем от Запада всичко, което го прави да ни превъзхожда: с пълни шепи трябва нашият интелигент да граби от духовната съкровищница на германци, англо-сакси и латини. Няма опасност от това: българската душа не ще се изроди, а ще закрепне.

VII. Обществени инициативи и принос към културата и образованието

Златаров е не само учен и мислител, но и активен реформатор и общественик. Сред неговите инициативи се открояват:

• Идея за въвеждане на дисциплина по правилно хранене в училищата – изключително модерно и актуално предложение дори за днешните дни.
• Пропагандиране на здравословното хранене и връзката му с общественото здраве.
• Интерес към психологията и философията на човешката душа, за която пише: „има пропасти, тъмни ущелия, подмолни канари, които у някои вземат власт над ясната мисъл.“
• Предложение за преименуване на Орхание в Ботевград през 1934 г., за да се отдаде почит на Ботевата чета, достигнала близо до града след битката на Околчица.

VIII. Личност с модерно мислене и голяма човечност

Златаров е запомнен от съвременниците си като изключително човечен, отворен и харизматичен човек, способен да вдъхновява студенти и колеги. Неговата енергия, любознателност и стремеж към прогрес го превръщат в любимец на академичната и културната общност.

През 1936 г., едва на 51 години, Златаров умира преждевременно от рак. Смъртта му е съобщена с телеграма от Виена на 22 декември, където той е бил подложен на спешна операция.

Тялото му е пренесено в България и погребано пред хиляди скърбящи хора – свидетелство за огромната му популярност и уважение. Вестник „Час“ публикува трогателен некролог, в който се казва:

Кой беше той? Не е ли излишен въпросът! Знаят го всички, познават го всички. Най-популярният човек на българската наука, изкуство, на българската възраждаща се общественост. И най-обичаният, и най-човечният.

Името на проф. д-р Асен Златаров днес носят университети, училища, научни институции и награди за постижения в науката. Той е символ на:

• Научния напредък и модернизацията на България.
• Свободния интелектуален дух и критичното мислене.
• Хуманизма и вярата в културното развитие на обществото.

Дори близо век след смъртта си Златаров остава пример за учен с широко скроена душа, който вярва в силата на науката, културата и морала да изграждат едно по-добро общество.

Проф. д-р Асен Златаров е един от най-светлите умове на България – човек, който съчетава дълбока научна компетентност, широк литературен талант и искрено желание да модернизира родината си. Неговият живот и дело са свидетелство за това как един интелектуалец може да надхвърли рамките на собствената си специалност и да остави траен отпечатък в науката, културата и обществото.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК