РАФАИЛ ПОПОВ

Рафаил Попов (27 август 1876 – 26 октомври 1940) е български археолог, праисторик, палеонтолог и музейник, смятан за основоположник на праисторическата наука в България и за един от най-активните деятели за развитието на спелеологията у нас. Неговата работа поставя основите на систематичното проучване на праисторическите култури, на организираното изследване и опазване на пещери, както и на музейното дело и популяризирането на националното археологическо наследство.

Попов е учен с изключителна ерудиция и отдаденост – съчетава полеви археологически изследвания, музейно и организационно строителство, преподавателска дейност и обществена активност за опазване на културното и природното наследство. Той е и сред първите, които активно работят за създаването на исторически паркове около ключови български паметници, за да се съхрани връзката между миналото и настоящето.

I. Ранни години и семейство

Рафаил Попов е роден на 27 август (14 август стар стил) 1876 г. във Велико Търново в семейството на свещеника Пенчо Рачов – Троянеца и попадия Иванка. Той е най-малкото от четири деца. При раждането си получава името Рачо, но съдбата бързо променя това. Година след раждането му във Велико Търново влизат освободителните войски на генерал Гурко. В дома на семейството отсядат висш руски офицер и полковият свещеник. Те не харесват името Рачо и решават да предложат по-благозвучно име, започващо с буквата „р“. Избират архангелското име Рафаил, а кръщението е извършено в Троянския манастир, като кръстник става руският офицер.

II. Образование и ранни археологически увлечения

Попов завършва гимназия във Велико Търново, а през 1896 г. започва обучение във Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“) със специалност естествени науки. Още като студент проявява страст към археологията и праисторията. Провежда първите си аматьорски разкопки в пещерите Духлата и Малката край родния му град.

След завършването на висшето си образование през 1901 г. е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. По това време вече силно се увлича от археологическите разкопки. Изследва околностите на Велико Търново, Шумен и Мадара, като именно при Мадара открива фрагмент от мраморен зодиак с ясно различими зодиакални знаци – Водолей, Риби, Овен и Телец.

III. Създаване на първите археологически институции в Шумен

През 1902 г. Попов основава археологическо дружество и поставя началото на Окръжния археологически музей в Шумен (по-късно прераснал в Археологически музей – Шумен). Той става първият уредник на музея и играе ключова роля в неговото оформяне. Министерството на народната просвета му възлага проучвания в района на Мадара, където по-късно ще придобие световна известност Мадарският конник. Чрез събраните материали Попов установява, че районът е населен в различни исторически епохи.

IV. Големи открития и специализация в Германия

През 1905 г. Рафаил Попов прави едно от най-значимите си открития – Чаталарската омуртагова колона, ключов надпис от времето на хан Омуртаг. В следващите години продължава проучванията в района на Шумен, включително сондажи и геоложки наблюдения, установявайки еоценски геологически слоеве по Провадийското плато.

През 1909 г. по препоръка на проф. Богдан Филов Министерството на народната просвета го изпраща на двугодишна специализация в Берлин по праистория, палеонтология и геология. Там работи в Музея по етнология и усвоява модерни научни методи, които по-късно прилага в България.

V. Археологически проучвания в пещери и праисторически селища

След завръщането си Попов провежда мащабни разкопки в над 20 пещери, включително Деветашка пещера, Темната дупка (Карлуково), Моровица, Бачо Киро край Дряново, Цар Крумови порти край Шумен и др. Най-значимият му принос е, че първи доказва наличието на палеолитна култура на Балканския полуостров благодарение на находките от пещерата Темната дупка.

Той създава и ръководи Праисторическия отдел към Царския природонаучен музей, който остава под негова грижа до 1929 г. Попов е пионер в методичното проучване на праисторическите пластове в България и въвежда модерни техники за разкопки.

VI. Дейност по време на войните

По време на Балканската война (1912–1913) проф. Богдан Филов го привлича към Главната квартира в Лозенград, за да съдейства за съхраняването на старинни паметници в Източна Тракия. През 1913 г. под негово ръководство в Археологическия музей се извършва първата химическа обработка на музейни експонати в България.

В Междусъюзническата война Попов служи във II армия, но поради заболяване е върнат в София, където остава като санитар в IV военна болница. Там работи под ръководството на антрополога проф. д-р Стефан Ватев.

VII. Академична и преподавателска дейност

През 1925 г. Рафаил Попов се хабилитира като доцент в Софийския университет и започва да преподава „Предистория във връзка с етнография“. Чете два основни курса – за каменната епоха (зимен семестър) и за металната епоха (летен семестър). Води и практически курс „Упътвания за правене на разкопки и проучвания на праисторически паметници“, който се превръща в ценен наръчник за бъдещи археолози и музейни специалисти.

Особено важно е, че Попов изгражда собствена изследователска школа, като данните в неговите лекции се основават предимно на негови лични проучвания. Така той възпитава цяло поколение археолози, учители и общественици.

VIII. Разкопки и проучвания в Мадара

Между 1924 и 1927 г. Попов ръководи мащабни разкопки в района на Мадара, включително могилите около Мадарското плато и самия Мадарски скален релеф. Работи съвместно с изтъкнати учени като проф. Гавраил Кацаров, Карел Шкорпил и Иван Велков. Резултатите от тези проучвания поставят Мадара на картата на европейската археология.

IX. Основаване на Българското пещерно дружество и развитие на спелеологията

През 1929 г. Попов основава Българско пещерно дружество, чийто активен член, секретар и председател е до края на живота си. Дружеството организира експедиции в пещери, популяризира значението им, работи за тяхното опазване и културно благоустрояване. По негова инициатива през 1937 г. в пещерата Бачо Киро е поставено електрическо осветление – за пръв път в България, превръщайки я в туристически обект.

Попов настоява за създаването на музей на пещерите и активно работи за държавно финансиране на опазването им. Сътрудничи с международни учени, сред които Дороти Гаръд и екипът ѝ от Кеймбридж, с които публикува съвместни студии в American School of Prehistoric Research.

X. Директор на Народния археологически музей (1929–1938)

Като директор на Народния археологически музей в София Попов работи за модернизация на музея, за популяризиране на миналото и за връзката между археологическите паметници и тяхната естествена среда. Той е инициатор за създаването на народни исторически паркове около ключови обекти като Плиска, Преслав, Мадара и Велико Търново, с цел да се съхрани националната памет и да се предотврати разрухата на старините.

По време на директорството му излизат двата тома „Мадара – разкопки и проучвания“, които остават фундаментално изследване на региона.

През 1938 г. Рафаил Попов е избран за дописен член на Българската академия на науките и изкуствата – най-високото научно признание за времето си. Същата година, след 40 години държавна служба, е пенсиониран.

В пенсия изработва около 100 документални рисунки на военни облекла, оръжие и бита на прабългарите, предназначени за публикация от Министерството на войната. Въпреки влошеното си здраве остава отдаден на научната и обществената кауза – месец преди смъртта си пише писмо до Българското пещерно дружество с инструкции за продължаване на неговата дейност.

Рафаил Попов умира на 26 октомври 1940 г., оставяйки след себе си трайна следа в българската наука.

Рафаил Попов е признат за:

• Основоположник на праисторията в България – доказва наличието на палеолитна култура на Балканите.
• Създател на организираната спелеология у нас – основава Българското пещерно дружество, популяризира и опазва пещерите.
• Вдъхновител на музейното дело – създава първия праисторически отдел, развива Археологическия музей, дарява свои колекции.
• Преподавател и просветител – обучава бъдещи археолози и етнографи, насърчава младите учени.
• Общественик и визионер – изгражда исторически паркове и работи за връзката между културното наследство и националната идентичност.

Делото му остава основополагащо за съвременната българска археология и спелеология, а името му е символ на отдаденост към науката и родината.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК