РОТМИСТЪР НИКОЛА ЧУНЧЕВ

Ротмистър Никола Иванов Чунчев (20 декември 1888 г., Пазарджик – 19 септември 1916 г., при Узунлар–Топрахисар) е български офицер от кавалерията, загинал геройски в Добруджанската кампания по време на Първата световна война. За своите бойни другари той остава „най-скъпата жертва“, която Трети конен полк дава във войните за национално обединение (1912–1918). Умира едва на 27 години, повеждайки войниците си в атака.

I. Произход и възпитание

Никола Чунчев е роден на 20 декември 1888 г. в град Пазарджик в семейството на Иван Чунчев – първия кмет на града след Освобождението, голям общественик и съратник на Васил Левски и Георги Бенковски. Още от детството си Никола е възпитан в дух на пламенен патриотизъм, с дълбока обич към България и преклонение пред подвига на борците за свобода.

Сред връстниците си е наричан „Александър Македонски“ – висок, строен, красив и с открито рицарско сърце. От малък мечтае да служи в кавалерията – елитният род войски, където вижда въплъщение на честта, смелостта и благородството.

II. Пътят към офицерската кариера

През 1901 г. Никола постъпва във Военното училище, което завършва през 1908 г. Назначен е в Трети конен полк в Пловдив – част от българската конница, известна с дисциплина и бойни успехи.

Още в мирно време показва решителност и самообладание. При едно конно състезание конят му се спъва пред препятствие, скъсват се опасите на седлото и то пада. Вместо да се откаже, Чунчев се мята отново на коня без седло, догонва останалите състезатели, финишира сред първите и печели награда, придружена от бурните овации на публиката.

Наред с военните умения, Чунчев е и изключителен певец. Народните песни са негова страст и утеха – дори в тежките дни на войната намира сили да ги пее, за да вдъхновява себе си и другарите си.

III. Балканската война (1912–1913)

При избухването на Балканската война Никола Чунчев е адютант на полка. Длъжността е престижна, но той жадува за прякото участие в боя. Нееднократно подава рапорти до командира с молба да бъде преместен в боен ескадрон. Когато това не се случва, сам решава да се включи в опасни мисии:

• 16 октомври 1912 г. – доброволец в групата за взривяване на мост край Одрин.
• 17 октомври – в боя при Димотика взема пушката на ранен войник и повежда атаката, пръв достига до крепостта.
• 18 октомври – става „охотник“ (разузнавач) в тила на противника.

Чунчев винаги избира там, където е най-голямата опасност, и никога не чака заповед, за да се включи.

IV. Началото на Първата световна война (1915)

Към есента на 1915 г. Чунчев е командир на конно-пионерния взвод на Трети конен полк.

• Втори ден на войната – участва във взривяването на моста на гара Удово.
• 10 дни по-късно – води взвода си за разрушаване на моста при Криволак.
• 14 октомври – в срещен бой с френски части атакува толкова стремително, че изпреварва веригата на своите войници. След боя те броят дупките от куршуми в шинела му – свидетелство за смъртната опасност, в която се е хвърлил.

На 27 ноември 1915 г. е тежко ранен в дясното бедро при артилерийски обстрел. Санитарите едва го измъкват от бойната линия. Седнал и безсилен от кръвозагубата, Чунчев запява народна песен:

Аз ще те, Колю, прокълна,
Дано на война отидеш,
И първа пушка щом пукне,
тебе, Колю, да си удари…

Песента и гласът му се сливат с шума на боя – тъмно предзнаменование за съдбата му.

V. Добруджанската кампания и последната атака (1916)

През 1916 г. Трети конен полк влиза в състава на Първа конна дивизия под командването на ген.-майор Иван Колев. На 8 септември пристига в Добруджа, ден след победата при Добрич. Чунчев вече командва четвърти ескадрон.

Вечерта преди битката

На 18 септември в село Амузача, след получаване на заповед за настъпление на следващия ден, офицерите се събират в една селска къща. Чунчев се обръща към тях:

Другари, може да ни е последна тази вечер. Дайте по български да се разделим. Панта, дай да видим какво дължа.

Разплаща се с всички. Лошо предчувствие обхваща бойните му другари.

Битката при Узунлар–Топрахисар

На сутринта на 19 септември 1916 г. Трети и Четвърти конни полкове настъпват към селата Узунлар и Топрахисар. Ген. Колев ги поздравява лично. Ескадроните се спешават и се насочват към хребета Балабанлий.

На десния фланг напредва четвърти ескадрон, воден от Чунчев. Противникът започва обход на фланга. Командирът вдига сабята и извиква:

Юнаци, днес е 6-ти септември, денят на Съединението в Пловдив. Нека устоим в борбата и продължим делото на бащите ни, нека тук да измрем за Обединението!

Но не успява да направи и три крачки напред – вражески куршум пронизва гърдите му. Пада мъртъв, с прекъснато младо и силно българско сърце.

Ротмистър Чунчев е погребан в Добрич. Посмъртно е произведен в чин майор и награден с орден „За храброст“. Повече от век след гибелта му името му е познато на малцина, но за бойните му другари и за потомците им той е вечен символ на българската офицерска чест, на смелостта и безрезервната преданост към Родината.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК