ЛОЗЕНГРАДСКАТА ОПЕРАЦИЯ (1912)

Лозенградската операция е първият голям настъпателен успех на българската армия в Първата балканска война. Проведена е през октомври 1912 г. в Източна Тракия срещу Османската източна армия. Със стремителен маньовър и последователни щурмове българските Първа и Трета армии принуждават противника да изостави укрепените позиции при Лозенград (дн. Къркларели) и да отстъпи към линията Люлебургаз–Бунархисар, откривайки пътя към следващото грандиозно сражение. Операцията завършва с българска победа и има силен морален и стратегически ефект върху хода на войната. Боевете за Лозенград протичат приблизително между 24 и 26 октомври 1912 г. по нов стил (11–13 октомври по стар стил).

I. Предистория и стратегически замисъл

След общата мобилизация през септември 1912 г. българското висше ръководство приема настъпателен план в Тракия. Основната идея е бързо разбиване на османските сили пред укрепените възли Одрин и Чаталджа, за да се извоюва оперативна свобода на действие.
Лозенград е естествен опорен пункт в северната периферия на Одринския укрепен район – със система от височини, полски укрепления и пътища, свързващи го с Одрин и Люлебургаз. Ударът тук трябва да разкъса предния защитен пояс и да принуди османците да се оттеглят към по-дълбока линия.

II. Сили и командване

Българска страна

• Общо командване: върховното ръководство с дейно участие на зам.-главнокомандващия генерал Михаил Савов.
• Първа армия (генерал Васил Кутинчев) – настъпление по западния сектор.
• Трета армия (генерал Радко Димитриев) – настъпление по източния сектор, с ключова роля при фронталните и обхващащи удари.
• Състав (обобщено): няколко пехотни дивизии с полева артилерия (75-мм оръдия и гаубици), кавалерийни части за разузнаване и преследване, сапьори, телеграфно-щабни отделения и обоз.

Силните страни на българите: висока мотивация, добре тренирана пехота, гъвкаво използване на артилерията, умело взаимодействие между армии и корпуса, издръжлива тилова организация.

Османска страна

• Източна армия под командването на Абдулах паша.
• Гарнизонни и полеви части, развърнати по височините северно и североизточно от Лозенград, подпомогнати от полева артилерия.

Предимства на османците: благоприятен релеф и изходни позиции, наченки на укрепени точки.
Слабости: непълна мобилизация, неравномерна бойна готовност, недостатъчна координация между корпуса, колебания в оперативното решение (да се държи предно положение или да се маневрира към Люлебургаз–Бунархисар).

III. Театър на бойните действия и условия

Източна Тракия представлява вълнообразен хълмист терен с открити полета, храсти и дълбоки дерета. Пътната мрежа е ограничена, а есенните валежи превръщат черните пътища в кал. Това затруднява артилерийния обоз и снабдяването, но и ограничава скоростта на организирано отстъпление на противника. Видимостта е променлива – сутрешни мъгли и дим от артилерийски огън влияят върху прицелването.

Разузнаване, свръзка и логистика

Българските кавалерийни разезди и пехотни патрули своевременно локализират основните османски опорни точки и пътища за отстъпление. Полевите телефони, сигналисти и ординарци осигуряват приемлива командна свръзка между дивизии и корпуси, макар и с неизбежни прекъсвания.
Снабдяването се организира на ешелони – боеприпаси към първа линия, хранителни дажби и вода през нощта; полковите и дивизионни санитарни вериги изтеглят ранените към превързочни пунктове, а оттам към полеви болници.

План за настъпление

Българският замисъл предвижда едновременен натиск от Първа и Трета армия с:

1. Фиксиращ фронтален натиск срещу османските позиции пред Лозенград;
2. Обхващащи движения по фланговете с цел разклащане на устойчивостта;
3. Съкращаване на дистанцията чрез нощни придвижвания и щурмове с щиков бой на разсъмване.

Артилията трябва да разруши възлите на съпротива и да прикрие изнасянето на пехотата към щурмова дистанция.

IV. Ход на операцията

1. Заемане на позиции на 22.10

На 22 октомври българската армия е заела определените според военнооперативния план позиции за настъпление. Частите на 1-ва армия достигат Акбунар-Ташлъ Муселим, а на 2-ра – Баш тепе-Фикел. В това време турските армии получават заповед за всеобщо настъпление. Назим паша вдъхва кураж на войниците, като им заръчва:

„Не забравяйте да вземете със себе си своите парадни униформи, тъй като ще имате нужда от тях, за да дефилирате из улиците на София.“

   Българското командване не е толкова уверено в позициите си. В 3 часа посред нощ генерал Иван Фичев събужда генерал Радко Димитриев, за да му предаде инструкцията:

„Преди да предприемете атаката на Лозенград, проучете състоянието на крепостта и нейното въоръжение; в никакъв случай да не предприемете една несигурна военна операция.“

2. Включването на 3-та армия

На 23 октомври на бойната сцена  излиза „несъществуващата доскоро“ 3-та армия, която трябва да се утвърди на близките до Лозенградската крепост позиции, от които да я атакува. Още в зори бойните действия започват с пълна сила. В 11 часа, когато боевете достигат своята връхна точка, изпратен от генерал Назлъмов офицер долага на генерал Радко Димитриев (командващ 3-та армия), че при Селиолу и Гечкенли между 1-ва и 3-та армия се е врязала цяла вражеска армия, застрашаваща техния тил. Поради това се взима решение да се настъпи смело и дръзко към Лозенград, след което самата вражеска армия ще се намери в неизгодно положение. Отделената от главната армия, 1-ва Софийска бригада с подкрепата на 2-ра Преславска бригада спира настъплението на неочакваната до момента противникова дивизия край село Гердели. Поради извънредната ситуация Димитриев лично оглавява една дружина от 15-ти Ломски полк. Така връзката между двете отделни армии е възстановена.

В тези преломни часове възникват и първите проблеми в плановете на българското командване. След превземането на Каракол от 1-ва бригада на 5-та Дунавска дивизия, пътят за настъпление е значително по-чист. 2-ра бригада обаче е спряна от нейния командир полковник Венко Софрониев на около три километра от 3-та бригада. Ако бригадата на Софрониев беше получила заповед да продължи напред, двете части щяха да се съединят и незабавно да атакуват във флаг неприятеля, което вероятно би довело до хаотично бягство във вражеските редици. Някои специалисти сочат, че този ход забавя с часове превземането на Лозенградската крепост.

Грешката не е непоправима. В 19 часа на 23 октомври генерал Димитриев заповядва на 4-та Преславска и 5-та Дунавска дивизия да атакуват на разсъмване укрепения град. Офицерът взима това решение, защото разбира, че врагът започва да губи вярва в собствените си сили и усеща превъзходството на противника. Той не греши. През нощта на 23 срещу 24 октомври  започва масово вражеско бягство, но прикриващите части с чести престрелки въвеждат заблуждение в щаба на 3-та армия. Напразно опитващ се да спре обезверените си войници, Махмуд Мухтар паша телеграфира на Абдулах паша:

„Изгубих Петра и отстъпвам. Не ще мога да удържа и Лозенград. Необходимо е оттеглянето и на корпусите вляво от мен, за да не бъдат изложени на опасност.“

Турското командване планира отстъпление. Командващият Източна армия осъзнава напълно, че неговите части трябва да се оттеглят назад до линията Бунархисар – Люлебургаз, за да се удържат двете български армии. В противен случай, неговата армия щеше да бъде изтласкана към Марица и пътят към Цариград да падне в ръцете на противника. Отсъплението започва. Конната дивизия се заема да прикрива бързо тръгващите си турски части. Тук е моментът да бъдат изтъкнати нейните качества, тъй като в българския лагер все още офицерите не подозират какво се случва.

Макар да не са уверени в победата си, генералите ни имат изготвен план за сраженията. На 22 октомври частите ни трябва да овладеят линията Куюпгяур – Петра – Кадъкьой и да я удържат и на 23 октомври. През нощта на 23 срещу 24 октомври армията трябва да настъпи към укрепената позиция на противника. На 24 октомври се предвижда комбинирана артилерийска и пехотна атака, а може би и щурм. Това би следвало да означава, че според българското командване Лозенград трябва да се овладее за много кратко време, като търсената цел е отрязване на пътя за противниково отстъпление към Бунархисар или Одрин.

3) Сблъсък по предния край (ок. 24 октомври н.ст.)

Идва и заветният час. Поради липсата на добри разузнавателни сведения и от двете страни двете воюващи армии се изправят една срещу друга при селата Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Раклица. Дори без излишен патос трябва да проумеем колко важен и съдбоносен е бил този момент за българските войници. Повече от пет века те чакат този ден. Обладани от силния си ентуасиазъм, поради освободителната си мисия, българските войници се хвърлят в атаки „на нож“. По цялата линия врагът е спрян и отхвърлен назад, но все пак победата е още далеч.

Пламналите боеве край Лозенград предоставят ценната възможност да не се атакуват пряко неговите укрепления, което е изключителен плюс за Българската армия поради липсата на тежка артилерия. Всъщност тук е моментът да уточним какво е съотношението на силите. То възлиза на 153 000 българи или 113 пехотни дружини срещу 152 000 турци или 153 пехотни табора, в кавалерия – 24 български ескадрона срещу 43 турски ескадрона, в артилерия – 360 български срещу 336 турски оръдия. Съотношението в картечници за подкрепа на пехотата е 124 български срещу 132 турски. Турското командване разполага и с резерв от 40 хиляди войници, разположени в сравнителна близост до фронтовата линия, а българите не разполагат с резерви.

През нощта пехотните части се придвижват тихо на къси скокове, укрепват се на новите рубежи, попълват боеприпаси, изнасят ранени. Разузнаване потвърждава разместване и колебание в османските редици.

4) Решителни щурмове и разклащане на отбраната (ок. 25 октомври н.ст.)

На следващия ден артилерията отново взема думата – къса и точна подготовка, последвана от бърз пехотен излаз. В няколко сектора се води щиков бой, като българите завземат възвишения и заставят части на противника да отстъпят, за да избегнат обкръжение.
Трета армия успява да разклати източния фланг на османците, докато Първа армия подсилва натиска по западния дъг, затруднявайки противника да прехвърля резерви.

На сутринта на 24 октомври, 1912 година, в занемелия Лозенград се чуват отделни изстрели. Генерал Димитриев не предполага какво се е случило предната нощ. И в най-смелите си мечти той не е подозирал, че толкова важна и стратегическа крепост може да бъде оставена в ръцете на българите. Около града са пуснати разузнавателни части, които не откриват никого. Конният отряд също не открива противник в близост до укреплението. Командващият веднага докладва на царя, че след двудневни кръвопролитни боеве 3-та армия е превзела укрепения Лозенград, като „противникът е отстъпил в безредица, вероятно към Бунархисар“. Половин час по-късно българските войници влизат победоносно в града, посрещнати с радостни викове от местното население.

5) Влизане в Лозенград и преследване (ок. 25 октомври н.ст.)

След като защитата е пробита и разстроена, османските части започват организирано, но под натиск, оттегляне към юг и югоизток. Българските авангарди влизат в Лозенград. Кавалерия и леки пехотни групи преследват отстъпващите колони, стремейки се да не им позволят да заемат спокойна междинна позиция на север от Люлебургаз–Бунархисар.

По стар обичай първенците на града поднасят на генерала хляб, сол и „ключа към крепостта“.  В града бива проведен парад, организиран от генерал Димитриев, което съвсем скоро ядосва част от българското командване. Генерал Иван Фичев не скрива упреците си относно факта, че българските войски не са се опитали да преследват избягалите османски части, ами провели парад. В крайна сметка офицерите считат, че българските войници се нуждаят от почивка, освен ако Главното командване не разпореди друго, което така и не се случва.

V. Тактика и оръжие

• Пехотен решителен бой: стегнати верижни построения, „скок – лягай – стрелба – скок“, с щик при крайно сближение.
• Артилерия: полеви оръдия и гаубици, смяна на позиции („огън – движение“), контрабатарейни задачи, огневи валове за прикритие на пехотата.
• Инженери: отваряне на проходи, сапьорни отделения за бързи укрития и контразаслони.
• Кавалерия: разузнаване, прикриване на флангове, преследване след пробива.

Комбинацията от кратка, но интензивна артилерийска подготовка и пехотен натиск с висока дисциплина се оказва решаваща.

Точните цифри варират по източници, но е безспорно, че българските загуби са значителни, но по-ниски от османските в убити и ранени; взети са военнопленници и артилерийски оръдия. Важното тук е оперативният резултат – разкъсване на фронта и принудително оттегляне на противника към нова линия.

Българският офицерски корпус поддържа темпо и координация, въпреки прекъсванията на свръзките. Моралът на войските е висок – връхлитат на щурм въпреки огъня, използват терена умело, пазят ред и взаимопомощ. Това контрастира с колебанията в османското командване дали да се задържи Лозенград на всяка цена или да се съкрати фронтът към по-добре избрана линия.

VI. Резултати и значение

Каква е равносметката? За шест дни 3-та армия прекосява 120 километра през най-трудно проходимата част на Странджа, по коларски пътища и кози пътеки. Първоначално никой не подозира за съществуването й, нито за възможността 53 000 души да преминат с артилерия и конница през непристъпните места. Изненадващият удар върху десния фланг на вражеския фронт бе първата голяма победа за България. В Лозенград са взети ценни трофеи – 58 оръдия, 2 самолета и огромно количество боеприпаси. Генерал Димитриев прибира като символ на победата златната сабя и сребърните пищови на Махмуд Мухтар паша. България дава 532 убити, 1500 ранени, а Османската империя – 1000 убити и 1000 пленени.

София ликува. Военният министър с трепет очаквал новината за победата. След нейното разгласяване цялата софийска общественост излязла по улиците, поздравявайки се за голямата победа. Не само българското население е впечатлено от големия и бърз триумф. В печата се появило изказването на фелдмаршал Фон дер Голц отпреди битката:

„Лозенградските силни позиции могат да бъдат превзети само след шестмесечна обсада, и то от пруси.“

Най-голямата похвала за България изрича френския военен министър Етиен Милеран, който обявява армията ни за „най-добрата в Европа“ и заявява, че „би предпочел за съюзници 100 000 българи, пред която и е друга европейска армия, колкото и мнобройна да е тя.“

Причини за успеха

• Добре подбран оперативен замисъл: широк фронт, съчетан с флангови натиски.
• Съгласуване между армии и дивизии: достатъчно координиран артилерийско-пехотен ритъм.
• Гъвкавост в изпълнението: нощни придвижвания, бързо заемане на ключови височини.
• По-висока бойна готовност и дисциплина у българската пехота, усилена от качествен подофицерски и младши офицерски състав.
• Ефективна логистика: при трудни условия снабдяването не колабира, а санитарната евакуация работи.

Уроци и военни изводи

1. Темпо и инициативност: непрекъснат натиск и незабавно използване на пробива объркват защитата.
2. Комбиниране на огън и маньовър: кратка, точна артилерийска подготовка и решителен щурм намаляват времето, в което нападателят е уязвим.
3. Важност на разузнаването: навременното разкриване на флангове и пътища за отстъпление ускорява разстройството на противника.
4. Свръзка и резерви: подвижни резерви и възстановяване на свръзките в ключови моменти са критични за устойчивостта на настъплението.

Битката при Лозенград е преломен момент в историята ни. Трудно е да си представим как се е чувствал българският войник, влизащ със своите другари в тежкия бой. Окрилена от своето желание за постигане на националния идеал, още в първите дни на войната, армията на Царство България постига неочаквани резултати. Вековно смачкваният дух на българите сега излиза с пълна сила и е готов да се изправи срещу всеки враг. Грандиозните победи на бойното поле тепърва започват.

Хронология на Лозенградската операция

Дата (нов стил)	Основни събития	Детайли	Численост и загуби
21–23 октомври 1912	Подготовка и развръщане	Първа и Трета българска армия се съсредоточават северно от Лозенград. Провежда се разузнаване и разгръщане по изходните позиции. Кавалерията установява пътища за настъпление, инженерни части подготвят преминаването на дерета и реки.	Български сили: около 108 000 души, 360 оръдия. Османски сили: около 55 000 души, 130–150 оръдия. Загуби: няма значителни – само разузнавателни престрелки.
24 октомври (ден 1)	Първи сблъсъци	Сутрешна артилерийска канонада, първите пехотни атаки. Българските дивизии завземат ключови височини, принуждавайки турците да отстъпят част от предните траншеи.	Български загуби: ~800 убити и ранени. Османски загуби: ~1 200 убити и ранени. Взети са първите военнопленници (десетки).
Нощта 24/25 октомври	Подготовка за щурм	Нощно придвижване на батальони до щурмова дистанция. Попълване на боеприпаси, санитарни екипи изтеглят ранените. Разузнаването докладва колебание в османските редици.	Загуби: минимални, предимно отделни престрелки и снайперски огън.
25 октомври (ден 2)	Решителни боеве	Интензивна артилерийска подготовка, последвана от масиран пехотен щурм. На няколко места се води щиков бой. Пробивът на Трета армия разклаща източния фланг на противника.	Български загуби: ~2 500 убити и ранени (най-кървавият ден). Османски загуби: 3 500–4 000 убити и ранени, стотици пленници.
Нощта 25/26 октомври	Организирано отстъпление на турците	Османската армия се изтегля към Люлебургаз, изоставя част от артилерията и обозите. Българите напредват и заемат изоставените позиции.	Загуби: при българите – десетки при нощни престрелки. Османците губят допълнителни пленници и трофеи.
26 октомври (ден 3)	Влизане в Лозенград	Българските войски влизат в града. Кавалерията и леката пехота преследват турските колони, за да не им позволят да се установят на междинна линия. Събират се пленници, оръдия и боеприпаси.	Български загуби: под 300 души за деня. Османски загуби: около 1 000 убити и ранени, 2 500–3 000 пленници, 20–30 оръдия, големи количества снаряди и пушки.
След 26 октомври	Преследване	Българските армии продължават настъплението към Люлебургаз–Бунархисар, стремейки се да запазят инициативата.	Общо загуби: България – около 3 500–3 800 убити и ранени за цялата операция. Османците – над 6 000 убити и ранени, ~3 000 пленници, загуба на значителна част от полевата артилерия.

---

Тази хронология показва не само как се развива операцията ден по ден, но и цената на победата – числени загуби, пленници и трофеи.

Лозенградската операция е първият катализатор на българския успех в Тракия. Тя подкопава предните османски рубежи и принуждава противника да се струпа на нова линия, където следва гигантската схватка при Люлебургаз–Бунархисар. Победата край Лозенград има и психологически ефект в международен план – доказва способността на българската армия да води модерна маневрена война, комбинираща огън, движение и дисциплина.

Лозенградската операция от октомври 1912 г. е образцова настъпателна акция, при която българското командване и войски демонстрират висока оперативна култура, тактическа решителност и устойчив тил. Тя преобръща началния баланс в Източна Тракия, разкъсва предните османски позиции и подготвя терена за следващите, още по-мащабни боеве.
Като първа ярка победа в кампанията, Лозенград остава символ на настъпателния дух и на способността на българската армия да печели чрез добре планиран и безкомпромисно изпълнен удар.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК