ЛЕЙТЕНАНТ РУДОЛФ ФОН ЕШВЕГЕ

Рудолф фон Ешвеге (на немски: Rudolf von Eschwege) е германски летец-изтребител, който по време на Първата световна война се сражава на Македонския фронт, където остава в историята като легендарния „Беломорски орел“ или „Орелът на Егея“ (Adler der Ägäis).
Роден е на 25 февруари 1895 г. в курортния град Бад Хомбург, провинция Хесен, недалеч от Франкфурт на Майн. Произхожда от добро семейство и получава солидно образование – завършва гимназия във Фрайбург, а за кратко учи право в университет, но не довършва обучението си, тъй като избира военната кариера.

I. Начало на военната служба

Първоначално Ешвеге постъпва в германската армия като кавалерист. През 1915 г., привлечен от новите възможности на авиацията, се записва доброволец за обучение като пилот. Обучението преминава успешно и той бързо се налага като талантлив и смел авиатор.

До 1916 г. вече има две признати въздушни победи, когато е прехвърлен от Авиоотряд 36 (FA 36) в Авиоотряд 66 (FA 66) на Македонския фронт. По-късно е преместен в Авиоотряд 30, базиран край град Драма, тогава в рамките на българската военна зона.

II. Военна дейност на Македонския фронт

Самотният изтребител

За разлика от Западния фронт, където въздушните боеве обикновено се водят между цели ескадрили, на Балканите Ешвеге в повечето случаи се сражава сам, без постоянна подкрепа от други германски или български изтребители. Именно това, както и честите му победи, му спечелват прозвището „Беломорският орел“.

Той е смятан за защитник на Беломорието от вражеската авиация – появата му във въздуха е повод за възторг сред българските войници по фронтовата линия. Децата в Драма го наричат „фокера“ (по името на самолета Fokker) и тичат след него, когато го срещнат по улиците.

Тактика и умения

Ешвеге сам твърди, че тайната на успехите му не е в безразсъдната храброст, а в изкусното пилотиране и в точната стрелба. Умее да се възползва от релефа и метеорологичните условия, атакува внезапно и без излишно губене на време.

III. Известни бойни епизоди

Нощният рейд над остров Тасос

Един от най-колоритните епизоди в кариерата му е описан от Владимир Балан. През нощта англичаните бомбардират летището в Драма, като една от бомбите унищожава току-що доставен нов самолет на Ешвеге. Разярен, той незабавно организира ответен удар. Заедно с наблюдател, натоварва бомби на двуместен самолет и в полунощ излита към британската база на остров Тасос, близо до село Вулгарос.

Пристига точно, когато англичаните осветяват летището за кацане. С почти загасен мотор германците се спускат ниско и започват да бомбардират хангари, камиони и складове с боеприпаси. Експлозиите и пожарищата са значителни – един хангар с няколко самолета изгаря напълно. На следващата сутрин Ешвеге отново прелита над района, за да фотографира разрушенията, които нарича „великолепни“.

Трите свалени самолета над Кавала

Димитър Азманов описва друг подвиг: когато британска ескадра обстрелва пристанището на Кавала, коригирайки стрелбата с помощта на десетина самолета, Ешвеге без колебание излита сам и влиза в бой с техните изтребители. В продължителната схватка сваля три британски самолета, след което се завръща невредим в базата.

IV. Смъртта на „Беломорския орел“

Смъртоносният капан

На 21 ноември 1917 г. Ешвеге излита от Драма към село Орляк (дн. гръцко село Стримонико), на около 70 км западно, за да атакува британски наблюдателен балон. По това време вече има 20 потвърдени и 6 непотвърдени въздушни победи.

Български офицер, наблюдаващ от пост в планината, забелязва, че балонът е необичайно високо (около 750 м) и без ескорт от защитни самолети. Това събужда интерес и очакване сред войниците, които смятат, че ще станат свидетели на поредния успех на своя герой.

Ешвеге напада, запалва балона, но в момента, в който прелита покрай него, последва мощна експлозия. Англичаните са поставили 250 кг експлозив в коша и ги взривяват дистанционно. Самолетът се разпада във въздуха и пада. Смята се, че това е умишлено заложен капан, тъй като британците вече нямат друг начин да се справят с него.

Погребение с военни почести

Тялото на Ешвеге е открито и идентифицирано от британски медици. Погребан е с пълни военни почести – ковчегът е носен от шест офицери от RFC (Royal Flying Corps).

Няколко дни по-късно британски самолет хвърля съобщение над летището в Драма, уведомявайки германо-българските ВВС за смъртта му и обещавайки да върнат личните му вещи. Те са пуснати над фронтовата линия заедно със снимка от погребението. В отговор германците пускат германско знаме и венец над британското летище, които са поставени на гроба му.

Българските власти в Драма поставят паметник в негова чест.

V. Личност и характер

Ешвеге е описван като интелигентен, възпитан, но и жизнен младеж – понякога палав като дете. Обичал е акробатични номера като слизане по стълба на ръце или скачане от прозорец. Говорел е добре френски, бил е скромен, но изключително смел във въздуха.

Военните му победи, готовността за риск и чувството за дълг го превръщат в символ на смелостта и в герой не само за германските, но и за българските войници на Македонския фронт.

Смъртта на Рудолф фон Ешвеге слага край на кратката, но впечатляваща кариера на един от малкото асове, действали самостоятелно на Балканите. Той остава в историята като пример за майсторско пилотиране, изключителна храброст и рицарско отношение дори от враговете му.

Днес името му се споменава редом с най-известните летци от Първата световна война, а неговият образ живее в спомените на тези, които са го познавали, и в хрониките на войната.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК