Д-Р НИКОЛА АЛЕКСИЕВ

Съществуват обаче личности, чиито открития и дела не само бележат националния интелектуален подем, но и оставят следа в световната наука и култура. Един от тези велики, но днес недостатъчно познати българи, е д-р Никола Алексиев – първият български експериментален психолог, учен с европейско образование, създател на първата лаборатория по експериментална психология в страната и доброволец, загинал на бойното поле по време на Балканската война.

I. Българската наука след Освобождението – епоха на бърз възход

След Освобождението през 1878 г. България преживява период на интензивен обществено-политически и културен подем. Страната се стреми да изгради модерна държава със собствена научна, образователна и културна инфраструктура. Именно тогава се поставят основите на българската академична общност – създават се висши учебни заведения, културни институции, библиотеки и научни дружества. Въпреки трудностите на младата държава, български учени започват да получават образование в престижни европейски университети, а след това да връщат натрупаните знания у дома. Тази динамика ражда поколения изследователи, които поставят България на картата на световната наука.

В този контекст се появява и Никола Алексиев – учен, който не просто следва световните тенденции, но и пренася в България най-модерните за времето си методи в една млада и непозната наука – експерименталната психология.

II. Ранни години и образование – пътят към науката

Никола Алексиев е роден на 22 януари 1877 г. в Габрово в семейство на лекари – среда, която насърчава образованието и интереса към науката. Завършва гимназия във Велико Търново, след което заминава за Париж, за да изучава инженерство. По здравословни причини прекъсва следването си – събитие, което на пръв поглед изглежда като пречка, но всъщност насочва съдбата му към истинското му призвание.

След възстановяването си, Алексиев решава да промени посоката на обучението си и заминава за Лайпциг – един от водещите центрове на европейската наука. Там посещава лекции по философия, естествени науки и литература, но най-важното – попада в орбитата на Вилхелм Вундт, смятан за бащата на експерименталната психология. Вундт ръководи първата в света лаборатория по тази дисциплина и е човекът, който променя подхода към изучаването на човешката психика – от чисто философски към емпиричен и научно доказуем.

За младия Алексиев срещата с Вундт се оказва решаваща. Той приема неговата идея, че психологията може и трябва да се изучава чрез експеримент и измерване, а не само чрез философски разсъждения. По този начин Алексиев изгражда собствена научна идентичност, която съчетава дълбок философски поглед и модерна научна методология.

III. Завръщане в България и създаване на първата лаборатория по експериментална психология

През 1906 г. Никола Алексиев се завръща в България по покана на проф. Петър Нейков – също ученик на Вундт и преподавател в Софийския университет. Там Алексиев създава първата българска лаборатория за експериментална психология – новаторско начинание за времето си.

В лабораторията се използват специализирани уреди и методики, характерни за епохата, включително интроспективния метод, при който участниците съобщават за собствените си вътрешни преживявания, докато учените ги изследват чрез измервания и наблюдения. До днес в сградата на Софийския университет се пазят някои от оригиналните инструменти, които Алексиев използва – ценни свидетелства за началото на българската научна психология.

Една от най-значимите изследователски теми на Алексиев е времето за реакция при наблюдение на звездни тела. Чрез т.нар. реактивен метод той доказва, че индивидуалните различия във времето на реакция могат да доведат до зрителни грешки при астрономическите наблюдения. Неговите изводи позволяват да се намалят неточностите при астрономически измервания и да се повиши прецизността на космическите наблюдения.

Алексиев работи в Софийския университет шест години – до 1912 г. През това време е асистент по педагогика, по-късно става доцент по история на философията, но винаги се възприема преди всичко като психолог. Известен е с това, че чете лекции по психология без заплащане, движен единствено от любов към науката.

IV. Научни трудове и идеи – приносът към световната психология

Д-р Никола Алексиев публикува редица научни трудове, в които разглежда фундаментални за психологията въпроси:

• емоции и афекти – техния произход и влияние върху поведението;
• воля и усещания – механизмите на съзнателното действие;
• отношението между духа и тялото – вечния философски и психологически проблем за връзката между материалното и нематериалното.

В тази област Алексиев е силно повлиян от трудовете на Густав Хефнер, но успява да развие и собствена гледна точка.

Дори във философските си изследвания Алексиев остава тясно свързан с психологията. Неговата книга „Иполит Тен и неговата история на философията“ предлага задълбочен анализ на идеите на френския мислител Иполит Тен, като разглежда и понятието за народопсихология – изследване на психическите особености на цели общества и култури.

Този интердисциплинарен подход – комбинирането на философия и психология – показва интелектуалната широта на Алексиев и го прави ценен за развитието на хуманитарните науки в България.

V. Гражданска позиция и героична смърт на бойното поле

Никола Алексиев живее и работи в период, когато България преминава през сериозни политически и обществени изпитания. Роден само година преди Освобождението, той е свидетел на изграждането на новата държава и на борбата ѝ за международно признание и независимост.

През 1912 г., когато избухва Балканската война, Алексиев проявява силен патриотизъм и се записва като доброволец. За съжаление, губи живота си в сраженията при Чаталджа. Тялото му и личните му дневници никога не са открити.

Смъртта на учения е огромна загуба за българската наука. Той напуска този свят едва 35-годишен, но успява да положи основите на цяла научна школа и да вдъхнови следващите поколения психолози.

VI. Наследството на Никола Алексиев – основоположник на българската експериментална психология

Делото на Никола Алексиев е безценно за историята на българската наука. Той пренася в България най-съвременните за началото на XX век методи в психологията, създава първата лаборатория по експериментална психология, обучава бъдещи учени и развива теоретични концепции, които остават актуални и днес.

Неговите изследвания върху реакционното време и влиянието му върху астрономическите наблюдения са принос не само за психологията, но и за практическите науки, изискващи прецизно измерване и наблюдение. Същевременно неговите трудове върху емоции, воля и народопсихология оставят следа в хуманитаристиката.

Но може би най-важното е, че Алексиев съчетава образа на учения и патриота. Той не остава затворен в академичната си среда, а жертва живота си в защита на родината. Това превръща името му в символ на интелектуалната смелост и гражданския дълг.

Историята на д-р Никола Алексиев е доказателство, че България е дала на света умове, способни да творят на най-високо научно ниво и да оставят следа в развитието на цели дисциплини. Макар днес името му да не е сред най-популярните, неговият принос към психологията и героичната му саможертва заслужават да бъдат помнени и почитани.

Никола Алексиев остава първият български експериментален психолог, създател на научна школа и човек, който със знание и с оръжие доказва, че любовта към родината и стремежът към истина и напредък вървят ръка за ръка.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК