ВЛАДА КАРАСТОЯНОВА
На 17 февруари 1889 година в известното българско семейство на генерал Рачо Петров и съпругата му Султана Петрова се ражда дъщеря им Влада. И двамата родители са сред най-известните личности на своето време. Бащата – началник на щаба на армията по време на Сръбско-българската война, впоследствие министър на войната, министър-председател и министър на външните работи. Майката – една от първите дами в софийското висше общество, изключително образована и интелигентна жена, която оставя след себе си ценни мемоари.
I. Образование и ранни години
Влада получава солидно образование – завършва гимназия в София, след което продължава във френския колеж в Цариград. Придобива диплома за преподавател по френски език в средните училища. Мечтае да учи медицина, но майка ѝ категорично се противопоставя и така тази нейна амбиция остава неизпълнена.
Омъжва се за офицера от царската армия Любен Карастоянов. Бракът се оказва неуспешен и завършва с развод, но от него остава най-голямата радост в живота ѝ – дъщеря ѝ Лиляна. След раздялата Влада преподава частни уроци по български и френски език на дипломати в София и бързо си изгражда репутация на уважавана и интелигентна жена. За известно време работи и като преводач в японската легация.
II. Политическо пробуждане
Възпитана в семейство с изявени обществени позиции, Влада постепенно оформя своите свободолюбиви и демократични възгледи. С избухването на Втората световна война тя застава категорично против прогерманската политика на правителството на Богдан Филов. Според нея България трябва да остане неутрална и е убедена, че Англия ще излезе победител.
Заради тези свои позиции попада под наблюдението на полицията. Обвиняват я в „подмолна дейност и проанглийска пропаганда”, дори в шпионаж за британското разузнаване. През лятото на 1940 г. е въдворена за три месеца в село Левуново, Петричко, но е освободена след шест седмици с предупреждението да прекрати дейността си.
Оставена без работа и изолирана от част от приятелите си, тя е поставена в тежка ситуация. В началото на 1941 г. е обявена за „враг на Германия”, което я излага на опасност от Гестапо. Тогава британският пълномощен министър в София Джордж Рендъл ѝ предлага политическо убежище.
III. Пътят на изгнанието
На 18 февруари 1941 г., малко преди присъединяването на България към Тристранния пакт, Влада напуска завинаги родината си заедно с дъщеря си Лиляна. Цар Борис III лично съдейства за издаването на визи. Майка и дъщеря преминават през Белград, Скопие и Цариград и за известно време се установяват в Йерусалим.
По същото време Радио Лондон започва излъчвания на български език. Търсени са хора, които добре познават обстановката в България и владеят английски. Чрез английския военен аташе Влада получава покана да се включи в радиопредаванията.
IV. Радио Лондон и политическата борба
На 9 септември 1941 г. Влада и Лиляна пристигат в Лондон. Това бележи нов етап в живота им. Първоначално тя участва в предавания на „черната станция” Васил Левски, а от март 1943 г. започва да говори и по Радио Лондон. В предаванията си винаги подчертава произхода си – „родена Рачо Петрова”.
Коментарите ѝ правят силен отзвук в България. На 29 април 1943 г. Софийският военно-полеви съд я осъжда задочно на смърт чрез обесване и конфискация на имуществото. Въпреки това получава и много писма на подкрепа от българи, които тайно слушат предаванията ѝ.
V. След 9 септември 1944 г.
С идването на власт на Отечествения фронт Влада изразява надежда за демократично бъдеще на България. Скоро обаче осъзнава, че тези надежди са илюзорни. Новата власт я определя като „английски агент” и категорично отхвърля възможността тя да се завърне. През 1947 г. последните имоти на семейството ѝ в България са национализирани.
През 1948 г., с началото на Студената война, Би Би Си отново започва остри политически предавания. Карастоянова се връща като сътрудник и ясно заявява позицията си срещу съветизацията на България. Публикува и в парижкото списание „Възраждане”.
През 1962 г. Влада и Лиляна заминават за Мюнхен, където дъщеря ѝ започва работа в Радио „Свободна Европа”. Там, през 1971 г., приключва житейският път на Влада Карастоянова, която умира от рак.
Влада Карастоянова остава в историята като жена, избрала трудния път на борбата за своите убеждения. Тя плаща висока цена – изгнание, осъдителна присъда, раздяла с родината и близките си. Но въпреки всичко до края на живота си запазва свободния дух и вярата си в демокрацията.
Нейното духовно наследство е съхранено в книгата „Влада Карастоянова. Останах завинаги българка: радиобеседи по Би Би Си, доклади, писма”, съставена от Наталия Костова и издадена през 1992 г. Радиобеседите ѝ са безценен извор за историята на България по време на Втората световна война и първите години на Студената война.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
