АРХИТЕКТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ “ЦАРЕВЕЦ”

Царевец е не просто хълм във Велико Търново – това е едно от най-значимите места в българската история. На него се издига едноименната крепост, която в периода на Второто българско царство (1185–1396 г.) е символ на държавната мощ, духовното величие и културното развитие на средновековна България. Днес Царевец е сред най-посещаваните исторически обекти в страната и е част от Стоте национални туристически обекта, като на него може да се получи печат от Българския туристически съюз (БТС).

I. Разположение и значение

Крепостта Царевец се намира в източната част на Велико Търново, недалеч от стария град, и заема целия едноименен хълм, обграден от река Янтра. Тя е била главната резиденция на българските царе, седалище на патриарха и крепост на болярите. По времето на Второто българско царство Търново се утвърждава като столица и един от важните културни, политически и религиозни центрове на Югоизточна Европа.

II. Археологически проучвания

Първите археологически разкопки на Царевец започват още през 1886 г. от Карел Шкорпил, един от основоположниците на българската археология. Разкопки се правят на различни етапи през 1893, 1900, 1930 и 1932–1934 г., но поради липса на финанси и организация те са частични. Системните археологически изследвания започват след 1946 г., като особено важен е периодът след създаването на филиала на Археологическия институт към БАН през 1974 г., когато се правят мащабни проучвания на вътрешната крепост.

III. Исторически пластове

Царевец има дълга история на обитаване:

• Късен халколит (около 4200 г. пр. Хр.) – най-ранните следи от живот.
• Бронзова и желязна епоха – открити са остатъци от жилища и керамика, типични за халщатската и латенската култура.
• Ранновизантийски период (V–VI в.) – изградена е крепост, вероятно идентифицирана с известната Зикидева.
• Средновековие – VIII–XIV век – възниква и се разширява старобългарското селище, което достига своя връх като столица на Второто българско царство.

IV. Укрепителна система

Крепостната система на Царевец е сложна и впечатляваща:

• Дебели крепостни стени (2,4–3,6 м), укрепени с бойници и кули.
• Три главни входа:
  • Главен вход с пет порти, защитени с подвижни мостове, кули и укрепления.
  • Малка порта (Асенова) – свързва Царевец с Трапезица и Новия град.
  • Френкхисарска порта – водеща към квартала на франките и известната Балдуинова кула, свързана с пленяването на латинския император Балдуин от цар Калоян. Балдуиновата кула е възстановена по модел на кула от крепостта Червен, Русенско.

V. Патриаршия

Патриаршията е един от ключовите комплекси на хълма:

• Разположена е на най-високото място.
• Централната сграда е патриаршеската църква „Възнесение Господне“, построена в два етапа: първо като еднокорабна църква (XIII в.), после преустроена в кръстокуполна триапсидна църква (XIV в.).
• Реставрирана и открита за посещение през 1985 г., украсена с монументални стенописи на художника Теофан Сокеров, представящи възхода и падението на българската държава.

VI. Дворцов комплекс

Царският дворец е разположен северно от Патриаршията и включва:

• Тронна зала, царски покои, дворцова църква.
• Системи за защита, водоснабдяване и канализация.
• Северен и южен вход, защитени с бойни кули.
• Място на важни събития като събора против евреите, свикан от цар Иван Александър през 1360 г.

VII. Население и градоустройство

По време на своя разцвет (XII–XIV в.) на Царевец живеят около 3000–5200 души – царе, боляри, духовници, занаятчии и търговци. Градът е добре планиран с ясно оформени квартали, над 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви и 4 манастира. Той е обитаван от:

• Владетели и техните семейства.
• Болярска аристокрация.
• Духовенство.
• Занаятчии (златари, ковачи, грънчари).
• Търговци.
• Стражи, наемници, слуги.

Кварталите са добре организирани – с църкви, жилища, работилници, складове, улици. Извън дворцовата зона особено интересен е кварталът около Патриаршията, където се групирали множество каменни къщи.

VIII. Легенди

Още от векове хълмът Царевец е обект не само на историческо възхищение, но и на народни разкази, митове и легенди, предавани от поколение на поколение. Хората от околността шепнели за подземия, пълни със съкровища, за изчезнали реликви, за тайни механизми, които убивали натрапниците, и за духовете на паднали царе, които все още бродели между крепостните стени.

Най-популярната и вълнуваща легенда разказва за времето, когато Римската империя е отстъпвала от тези земи. Преди да напуснат, римляните решили да скрият несметните си съкровища в подземията под крепостта. Изкопали галерии и тунели под Царевец, стигащи чак до подземно езеро. Съкровищата били разположени на няколко нива – на всяко ниво били оставени купища златни монети, сребърни съдове, украшения, скъпоценни камъни и оръжия. Само избрани хора, знаещи тайната на съкровището, можели да преминат през тези лабиринти, защото римляните поставили смъртоносни капани, а галериите били напоени с отрови. Входът бил старателно замаскиран, а ключът за откриването му – изгубен във времето.

Най-страшните разкази гласят, че под южната част на крепостта се намирал големият вход към подземията. По тесен каменен тунел човек стигал до подземното езеро, но без знание за тайните механизми, нямало как да продължи. Според поверията, вода от езерото можела да се източи само чрез скрита система от лостове, отваряща път към по-дълбоките галерии. Там, на всяко ниво, дебнели не само капани, но и мистични сили – сенки, които никога не позволявали на натрапник да излезе жив.

Друг вариант на легендата сочи, че входът към подземието се намирал под Момина крепост – на две нива, със съкровището скрито на най-долното ниво. Входът бил прикрит с огромна каменна плоча и само човек, запознат с нишаните (специалните белези), можел да открие правилното място. Народът разказвал за камък с издълбана топка на върха – знака, че оттам започвал пътят към богатството.

Още една легенда, популярна в Търново, говори за „смъртоносния тунел“ между Царевец и Трапезица. Според поверието, двата хълма били свързани с подземен проход, по който царете можели да бягат в случай на обсада. Входът бил тайно място, известно само на царя и най-доверените му хора. През вековете много хора се опитвали да намерят този тунел, водени от алчност или от желание за слава, но никой не успявал – всеки експедиционер срещал трагичен край, защото тунелът бил прокълнат.

Легендите не спират само до съкровищата и тайните ходове. Старите хора вярвали, че на Царевец бродят духовете на падналите царе, особено на Иван Шишман, последният владетел на Второто българско царство, и на патриарх Евтимий, чийто дух пазел мястото. В тихите нощи, казвали те, можело да се чуе тъжен камбанен звън или риданията на невидим страж, който скърбял за изгубеното величие на България.

Съществува и легенда, според която Балдуинова кула е „живата“ крепост на мъстта. След пленяването на Балдуин I от цар Калоян, императорът бил хвърлен в кулата, където загинал при мистериозни обстоятелства. Народното въображение разказва, че Балдуин се опитал да избяга, но бил заловен, измъчван и хвърлен от върха на кулата. Оттогава духът му не намирал покой и се появявал в кулата като блед силует с корона, особено в нощи с пълнолуние. Някои твърдят, че са чували гласове от кулата или са виждали призрачни светлини вътре, които никой не можел да обясни.

В Търново съществуват и народни разкази за „подземната библиотека“ на Асеневци – тайно помещение, в което били скрити стотици книги, ръкописи, летописи и документи. Казва се, че монаси и книжовници, преди османците да нахлуят в Търново, скрили тези съкровища в тайно помещение под Патриаршията, за да запазят знанията за бъдещите поколения. И до днес търновци разказват, че някъде в недрата на хълма се крие тази библиотека, чакаща да бъде открита.

Падането на Царевец в ръцете на османците през лятото на 1393 година бележи края на Второто българско царство и началото на над 500-годишното османско владичество. Историците знаят, че градът пада след тримесечна обсада, но народните разкази твърдят, че това не е просто военна загуба — а горчива измяна отвътре.

Според преданията, крепостта е била изключително трудно достъпна и непристъпна: масивните ѝ стени, естествената защита от Янтра, добре укрепените порти и вътрешните защитни линии правели обсадата почти невъзможна за пробив. Войниците, водени от султанския син Сюлейман Челеби, дълго време не успявали да пробият. Българите, макар изтощени, се държали храбро, водени от последния патриарх на Търново — свети Евтимий Търновски, който насърчавал народа да устоява.

И тук се появява легендата за болярина-предател, за когото се говори от стотици години. Според разказите, този болярин — човек от царския двор или от висшите военачалници — бил недоволен, алчен или подкупен от османците. Името му не е съхранено в източниците, но народът го наричал просто „оня, който отвори портата“. Той предал на османците ключовете за една от тайните порти или открил слаб пункт по крепостната стена, през който врагът проникнал нощем, заобикаляйки главните защитни линии.

Една версия на легендата твърди, че става дума за предателство чрез тайния тунел между Царевец и Трапезица — проход, известен само на най-приближените, по който вражески воини успели да навлязат директно в сърцето на крепостта. Друга версия описва как предателят в определена нощ спуснал веревна стълба на вътрешната страна на стените или отключил малка странична порта, като предварително получил подкуп в злато или обещание за високи позиции в новия османски ред.

Има и по-драматични варианти, които говорят за сделка между боляри и османци: част от местната аристокрация, изплашена за земите и живота си, изоставила народа, като тайно сключила споразумение да отвори крепостта и да капитулира, за да запази привилегиите си. Според тези истории не всички боляри били храбри — някои предпочели предателството пред мъченичеството.

Каквото и да е станало точно, резултатът е един: градът пада, османските воини нахлуват, започва масово клане на боляри, а патриарх Евтимий е изпратен в заточение. Патриархът е последният духовен водач, който застава пред народа, опитвайки се да спаси колкото може повече хора, но властта му е вече символична. По време на превземането са разрушени почти всички църкви, а богатствата на дворците са разграбени. По-късно крепостта става недостъпна за българи — турските заселници се настаняват на хълма и дълго време мястото се смята за изгубено.

В народната памет боляринът-предател остава като символ на националното падение — онзи, който за лична изгода или от страх е продал не само крепостта, но и цялата страна. Интересното е, че тези легенди често се предават от поколение на поколение, без конкретни имена, сякаш българите са искали да запомнят предателството като принцип, а не като индивидуален грях — за да бъде то предупреждение за бъдещите поколения.

С тази легенда Царевец се превръща не само в символ на величието на българската държава, но и в урок за разцеплението, слабостите и предателствата, които могат да доведат до национална катастрофа. И днес, когато човек се разхожда по древните му стени, каменните кули и проходи, той усеща не само гордост, но и тъга — като че ли стените сами нашепват за онзи момент на падение, в който всичко е изгубено не само заради силата на врага, но и заради слабостта отвътре.

Легендите около Царевец са толкова силни и живи, че дори и в наши дни някои смели авантюристи и иманяри се опитват да разгадаят мистериите му. Местните хора обаче предупреждават, че не трябва да се нарушава покоят на древните стени, защото крепостта пази тайните си ревниво и ще отблъсне всеки, който се опита да я оскверни.

Царевец не е просто каменен хълм и руини – той е съкровищница на националната ни памет, но и същинска съкровищница на легенди. И ако слушаш внимателно, когато се разхождаш по старите му пътеки вечер, може би ще чуеш ехото на древните гласове, които все още нашепват за славата, мъката и тайните на Търновград.

IX. Възстановяване

След Освобождението от османска власт крепостта е дълго време недостъпна за българи, но още в края на XIX в. започват разкопки. В периода 1930–1985 г. под ръководството на видни учени и архитекти започва мащабна реставрация, финансирана с държавни средства. През 1981 г., по случай 1300 години от създаването на българската държава, реставрацията е завършена.

X. Спектакъл „Звук и светлина“

Царевец не е само археологически обект, но и сцена за незабравимо културно изживяване. От 1985 г. се провежда аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“, който чрез драматична музика, цветни светлини, лазери и камбанен звън разказва историята на Второто българско царство, османските нашествия, Възраждането и Освобождението. Спектакълът „Звук и светлина“ е създаден от българско-чехословашки екип. Това е исторически разказ за възхода и падението на Второто българско царство, Възраждането и Освобождението.

XI. Практическа информация

• Адрес: Велико Търново, ул. „Иван Вазов“.
• Работно време: Всеки ден, целогодишно.
• Билети: Закупуват се на място или онлайн.
• Езици за гидове: български, английски, немски, руски, испански.
• Туристически съвет: Не пропускай да посетиш и хълмовете Трапезица, Арбанаси и църквата „Св. Четиридесет мъченици“.

Царевец е притегателен център за българи и чужденци, които искат да се докоснат до величието на миналото. Всяка година хиляди туристи се изкачват по тесните каменни пътеки на хълма, за да зърнат от високо панорамната гледка към Велико Търново, да стъпят в тронната зала, да се докоснат до стените на Балдуиновата кула и да усетят духа на едно време, когато България е била сред великите сили на Средновековна Европа.

Царевец не е просто исторически обект – той е жива памет, вплетена в националната ни идентичност, място на гордост, но и на смирение пред изпитанията, през които е преминала българската нация. Посещението на хълма е не просто туристическо преживяване, а истинско пътешествие във времето, напомняне за корените, величието и непрекъснатата борба на народа ни за свобода, култура и достойнство.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК