Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. На 27 юли 1965 г. пред него е добавено „Велико“ в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център. Градът е разположен на площ от 20,4 km². Велико Търново е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат.
Търновския говор е част Източните говори. В говора присъстват елементи най-вече от Централния балкански говор, елементи от Мизийските говори и Старобългарски говор. Този говор е считан за най-близък до книжовния език.
С решение на Народното събрание, от 16 април 2019 г. гр. Велико Търново е обявен за историческа и духовна столица на България.
Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града. Според други учени името на града идва от Тринавис, означаващо Три кораба (хълмовете на които е бил разположен: Царевец, Трапезица и Момина крепост).
Химнът на града е Шишмановата песен, посветена на последния български цар от Второто българско царство. Гербът на Търново изобразява фигура с три лъва. За знамето на града е използван лилав цвят, защото при разкопките в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ са открити дрехи на владетели в лилав цвят. Съществуват още ключ и огърлица на Велико Търново. Първият известен герб на града е от 1921 г. и е дело на Димитър Багрилов.
Велико Търново е разположен върху няколко хълма. Хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са били основни центрове на царе и боляри по време на Втората българска държава. В близост до Момина крепост (Къз хисар), се намират и хълмовете Кортеш и Дълбоки трап. Хълмът Света гора е бил духовен и книжовен център, на част от него днес е Ректоратът на Великотърновския университет. Хълмът Гарга баир се намира северно от Трапезица. На хълма Орловец са разположени историческият квартал Варуша и кварталите Акация и Картала, най-високата точка е с надморска височина 241 m. Хълмът Трошана се намира южно от Света гора и западно от язовир Мотела, на него е изграден квартал Велико Търново хилс.
Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8 °C и абсолютен максимум 41,1 °C) и студена зима (средна януарска температура -0,6 °C и абсолютен минимум -28,1 °C).
Градът е 15-и по големина в България с население от около 70 000 към 2024 г. Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Агломерацията Велико Търново – Горна Оряховица – Лясковец и още няколко по-малки населени места е с население от около 140 000 души.
Разположен между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Националният военен университет „Васил Левски“ – факултет „Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности: общо 1613 обекта от историческото наследство на България. Във Велико Търново се намират и няколко промишлени зони, които са от значение за икономиката на града.
На хълма Царевец е съществувало укрепено римско селище. Години по-късно на хълма е съществувало важно укрепено византийско селище. На трите хълма Царевец, Момина крепост и Трапезица, са открити части от отбранителни кули, две порти, средновековни базилики и жилищни сгради. Към втората половина на VІ в. при нашествията на славяни и прабългари. Византийски град е бил разрушен и върху развалините, се създава раннохристиянския град от славяни и прабългари. Сведенията за вдигнатото през 1185-та година възстание, води до това, че в града е имало значително присъствие на боляри, висши духовници и занаятчии.
Данъчната политика спрямо българските земи, е посрещната с негодувание от българите. Съществуват легенди, че около църквата Свети Димитър Солунски са живеели боляри, свързани с на българската аристокрация от края на Първото бъларско царство. На 26 октомври 1185 г. братята Иван-Асен и Теодор-Петър църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, продължило 167 години, и провъзгласяват Търново за столица на новото българско царство.
Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица, по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма: Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост). Според съвременници през Средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно. В града се свиква Църковен събор и се създава автокефалната Търновска архиепископия, начело с архиепископ Василий.
Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият – с Момина крепост (Френкхисар). В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.
На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради. Населението на града е било 18 000 – 20 000 души. Търновград създава връзки с градовете Генуа, Брашов, Неапол, Лондон, Париж, Виена, Манчестър и други.
На мястото на днешната гара „Трапезица“ е съществувал еврейски квартал. Търново се е славел като българския Ерусалим. В Търновград са се съхранявали мощите на тринадесет светци. На хълма Трапезица са се пазели мощите на свети Иван Рилски, свети Михаил Воин, свети Иларион Мъгленски, свети Йоан Поливодски и на света Филотея.
Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14-и и 15-и век с изключително важни приноси за средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.
Италианецът Дойно Викенти построява в Търново копринена фабрика през 1861 г. До 1860 г. в града са се намирали руското, австрийското и френското консулства. До Освобождението в Търново е имало около 72 хана. Най-популярните ханове са били: Ханът на Бяла Бона, Търновският хан, Абаджийският хан. Много от хановете се били и с пристроени към тях дюкяни и гостилници.
Администрантивно градът е бил разделен на следните райони: Болярската махала, Ич махала, махала „Света Троица“, махала „Свети Константин“, Патрик махала (около църквата „Св. св. Константин и Елена“, където живеели и гърци) и Горна махала или Варош, в града се е влизало от три порти: Дервенската, Горната и Долната. Любен Каравелов открива първата търновска печатница през 1877-ма година.
След Освобождението и подписания Берлински договор в Търново се свиква Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков, на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция. Тук се провежда от 17 април до 26 юни 1879 г. и първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и няколко обикновени народни събрания.
Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на 19 век. Бидейки част от много модерното за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост – Стамболовият, той е уникален в техническо отношение. Започва да се строи през 1892 г.
През 1904 г. известен американски пътешественик от американското списание „National Geographic“ посещава живописния град и публикува пътепис за него. Две години по-късно търновец закупува първия автомобил с марка „Ford“. През 1920-те години започва електрифицирането на Търново. В града съществуват няколко градски пазара. Оформят се кварталите Варуша-север и Варуша-юг. Построени са няколко микроелектроцентрали за производство на електроенергия. Край Търново са съществували три градски порти, които са били главните входове към старата столица. Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след Освобождението.
Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове. В квартал „Света гора“ се е намирала една от първите болници в града. До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи, в центъра на квартала. В подножието на река Янтра през лятото е имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно е замръзвала, са се провеждали зимни забавления. През 1939 година в Търново е създадена първата градска автобусна линия. Обслужвана е от 16-местната кола „Ханза Лойд“, като началната спирка е гара Трапезица, минава през кварталите Асенов и Варуша, новоизграждащата се част на града, Марно поле и крайната спирка е в местността Качица.
Паметникът Майка България също се намира в центъра на Велико Търново. Открит е на 6 май 1935 година в чест на загиналите българи в четирите войни до този момент – Руско-турската (1877-1878), Сръбско-българската (1885), Първата Балканска (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Изграден е със средства на местните жители и днес е един от символите на града.
Поради близостта на града до други по-малки градове, важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите, Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 1960-те години градът изключително бързо се разраства поради урбанизацията. Под града се построяват два тунела по главния път Русе – Стара Загора през 1969 година. Жилищният проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места. Музикалният фестивал Мелодия на годината се провежда в Драматичния театър „Константин Кисимов“ от 1968 до 1995 г. В края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век са завършени жилищни кооперации в кварталите „Акация“ и „Картала“. В квартал Асенов от 1968 до 1971 се провеждат разкопки. В средата на 1970-те се прави проект и се построяват жилищните квартали „Бузлуджа“ и „Зона Б“ от панелни блокове. Официално през 1974 г. започва строежът на Картала. В града се открива телевизионно студио през 1976 година.
Квартал „Кольо Фичето“ (наричан още „Триъгълника“) е проектиран също в края на 1970-те години, след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, дворец на културата и спорта, училище, парк и няколко детски градини. Близкото село Чолаковци става квартал на града и през 1970-те също се изграждат панелни блокове. В местността Дълга лъка през 1960 г. започват да се изграждат предприятия за храни и напитки, радио- и телевизионни приемници, хлебозавод, тролейбусно депо (1980-те), Винпром, предприятие за ламиниран паркет и други. Освен южната промишлена зона (местността Дълга лъка) на запад от града се създават редица предприятия за електротелфери, запаметяващи устройства, печатница, предприятие за електротехнически материали, дърводелски цехови и други (Западна промишлена зона). Между новосъздадените квартали в града се построява и нова инфраструктура. Изграждат се вилни зони и паркове в новите квартали.
През 1966 г. в града е създадено едно от най-големите предприятия в страната за радиоапаратура – Битова електроника АД. Освен радиоприемници и различни видове радиокомуникационна техника, през следващото десетилетие започва производството на телевизионни приемници. През 1967 г. е създаден „ЕЛМОТ“ АД за производство на електродвигатели, въжени електротелфери, въжени ограничители, редуктори и мотор-редуктори, кранове, кранови компоненти. През 1969 г. във Велико Търново е създаден Завод за запаметяващи устройства, който през 1998 г. се преобразува в „Карат Електроникс“ АД. През 2014 г. предприятието е придобито от шведски концерн и името му се променя на „АК Пластроник“ АД. „Тремол“ ООД е производител, съсредоточен в областта на електрониката. Произвеждат се различни видове фискални принтери и касови апарати.
Допълнително се облагородяват паркове като „Дружба“ и „Марно поле“. Също така се подобряват и местата за отдих на хълма „Света гора“. Край града се изгражда къмпинг „ Болярски стон“ около местността „Качица“. През 1985 г. тържествено е открит аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“ в чест на 800-тната годишнина от въстанието на Асен и Петър.
В местността „Боруна“, до Стамболовия мост, се построява паметникът на Асеневци. До края на 1980-те години сградният фонд е увеличен приблизително три пъти.
В края на деветдесетте и началото на XXI век е завършен южният пътен възел, който е един от най-големите в страната и със също толкова интересна история. Построяват се нови хотелски комплекси и търговски обекти. В града е открит филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Велико Търново става домакин на фестивали, свързани с българската народна музика.
През 2006 г. е реставрирана църквата „Св. Четиридесет мъченици“:
След 2007 г. започва реставрацията на редица исторически обекти в старата част на града и историческия хълм Трапезица:
Във Велико Търново има два университета – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ) и Национален военен университет „Васил Левски“ (НВУ) – факултет „Общовойскови“, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Съществуват и Американски колеж „Аркус“ по естествени и хуманитарни науки, изкуство и спорт, Професионален колеж по икономика и счетоводство и Медицински колеж към Медицински университет (Варна), филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите.
През 2013 г. се изготвя план за създаване на нов градски център в района на „Старото военно училище“ и към момента обектът се изпълнява като се очаква да бъде завършен към 2030 г. Велико Търново е обявен за „Най-красиво място на света“ от италианския вестник La Republicca през 2016 г. Клаудио Нарди през 2018 година печели Международния архитектурен конкурс „Ново сърце за стария град“ за нов градски център на града.
Във Велико Търново могат да се видят фрагменти и основи, които са част от архитектурата на Втората Българска Държава. Средновековната търновска архитектура очертава архитектурата на България през Средновековието. Характерни за тази архитектура са каменната зидария и керамикопластичната украса. Застрояването на старопрестолния град пред Средновековието се разделя на три етапа. Други елементи характерни за тази архитектура са: гледжосани розетки, четириъгълни масивни пилони, разположени в представителни сгради и болярски жилища, двойни крепостни стени, полукръгли арки, декоративни редове от тухли, декоративни редове от пиластри и ниши. Голямо е многообразието от представителни сгради, болярски жилища, обикновени жилища и църкви.
Носят се редица легенди за старинните търновски къщи. От тях са останали само основи на дворове и приземни етажи. Къщите са били с дебели каменни зидове, с мази, използвани и като скривалища, стопански приземия. Описвани са били като дву- или триетажни, първият етаж – изцяло от камъни, вторият етаж най-често изграден от бук, с издадени еркери и други характеристики.
На Царевец са съществували многоъгълни и кръгли отбранителни кули. В старата част на града и Асенова махала могат да се видят църкви и къщи, които са били строени през османското владичество. В цялата стара част са построени къщи от Възрожденската епоха. Характерни за тях са богато украсените елементи. Барокова архитектура може да се види в голяма част от обществените сгради, строени в началото на XX век. В централната и новата част се намират обществени и жилищни сгради, построени в стил барок, сталински барок и модернистична архитектура.
Точно под Царевец се намира една сравнително нова забележителност за Велико Търново, а именно паркът “Мини България”. Точно тук, на площ от 12,5 декара, са разположени макети на най-известните забележителности в България, сред които храм-паметник “Свети Александър Невски” и Народен театър “Иван Вазов” в София, Амфитеатърът в Пловдив, Рилският манастир, Бачковският манастир, както и много други.
Мултимедийният посетителски център „Царевград Търнов“, познат още като музеят на восъчните фигури, се намира в непосредствена близост до Царевец. Тук можете да се докоснете до историята на Търновград чрез скулптури и стенописи на важни личности от Второто българско царство.
Част от Стоте национални туристически обекта са Регионалният исторически музей и Архитектурно-музейният резерват „Царевец“. Възстановени са и части от Архитектурния резерват Трапезица. Намерени са и останки на хълма „Френк хисар“ наричан още „Момина крепост“. В кварталите Асенов и Света гора, има редица къщи, които са паметници на културата. Запазени са и малка част обществени сгради: читалища, училища, дюкяни и други. Запазени са и много църкви.
В старата част на града известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, ханът на Хаджи Николи, улица „Гурко“, църкви и сгради от възрожденски тип, редица паметници, къщата с маймунката и останките от тракийско селище, както и археологическият резерват Никополис ад Иструм край село Никюп. Самоводската чаршия се развива като стопански център през българското Възраждане. На това място са били разположени Давидовият и хаджи Великовият хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалници, ковачници и други занаятчийски работилници и дюкяни. В комплекса се намира и родната къща на писателя Емилиян Станев.
Паметникът “Асеневци”, известен сред местните като Конете, е построен през 1985 г. и се е превърнал в една от емблемите на Велико Търново.Посветен е на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II и представлява четиримата царе на коне, разположени около извисяващ се меч, който символизира мощта и възхода на средновековна България.
Градът е бил най-важният търговски център по време на Втората Българска държава. През вековете на османската власт постепенно губи позиции като водещ търговски център на страната. В града са се намирали т. нар. „Златарска чаршия“, земеделските пазари „Самоводски“ (по-късно Самоводска чаршия) и „Маринополския“, „Стария пазар“, намиращ се на мястото на бишвите хали, площад „Бъджарлък“. След Освобождението, най-влиятелното търговско дружеству в града е било Търговската къща „Друмев и Ангелов“ – основана през 1893 година, търгуваща с манифактурни, галактерийни, колониални стоки. Т.нар. „Централен пазар“ става център на търговията от началото на 50-те години на XX век.
През 1985 г. се построява градския универсален магазин – ГУМ, по-късно търговски център „Европа“. През 1992 г. се открива първият супермаркет. През 2006 година в града се открива първия извънстоличен МОЛ – Сентрал МОЛ Велико Търново.
През Възраждането е имало търновски търговци, които са имали кантори из цяла Европа: Сава Пиколо, Павли х. Николи, х. Винчоолу в Цариград, Атанас х. Павли – в Италия, Константин Паница и Братя Киселови във Виена, Лефтеров – Манчестър. Ежегодно през Възраждането търговските връзки между града и Европа, се поддържали от търговски кервани, съставени от 10-ина търговски коли.
Паркът Марно поле е разположен в центъра на града и е любимо място за разходка, както на местните, така и на посетителите на града. Има широки алеи за разходки, пейки, места за отдих и детски кът. В парка има и няколко заведения.
Градът е свързан в европейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на автомагистрала „Хемус“ София – Велико Търново – Варна се очакваше да започне през 2014 г. Пътен възел Запад е построен в края на 1970-те години. През него се пресичат пътя София – Варна и път от Военното училище до южната част на новия град и Дебелец. През 2000 година е построен Пътен възел Юг, на който се пресичат пътищата София – Варна и Русе – Стара Загора.
В града е направено много, но все още не е реализиран най-важния проект: Лифтовата система за градски транспорт. Изграждането на една такава система в Търново ще има за цел да обслужва туристическия поток като изпълнява функцията на туристически маршрутизатор, без това да го ограничава да е част и от градския транспорт заедно с автобусите. В цялостния си вид, с пет двупосочни линии, лифтовата система би възлиза на 150 млн. евро с реализация за 5 години от идеен проект до първи пътник. Трябва да се вземе впредвид и това, че може да се ползва опита на град Портланд при изграждането на тяхната система, която може да служи като готов модел. Също и на град Грац в Австрия, но там системата е реализирана в по-малък мащаб.
Лифтовата система на Велико Търново трябва да има станции при Областната управа на В. Търново (или Новия Център) и една станция при Ректората на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. От там лифта ще стига до хълма “Царевец”. От там до “Трапезица” и с. “Арбанаси”, а от там да стига обратно до града.
Предполага се, че ако бъде изградена подобна лифтова система във В. Търново, то чрез нея по една или повече от нейните 5 линии ще се транспортират поне 1000 души на ден. Трябва да се реализира лифтова система, а не лифтова линия между две точки. Икономическата ефективност го изисква. Всичко това трябва да се извърши от общината. Според конституцията ни, българската местна власт е независима. Решение за това трябва да вземе кмета на Община Велико Търново и Общинския съвет.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
