БАБА ТОНКА ОБРЕТЕНОВА
Трудно е в българската история да се намери личност с величината и моралната сила на Тонка Обретенова. Баба Тонка, както народът я нарича и до днес, е ярък пример за човек, който безкористно посвещава целия си живот на родината, дори когато това носи лични страдания и тежки загуби.
I. Ранни години и семейство
Спорно е къде точно е родена – в Русе или в близкото село Червен. Също така няма пълно единодушие относно годината на раждането ѝ – 1812 или 1814. Родителите ѝ желаели да я изучат, но в онова време не било прието момичета да посещават училище, затова тя остава почти неграмотна.
Още от дете Тонка показва буен характер, самостоятелност и находчивост. През 1831 г., против волята на баща си, сама избира своя съпруг – известния абаджия и търговец Тихо Обретенов. Бракът им е щастлив, а семейството – многолюдно: от 12 деца оцеляват 7. Възпитанието, което получават, е в дух на любов към родината и почит към знанието.
II. Пробуждането на революционния дух
Приятелството на Тихо Обретенов с Георги Сава Раковски оказва решаващо влияние върху съдбата на семейството. Раковски често гостува в дома им в Русе, а разговорите за свободата на България запалват и Тонка. Скоро нейният дом се превръща в едно от най-важните сборища на революционери.
Първи в делото се включва синът Петър, който участва във Втората българска легия в Белград (1867–1868). Брат му Ангел, по повик на Стефан Караджа, също преминава Дунава. Двамата воюват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). Петър загива в Балкана, а Ангел е пленен.
Когато Баба Тонка отива да го види в затвора, е унижавана и блъскана от заптиетата. С присъщата си хитрост обаче изиграва ролята на „покорна майка“, като уж укорява сина си и другите четници, че са „царски душмани“. Това толкова забавлява турците, че ѝ позволяват свободен достъп до затворниците.
Със смели ходатайства, сълзи и подкупи тя успява да замени смъртната присъда на част от четниците със заточение в Мала Азия. Ангел също е изпратен там. Тя го изпраща без сълзи, с достойнство, което удивява всички.
III. Домът – крепост на революцията
След смъртта на съпруга ѝ Тихо (1870) къщата на Баба Тонка остава истинско бунтовническо гнездо. Там заседава Русенският революционен комитет, а тя е натоварена с пазенето на цялата му документация. Често пренася оръжие през Дунава заедно с дъщеря си и майка си.
Не спира и сина си Георги, който през 1873 г. заминава да учи във военното училище в Одеса. Захари Стоянов, впечатлен от нейната всеотдайност, я нарича „Баба Тонка“ – име, което остава в историята.
Дъщеря ѝ Петрана ушива знамето за Старозагорското въстание (1875) и е принудена да бяга. Най-малката – Анастасия – поема делото.
Когато е разкрит Шуменският революционен комитет и членовете му са откарани в Русе, Баба Тонка измолва властите да дадат на болния Панайот Волов убежище в дома ѝ. Той се възстановява благодарение на нейните грижи и успява да избяга в Румъния. Когато турците го търсят, тя без да трепне заявява: „Вие да сте живи, той отдавна умря!“
През 1875 г. властите започват да подозират дома ѝ и поставят стражи. Веднъж, за да прикрие трима апостоли, тя се престорва на пияна, събира махалата да гледа „сеир“, докато революционерите безпрепятствено се измъкват.
IV. Априлското въстание и най-големите жертви
В началото на 1876 г. домът на Баба Тонка се превръща в истински военен щаб. По време на Априлското въстание синът ѝ Георги загива като апостол в Сливенско, а Никола е пленен.
В дните след разгрома тя носи храна, дрехи и лекарства на заловените Ботеви четници. Самото ѝ присъствие им вдъхва сили. Никола е заточен в Мала Азия. Тогава вече никой българин не я упреква – напротив, цял народ я величае. Самата тя заявява:
Четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка.
През 1878 г. Ангел и Никола се завръщат от заточение. През 1882 г. Анастасия се омъжва за Захари Стоянов. По-късно държавата отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към Отечеството, но тя я дава за учебници на бедни ученици.
Баба Тонка умира през 1893 г., оставяйки след себе си образа на майка, облечена винаги в черна забрадка – майка, която вечно изпраща и вечно чака. За турци и българи тя остава „Майка на бунтовници“.
Румънският журналист Замфир Арборе, който я посещава през 1891 г., пише:
Ще минат години, десетилетия, ще се изтече един век, ще се извоюват победи… над всичко това сянката на Баба Тонка ще изпъкне като свещена икона от времената на народна печал.
Баба Тонка Обретенова остава в българската история не само като майка, загубила и изпратила на смърт своите синове за свободата на родината, но и като символ на непоколебима вяра, сила и себеотрицание. Нейният дом – превърнат в убежище на революцията, и нейната лична жертвеност превръщат образа ѝ в олицетворение на Българската майка. Паметта за нея продължава да вдъхновява поколения българи със своята преданост към свободата и родината.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
