МОДНАТА ДИКТАТОРКА ПЕЛАГИЯ ВИДИНСКА

С бурното навлизане на капитализма в следосвобожденска България младите жени от заможните семейства постепенно заменят фустите и престилките на своите майки и баби с модерни за времето си рокли, шапки и ръкавици. Тези модни нововъведения пристигат най-често с легендарния „Ориент експрес“ от Париж и Виена.

През 20-те години на XX век, когато българската държава се съвзема от пораженията на войните, София бързо се превръща в арена на нови модни тенденции. Идва епохата на джаза, разкрепостеността и бохемията, описана в романите на Хемингуей и Фицджералд, и във филмите на Чарли Чаплин. Французойката Коко Шанел покорява света със своята „малка черна рокля“, която скоро се превръща в задължителен елемент от всеки дамски гардероб. Като аксесоари навлизат дългите обици, брошките и плоските чанти, украсени с блестящи кристали.

И именно тогава на българската модна сцена се появява Пелагия Видинска – жената, която критиката и клиентите ще нарекат „българската Коко Шанел“.

I. Произход и образование

Пелагия Видинска е родена през 1896 г. в семейството на фелдфебел Тодор Кръстев. Макар родом от Пловдив, службата го отвежда във Видин, откъдето получава прозвището „Видинския“ – прякор, който постепенно се превръща във фамилия.

Дъщеря му Пелагия получава солидно образование. Завършва прочутата Солунска девическа гимназия, където усвоява френски и немски език почти така добре, както майчиния български. Семейството ѝ подкрепя интереса към модата, а бащата често я качва на „Ориент експрес“, за да пътува до Париж – столицата на световната мода. Там тя се запознава с колекциите на най-старата модна къща „Ланвен“ и на вече утвърдената „Шанел“. Изключително престижно е, че Видинска е допускана дори зад кулисите на „Ланвен“, където е посрещана лично от създателката Жана Ланвен.

II. Начало на модната кариера

След завръщането си в България Пелагия започва работа в малко ателие на петия етаж на представителна сграда на ул. „Граф Игнатиев“ в София. Там изгражда и миниатюрен подиум, на който организира ревюта. По-късно премества ателието си няколко пъти, докато окончателно се установява на ул. „Леге“ 6 – място, което ще се превърне в символичен център на модата в Царство България.

Наричат я „българската Шанел“, но за разлика от френската си съвременничка Видинска няма богат покровител или меценат. Затова тя шие и на символични цени за момичета от народа, като същевременно успява да наложи вкусовете си сред елита.

III. Влияния и стил

Пелагия Видинска е наясно, че парижката мода не може да бъде приложена механично в българските условия. „Модата днес е изкуство, в което се твори“, заявява тя в интервю за „Моден журнал“, притурка на списание „Домакинство и мода“.

Затова обогатява европейските модели с български мотиви. Традиционната шевица се превръща в неин отличителен белег – синтез на модерност и национална идентичност.

През ноември 1928 г. в кино „Роял“ (днешен Театър на Българската армия) се провежда знаково модно ревю. Представени са 20 тоалета, разделени на две части.

• Първа част – модели, вдъхновени от народните носии, със символични имена: „Македония“, „Син Охрид“, „Ловеч“, „Шопкиня“, „Болярка“. Дефилето е съпроводено от българска народна музика.
• Втора част – парижки тоалети: „утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени“, изработени от първокласни тъкани – крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин. Моделите дефилират на фона на френски шансони.

Колекциите впечатляват и в чужбина – роклите с български шевици предизвикват интереса на френска модна къща, която прави голяма поръчка. В резултат парижките магазини започват да предлагат дрехи с български бродерии – уникален принос на Видинска за популяризирането на националния стил в Европа.

IV. Клиентела и признание

Пелагия Видинска е известна с безкомпромисността си по отношение на материалите – използва само най-фини тъкани, което ѝ печели уважението на аристокрацията и елита.

Сред нейните клиентки са:

• Царица Йоанна, чийто официални тоалети дълги години са дело на Видинска;
• Мими Балканска – примадоната на българската оперета;
• Люба Йоцова, първата „Мис България“ (1929), спечелила конкурса именно с рокля на Видинска;
• Лея Иванова, която дебютира на сцената на „Казиното“ в тоалет, създаден специално за нея – черна карирана поличка с бяла блузка и шалче.

Съпругите, дъщерите и любовниците на министри, генерали, депутати, банкери и адвокати също редовно посещават ателието ѝ.

Спомени за нея

Племенницата ѝ Лиляна Видинска оставя живо описание:

Леля ми държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и тези на моята майка Димка още са актуални за тези, които ги пазят… Леля ми се носеше много изискано – костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, но фино. Не носеше панталон. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник на баща ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора.

V. След 9 септември 1944 г.

След установяването на комунистическата власт ателието на ул. „Леге“ 6 е национализирано, а Видинска остава без собствена модна къща. За разлика от много представители на предвоенния елит тя има късмет да избегне репресиите.

Талантът ѝ обаче продължава да бъде търсен. Тя създава костюмите за Държавния фолклорен ансамбъл (по-късно носещ името на Филип Кутев) и работи като главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър. Под нейни костюми на сцената излизат примите на академичната трупа – Ирина Тасева, Иванка Димитрова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова.

Пелагия Видинска умира през 1960 г., но оставя след себе си цяла епоха в българската мода. Тя успява да съчетае парижкия шик с българската традиция, да наложи национални мотиви в европейската мода и да оформи вкусовете на българския елит в едно от най-бурните десетилетия на ХХ век.

Тоалетите ѝ заемат видно място в гардероба на царица Йоанна, а творчеството ѝ продължава да живее в спомените на поколения. Днес Пелагия Видинска остава символ на онази неповторима епоха, когато София се превръща в модна сцена и когато една българка със собствен талант и вкус се нарежда до най-големите имена в световната мода.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК