АВАНТЮРИСТКАТА ЛЮБА КУТИНЧЕВА

Страстта към пътешествията е явление, което съпътства човешкото развитие от античността до наши дни. Във всяка епоха има личности, които търсят непознатото и се отправят отвъд познатите граници. Българската история също ни среща с такива фигури. Сред тях особено впечатляваща, макар и по-слабо позната, е Люба Кутинчева – една българка, чийто живот е изпълнен с приключения, драматични обрати и въпроси без окончателни отговори.

I. Ранни години и семейство

Люба Кутинчева е родена на 15 май 1910 г. във Велико Търново. Баща ѝ е лекар, а майка ѝ – музикантка. По майчина линия Люба е племенница на капитан Райчо Николов, герой от Съединението, загинал през 1885 г.

Когато е на две години, семейството се премества в Силистра – град, който малко по-късно преминава под румънска власт. Люба по-късно ще определи този период като „робски гнет“. Неслучайно баща ѝ се включва в Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“, бореща се срещу румънската асимилационна политика.

II. Живот в Цариград и първи прояви на обществена дейност

За да избегнат репресиите, Кутинчеви се връщат в България. Люба заминава за Цариград, където живее при свой чичо. Там започва да изнася сказки за българската литература и традиции, насочени срещу усилията за културна асимилация в Добруджа. Беседите ѝ бързо печелят голям успех.

Когато не е заета с тази дейност, младата жена работи в селското стопанство и с труда си успява да се издържа. Така постига финансова независимост – нещо рядко за една жена в началото на XX век. На 19-годишна възраст тя взема смелото решение да тръгне да пътешества по света – начинание напълно нетипично за времето ѝ.

III. Начало на пътешествията – Африка и Близкия изток

Първите ѝ големи пътешествия я отвеждат в Палестина, Израел и Египет. В личния ѝ архив са запазени снимки от църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим, от пирамидите и Сфинкса в Гиза.

След това тя пътува до Трансйордания, където е приета на аудиенция в двореца „Рагадан“ от емира Абдала ибн Хусейн. Следват нови дестинации: Ирак, Персия и Оман.

IV. Индия, срещата с Ганди и изпитанията в Азия

В Индия Кутинчева има уникалната възможност да се срещне с Махатма Ганди – епизод, който придава още повече блясък на нейния образ.

По време на пътуванията ѝ в Цейлон, Бирма и остров Суматра тя се разболява от тежка тропическа треска. Възстановяването е продължително и трудно, но тя успява да се върне към своя път.

V. Опасности, отвличане и мистерии

Една от най-загадъчните истории в биографията ѝ е посещението в окупираната от Япония Манджурия и престоят в Шанхай. Там Люба е отвлечена заедно с две англичанки и е освободена срещу откуп от 5000 долара – огромна сума за времето.

Този драматичен епизод, както и близките ѝ контакти със съветски дипломати, пораждат предположения, че Кутинчева може да е действала и като шпионка. Аргументите за това са сериозни: тя владее френски, румънски, турски и руски, а впоследствие научава и арабски и есперанто.

VI. Парижки години и журналистическа кариера

През 1935 г. Люба се установява в Париж. Там следва журналистика и френска филология – специалности, които напълно съответстват на нейния неспокоен дух и любознателност.

В продължение на година тя работи като фотокореспондент за различни френски издания и едновременно с това е акредитирана от името на българския вестник „Дневник“. Журналистическата ѝ работа отново я отвежда на път: посещава Мароко (Тетуан и Казабланка), както и Южна Африка и Мадагаскар.

VII. Литературно творчество

След завръщането си в родината Кутинчева отново изнася сказки из страната. Много пъти нейните лекции били забранявани, но тя успявала да ги възобнови. Люба подпомагала прогресивното движение с малките средства, с които е преживявала. През 1939 г. тя се омъжва за журналиста Александър Дагоров.

През 1942 г. Кутинчева публикува книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“. Това е нейното единствено издадено произведение. Всички останали нейни наблюдения и спомени изчезват в забрава. Книгата съдържа две части:

• пътеписна („Към японския бряг“),
• статистическо-описателна, включваща данни и анализи за японското общество и култура.

Трудът ѝ е ценен не само като свидетелство за личните ѝ впечатления, но и като документално-аналитично съчинение.

VII. Следвоенна съдба и забрава

След 9 септември 1944 г. името на Люба Кутинчева постепенно изчезва от публичното пространство. Причините остават неясни – дали новата политическа конюнктура, дали евентуалните ѝ връзки със шпионаж, или просто личен избор.

През 1968 г. оставя в Държавен архив в София албум с неотразими фотографии, на които тя е с емира на Трансйордания – Абд Аллах ибн Хусаин, краля на Ирак Файсал, султана на Маскат и Оман Теймур, махараджата на Барода Саяджирао, с Махатма Ганди, който й дава автограф: “С пожелания за добър път”, с Рабиндранат Тагор и т.н и т.н …

Предала неотразимия си албум и кратки бележки за живота си, но всичко потъва в праха на бюрократичното безразличие

И води сивото ежедневие на социалистическо винтче в безкрайния механизъм на безличната държава. Притисната е близо три десетилетия от грижи около Александър Дагоров, прикован на легло. Отглежда сина му от първия брак от двегодишен, за което ще получи традиционното за нашите земи обръщане на гръб.

Била е подложена на “административно високомерие, хорски егоизъм, болести, натиск от изнудвачи” и дори на физическо насилие за изхвърлянето от скромното й жилище в квартал “Свобода”. Момичето, обиколило света с трикольора на шапка – вече достопочтена дама на достойна за уважение възраст, удря по масата: “Няма да се дам! Аз съм Люба Кутинчева!”.

Ще минат години и едва в онова раздвижване на пластовете, което никога няма да се повтори, около 1992 г. албумът и спомените й попадат в ръцете на съвестни служители от архива. От екрана на все още единствената телевизия се отправя повик: “Умоляват се онези, които знаят нещо за живота на Люба Кутинчева, да се обадят на телефон…”

И когато той иззвънява, на момичето, вдигнало слушалката, му се завива свят от бодрия глас: “Здравей, Държавен архив, аз съм Люба Кутинчева”.

Умира на 20 септември 1998 г., оставяйки след себе си множество въпроси, които и до днес занимават изследователите.

Животът на Люба Кутинчева е своеобразна смесица от авантюризъм, журналистика и мистерия. Тя е българка, която в първата половина на XX век обикаля света, среща велики личности, попада в опасни ситуации и оставя след себе си ценен труд за Япония.

Остава въпросът – коя всъщност е била тя? Смела пътешественичка? Даровита журналистка? Или таен агент? Истината вероятно се крие някъде между всички тези роли, превръщайки Люба Кутинчева в една от най-загадъчните и колоритни фигури в българската история.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК