ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ТУТРАКАНСКАТА КРЕПОСТ (1916)

Превземането на Тутраканската крепост е едно от най-славните събития в историята на българското оръжие през Първата световна война. Победата при Тутракан не само освобождава Южна Добруджа от румънска окупация, но и слага началото на блестяща поредица от победи на Трета българска армия, която променя хода на военните действия на Балканския фронт.

I. Исторически контекст

След края на Междусъюзническата война (1913) България е жестоко наказана от своите съседи и Великите сили. Южна Добруджа е откъсната от пределите на страната и предадена на Румъния като част от Букурещкия мирен договор. Това действие поражда дълбоко чувство за национална несправедливост.

Румъния веднага започва колосална програма за милитаризация на новоприсъединената територия. Тутракан, важен стратегически пункт на брега на Дунав, се превръща в най-силната румънска крепост на юг от реката. В периода 1913–1916 г. са изградени:

• 18 мощни бетонни форта по полукръг около града;
• сложна система от телени мрежи, вълчи ями и капани;
• модерни артилерийски позиции, разположени на господстващи височини;
• окопи и прикрития, осигуряващи дълбочинна отбрана.

Румънското военно командване с гордост нарича крепостта „неприступна“, а министър-председателят на страната признава, че тя е като „гвоздей, забит в сърцето на България“. Плановете на Букурещ са амбициозни – при евентуална война румънската армия да премине в настъпление към вътрешността на България и да завземе четириъгълника Русе–Разград–Шумен–Варна, което би парализирало българската отбрана в Североизточна България.

II. България във войната и задачата пред Трета армия

През лятото на 1916 г. Румъния влиза във войната на страната на Антантата и навлиза в Трансилвания, за да атакува Австро-Унгария. Централните сили – Германия, Австро-Унгария и България – решават да нанесат бърз контраудар.

На българската Трета армия, под командването на генерал Стефан Тошев, е възложена съдбовна задача: да пробие укрепената румънска линия при Тутракан и да овладее града колкото се може по-бързо, преди румънските и руските подкрепления да се съсредоточат в района.

Фелдмаршал Август фон Макензен – германският командващ на съюзните сили на Балканите – първоначално е скептичен и смята задачата за твърде рискована, но генерал Тошев настоява, че българският войник е способен на този подвиг.

III. Силите на противниците

Румънските сили при Тутракан включват около 39 000 войници, разположени в 18 форта, с над 150 оръдия и картечници. Командването е поверено на генерал Тасеску.

Българската Трета армия хвърля в боя:

• 4-та Преславска пехотна дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров;
• 1-ва Софийска пехотна дивизия (частично);
• артилерия с около 100 полеви и тежки оръдия, включително германски обсадни батареи.

Общо – около 55 000 български войници, отлично мотивирани от идеята да освободят Добруджа.

IV. Планът на операцията

Генерал Тошев и щабът на армията разработват светкавичен план:

1. Артилерийска подготовка – масиран обстрел на фортовете, телените мрежи и батареите;
2. Фронтален щурм – концентриран удар на най-уязвимия сектор между фортове №7 и №9;
3. Бързо проникване във вътрешния обръч на отбраната и обкръжение на румънския гарнизон.

Целта е крепостта да падне за не повече от 48 часа, за да се избегне намесата на руските сили.

V. Ход на битката

5 септември 1916 г. – Артилерийският ад

На разсъмване започва невиждана по сила артилерийска подготовка, продължила над 8 часа. Българските и германските батареи унищожават телените мрежи, пръсват бетонните куполи на фортовете и причиняват тежки загуби на защитниците.

Главнокомандващият Действащата армия ген. Жеков пише в заповедта си по Трета армия:

Покажете на тези безчестници, че българинът знае жестоко да отмъщава и да наказва онези, които сквернят родната му земя. И нека вашите мишци не отслабват и вашите ножове не се притъпяват до пълното унищожение на врага. Няма милост, нито прошка за подлеците! Те трябва да бъдат смазани без жал и всяко състрадание.

На 2 септември сутринта българските предни части отхвърлят назад пограничните съединения на противника и като буйна вълна навлизат в Южна Добруджа. Редиците на гордите полкове бодро крачат напред, очаквайки среща с врага. В гърдите им кипи жажда за възмездие за злините, причинени на България и българския народ.

Командващият армията ген. Тошев стои прав в автомобила си и поздравява преминаващите покрай него роти с думите:

Ще ги биете! Ще ги смачкате! Ще вземете Тутракан!

Войниците му отговарят с вдигнати пушки:

Ще ги бием! Ще ги смачкаме! Ще вземем Тутракан!

Българските части бързо постигат успехи. 2 бригада от Софийската дивизия превзема Аккадънлар (днес Дулово) , а Конната дивизия – Куртбунар (днес Тервел), а 3-та бригада от 1-ва дивизия се насочва към Силистра заедно с 9-ти конен полк. Войските на Варненския укрепен пункт под командването на ген. Кантарджиев се насочват към Добрич. Към Тутракан е насочена ударната групировка на ген. Пантелей Киселов- 2 бригади от 4-та пехотна Преславска дивизия, 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия, 5-ти, 15-ти и 4-ти артилерийски полкове, както и 2-ри тежък артилерийски полк. От Русе към Тутракан се отправя колоната на майор Курт фон Хамерщайн, състояща се почти изцяло от български части.  Общите сили на ген. Киселов са 55 хиляди души, 141 оръдия, 53 картечници и 7 ескадрона.

Защитник на Тутракан е румънската 17-та дивизия с командир ген. Константин Теодореску, с обща численост 30 000 души с 218 оръдия и 78 картечници. Замисълът на българското командване е да сломи защитата на крепостта с открит и бърз щурм в южния участък на отбраната при село Дайдър, и спомагателни удари от изток и запад. Флангът и тилът на атакуващите да бъдат пазени от бригадите на Софийската дивизия и 9-ти конен полк. Във вечерните часове на 2 септември частите на генерал Киселов подхождат към подстъпите на крепостта и се подготвят за атака.

Тутраканската крепост е укрепена след 1913 година, опасва плато, високо 120 метра и се състои от система от землени фортове, номерирани от 1 до 15. Фортовете са свързани с няколко реда окопи, изкопани са и ходове за съобщения. Направени са многобройни картечни гнезда. В дола пред фортовете са  изградени телени мрежи, вълчи ями и засеки. Артилерията е разположена удобно, престрелките са направени и е ясно, че един открит щурм ще бъде удавен в кръв. Качеството на укрепленията наред с естествено силната позиция дават основания крепостта да се счита за почти непревземаема, ген. Аслан я нарича „Малък Вердюн“. Събитията в началото на септември 1916 година доказват, че този военачалник жестоко се е лъгал. На 3 септември частите на генерал Киселов с бой превземат село Дайдър, отхвърлят предните постове на румънците и осуетяват всички опити за контраатака.

В следобедните часове на същия ден командирът на тежкия артилерийски полк полк. Ангел Ангелов и началник-щабът на Преславската дивизия полк. Стефан Нойков отиват на разузнаване в околностите на село Дайдър. По тяхна преценка обектът е силно укрепен и се налага отлагане на атаката с един ден, за да се осигурят по-добри позиции за артилерията, така необходима в подобна операция. Генерал Киселов моли генерал Тошев за отлагане на атаката с един ден и получава разрешение за това. 4 септември е използван рационално, като на удобни позиции са разположени батареите, установена е връзка и с отряда на майор фон Хамерщайн, пехотните части извършват разузнаване и се доближават максимално до първата линия на отбраната на Тутракан.

Те се окопават, за да могат да отблъснат една евентуална контраатака. Генерал Теодореску не предприема никакви мерки да разузнае силата и разположението на българските войски и гарнизонът на крепостта остава пасивен. Той очаква атака в западния сектор на крепостта и там фортовете са най-плътно заети с части. През този ден войските на Варненския укрепен пункт заемат Добрич, отстъпен от румънците без бой след вихрените атаки на Конната дивизия при Карапелит и Кочмар и разгрома на една цяла тяхна бригада. Българските разузнавателни разезди се срещат с разездите от 3-та кавалерийска дивизия на генерал Леонтович, част от руския 47-ми корпус на ген. Андрей Зайончковски.

Ген. Киселов дава задачи на отделните части – 1 бригада от Преславската дивизия с командир полк. Божко Икономов трябва да атакува форт номер 7, 3 бригада от Преславската дивизия с командир полк. Хараламби Кметов- фортове 5 и 6, 1 бригада от Софийската дивизия с командир полк. Христо Недялков- форт номер 8. В общ резерв остава 47 полк на полк. Аврамов. Тежката артилерия получава задача да срине защитните съоръжения на крепостта, а полската артилерия – да поддържа пехотната атака с огъня си.

Утрото на 5 септември е студено и в окопите никой не спи. Хиляди мъже очакват сигнал за атака. Стиснали пушките, натъкнали ножовете, те се взират в тъмнината. Часът за възмездие за поруганата чест на Отечеството е дошъл. В 6:30 часа дулата на всички български оръдия изпращат първия си оглушителен поздрав към противника. Стрелят гаубици и тежки оръдия, стреля полската артилерия. Престрелката по зададените обекти продължава 40 минути и в 7:10 часа българската артилерия открива огън „на поражение“. Снарядите на тежкия артилерийски полк са насочени в пространството на фортове 5, 6 и 7. Те скоро са покрити с фонтани пръст от попаденията на нашата артилерия, а екипажът на издигнатия разузнавателен балон докладва за оттегляне на румънската пехота от някои участъци на отбраната.

До 8 часа огънят на българските оръдия разстройва артилерията на противника и частично разрушава неговите укрепления. В 8 часа ген. Киселов дава заповед за започване на пехотната атака. По негово разпореждане командирите трябва да предвождат веригите заедно с полковите знамена. Десет минути по-късно хиляди български мъже с неукротима ярост излизат от окопите си с викове „Ура!“. Посреща ги ураганен артилерийски, пехотен и картечен огън. Под звуците на „Шуми Марица“ и с развети знамена нашите войници се хвърлят в атака, която се оказва последна за мнозина от тях. С цената на многобройни жертви те преодоляват огнената стена пред себе си и се спускат към телените мрежи.

В сектора на 3-та  бригада, малко преди 11:00 часа началникът на лявата колона от 19 полк подполковник Васил Бананов застава начело на атакуващите и увлича дружините в решителен щурм. Крачещ смело напред, той е пронизан от куршум и пада тежко ранен. На събралите се около него войници той казва:

Раниха ме, братя, но вие изгонете тоя мръсен влах!

Подполковник Бананов се прощава с полковия командир полк. Антон Дяков и е отнесен назад, за да умре от раните си, а Шуменци, натъжени и разярени от загубата на подполковника продължават атаката. Румънските батальони се държат здраво, на помощ се притичват картечарите от ротата на кап. Христо Бърдаров и картечната рота на 47 полк с командир поручик Крум Хитров. Този млад командир загива от вражески фугас, опитвайки се с огъня на своите картечници да разчисти пътя на другарите си към победата. В 11 часа две дружините от 3 бригада нахлуват във форт 6 и в ръкопашен бой избиват останалите живи защитници, завладени са и окопите източно от форта. Първи нахълтва във форта командирът на 7 рота поручик Васил Самсиев, който е убит в схватка с румънските пехотинци. С бой се разчистват от противникови войници подстъпите към форт 5. Той пада в ръцете на българите в 12:30 часа. Започва преследване на отстъпващите вражески части към форт 4, където в боя „на нож“ загива храбрият кап. Марин Попов. Вбесените му войници избиват румънците до последния човек.

Вдясно от 3-та бригада действа 1-ва бригада от Преславската дивизия. 7-ми пехотен Преславски полк трябва да атакува пространството западно от форт 7, а 31-ви пехотен Варненски полк- самия форт и пространството източно от форта. Тези полкове нощуват само на 600 метра пред телените мрежи и засеките. След получаване на заповедта за обща атака, двата полка като един човек се вдигат като един и стремително настъпват. Румънците са слисани от светкавичното настъпление и откриват бесен огън. Българска кръв обагря склона срещу румънското укрепление. Ефрейтор Коста Димитров от 14-та рота на 7-ми пехотен полк призовава другарите си:

Напред, другари! Да отмъстим на мамалигарите за техните безчестия и злодеяния!

В 9:30 часа нашите роти са само на 200-250 метра пред засеките, където са приковани от огъня на защитниците на Тутраканската крепост. Батареите на 5 и 15 полк бият по окопите на противника, но да се поднови атаката е просто невъзможно. Тежки жертви предизвиква фланговият огън от форт 8. Бойните вериги и поддръжките вече са едно. Не по-различно е положението на съседния 31 полк. В 10:30 часа командирите застават начело на групи войници и ги вдигат в атака. Кап. Стоян Куцаров, командир на 1-а рота, загива начело на ротата си, когато тя минава през телените мрежи. Картечен откос отнема живота на подпоручик Мирчо Маринов, фугас зарива подпоручик Никола Кълеков. Видял проклетата вражеска картечница, която коси другарите му, подпоручик Стефан Белчев повежда щурмова група нагоре по склона. Той не успява да достигне до картечницата, загива от огъня на куполно оръдие.

Достигнали телените мрежи под убийствения огън на румънците, започва борба с препятствията. С ръце и брадвички коловете са извадени, някъде войници хвърлят раниците си, за да минат през загражденията. Много храбреци остават завинаги на телените мрежи с надупчени от куршуми тела. Убити и ранени падат почти всички старши и младши офицери. Пред мрежите загива младият подпоручик Йордан Харизанов, единствен син на възрастни и бедни родители. Вражески куршум го поваля смъртоносно, докато с вик „След мен, момчета!“ вдига войниците си в атака. Същата съдба сполетява и подпоручик Никифор Ковачев.

За да спаси другарите си от фланговия огън на румънски картечници, той повежда войниците си нагоре по склона, за да падне със смъртта на храбрите. Тежко ранен в гърдите е капитан Жечев от 7-ми Преславски полк, който въпреки раната си остава на бойното поле. Взводният командир от 14-та рота на същия полк подпоручик Петър Пастърмаджиев получава заповед да поведе войниците си в атака, когато румънски картечен откъс го ранява смъртоносно. Взводният подофицер Миню Хаджииванов става прав под града от куршуми и извиква:

Взводният командир е тежко ранен! Слушай моята команда-взвод напред!

Телата на убитите и ранените застилат подстъпите към крепостта, но устремът на българския войник не може да бъде спрян.

Самият полкови командир е в най-предната верига и заповядва на знаменосеца старши подофицер Чокоев да развее полковото знаме. Със светнали очи преславци виждат полковата светиня, която съпътства славния им боен път в Балканските войни. Сърцата им се изпълват с гордост и желание да победят и отмъстят за падналите си другари.

В 12 часа идва и заповедта за щурма. С гръмовен глас полк. Добрев извиква, надвиквайки шума на битката:

Напред, славни Преславци!

Отговаря му дружният вик на останалите живи :

Ура! На нож!

Полковникът застава начело на веригите, следват го останалите здрави офицери. Под диплите на знамето в атака се вдигат всички останали в строя бойци и скоро българите нахлуват в румънските укрепления. По-голямата част от противника не дочаква удара“ на нож“ и се оттегля назад по ходовете за съобщения. Останалите във форта румънци отчаяно се бранят, като в боя за форта и окопите падат мнозина български храбреци. Подпоручик Стефан Радков се нахвърля със сабя срещу слисаната прислуга на едно куполно оръдие и започва да сече, за да загине със смъртта на храбрите. При очистване на окопите от вражески куршум загива подпоручик Димитър Гемеджиев. Не след дълго Преславци стават господари на първата отбранителна линия. Славните войници от 31-ви пехотен Варненски полк с невиждана ярост в 10:30 часа се нахвърлят върху телените мрежи и като мощна вълна заливат склона, скоро форт 7 е превзет.

Вдясно от Преславската дивизия се бият славните шопи на полковник Недялков. Те се приближават към фортове 8 и 9 под дъжд от куршуми и в около 11 часа вече са на 800 метра от форт 8. Там започват да се окопават. Давайки пример на другарите си загиват подпор. Алипия Коджиски и Стефан Савов, както и редник Атанас Иванов Черкезов. При едно стихване на огъня от румънска страна целият боен ред се вдига като стена и под звуците на „Шуми Марица“ напредва стремително. Бляскат ножовете, шопите вървят напред, без да се страхуват. Първи в атака се понася подпоручик Димитър Попович. Противниковите войници са ужасени от вида на българските бойци и започват да напускат позицията.

По време на атаката е ранен командирът на 6-ти пехотен Търновски полк полковник Иван Червенаков. За да изнесе командира си от бойното поле, към него се спуска подофицер Димитър Златев, който е убит от противникова граната. Скоро с помощта на внезапно появила се дружина Преславци е овладян форт 8, скоро след това е взет и форт 9. Форт 2 е взет след атака на колоната на майор фон Хамерщайн в късния следобед. По същото време бригадата на полковник Недялков овладява останалите фортове в източния сектор и отбива смела вражеска контраатака в района на форт 9.

Смелостта на българските войници в този първи ден на атаката е безпримерна. Въпреки ожесточения огън на противника, въпреки тежките жертви, силната неприятелска отбрана е смазана. Полковете на генерал Киселов се подготвят за решителната атака на последната линия на румънската защита. Победата струва на нашата армия скъпи жертви- 163 офицери и 6703 подофицери убити, ранени и пропаднали без вест. Геройска кръв обагря земята около Тутракан, за да я освети с подвига на загиналите и останалите живи техни бойни другари. На противника е нанасен огромен военен и морален удар. Започва часът на българското възмездие.

Към вечерта пехотата се придвижва напред и заема изходните позиции за щурма.

6 септември 1916 г. – Щурмът

В края на деня на 5 септември българските полкове се укрепяват на 800-1000 крачки пред превзетите фортове, в близост до края на гората, която отделя първата от втората линия на отбраната. В 18 часа ген. Киселов издава заповед до поверените му части да се подготвят за атака на последната линия на отбрана на крепостта на следващия ден. Румънската 17-та дивизия получава подкрепления от около 10 000 души и организира линия на отбрана в близост до новите позиции на българите. Ген. Теодореску решава да контраатакува частите на ген. Киселов, предполагайки, че те са претърпели прекалено тежки жертви и няма да удържат една бърза повратна атака. В 23:00 ч. заповедта на румънския командващ е издадена. По заповед на командира на румънската Трета армия от Силистра трябва да тръгнат полковете на генерал Басарабеску, които трябва да ударят българите при Тутракан в гръб.

Настъплението на българите започва в ранното утро на 6 септември. В района на 1-ва бригада дружините от Преславския полк тръгват напред в 6:30 ч., като до 10:30 ч. настъпва бавно през царевични ниви. Огънят на румънската пехота и артилерия е безвреден, тъй като движението на българите остава скрито за тях. От заловен румънски офицер се получават сведения, че в редиците на противника цари хаос и деморализация. По заповед на командира на полка веригите навлизат в гората, където противникът е устроил засади. С нож и приклад румънците са избити и към 11:30 ч. полкът излиза в северния край на гората. В откритата местност противникът посреща храбрите Преславци с ураганен огън, който им нанася тежки загуби. Българите са приковани към земята и започват огнева борба със защитниците на Тутракан.Също в 6:30 ч. 31-ви полк започва настъплението си, преодолява съпротивата на румънските вериги и навлиза в гората, излизайки от нея почти едновременно с Преславци.

Батареите от 15-ти артилерийски полк подавят огъня на противниковите гаубични батареи и в 12:00 ч. те се оттеглят. Артилеристите заемат удобни позиции за обстрел на втората отбранителна линия, скоро към тях се присъединяват и две наши гаубични батареи. Всички български оръдия в полосата на 1-ва бригада откриват огън по румънските окопи и скоро противниковите войници започват да напускат окопите и бързо да отстъпват към Тутракан. Пехотата отговаря с „Ура!“ и в 12:30 ч. Преславци и Варненци прегазват защитата на Тутракан. Към 15:00 ч. войниците на двата полка се събират на гребена над града.

В района на 3-та бригада 19-ти полк настъпва в 7:00 ч. и влиза в гората, където дружините се размесват и в 12:00 ч. спират. В същото време румънците контраатакуват неочаквано и пленяват две картечници. Група войници се събира при офицерски кандидат Стилиянов и като лъвове се хвърлят, за да си върнат картечниците. В краткия бой с нож вражеските войници са избити до последния човек. В този момент огънят на румънската артилерия подпалва гората. Полк. Дяков организира гасенето на пожара и търси свръзка с бригадния командир с настояване съседният 48-ми полк, който закъснява с настъплението си, да осигури изложения му фланг.

В 12:00 ч. двата полка застават един до друг. 2-ра дружина от 19-ти полк се изгубва в гората и с бой успява да излезе от нея. Без да чакат другарите си, ротите на тази дружина откриват ожесточен огън по отстъпващия противник и в 13:00 ч. превземат окопите му в участъка пред себе си. По същото време останалите части от 19-ти полк се появяват в края на гората и започват престрелка с намиращите се в окопите румънци. В 15:30 ч. Шуменци настъпват, защото противникът напуска отбранителната си линия и се оттегля към града.

В участъка на 1-ва бригада от Софийската дивизия в 6:50 ч. румънците започват контраатака, обхванат е десният фланг на бригадата, полк. Недялков удължава бойния ред и заповядва на една от батареите да обстреля врага. С огън повратната атака на противника е отбита. Виждат се кораби, които отнасят ранените вражески войници на северния бряг на Дунав. Настъплението започва и в 11:30 ч. шопите са на 800 метра от втората отбранителна линия. Недочаквайки обещаното подкрепление от частите на 3-та бригада при Сарсанлар (днес Зафирово), в 12:30 ч. атаката продължава, достигайки на 400 крачки от румънската позиция. Там веригите са приковани от ожесточения огън на батареите на генерал Теодореску.

Подкрепени от мощния огън на нашите артилеристи, шопите в 17:00 ч. достигат до гребена над Тутракан. Отрядът на майор фон Хамерщайн преодолява съпротивата на противника в западния сектор на отбраната и войските му се приближават до града. Батальоните на генерал Басарабеску от Силистра са посрещнати от 3-та бригада на Софийската дивизия с командир полк. Атила Зафиров и след упорен и кървав бой са разгромени.

Виждайки разгрома и на втората отбранителна линия, в 12:30 ч. генерал Теодореску изоставя крепостта и минава отвъд Дунав. За комендант на крепостта той оставя полк. Николае Марашеску. Хаосът в румънските редици е пълен, войниците не слушат вече никого, а се насочват към брега на реката, изоставяйки оръжие, боеприпаси и раници. Те очакват да намерят лодки и кораби, които са докарвали подкрепленията. Но по-голямата част от лодките и корабите вече плуват към отсрещния бряг. Избухва паника, войниците препълват останалите лодки и преобръщат с тежестта си някои от тях. В отчаянието си някои от тях се хвърлят в реката и започват да плуват към Олтеница. Българите обстрелват с пехотен и артилерийски огън бягащите. Много румънски войници губят живота си, опитвайки се да стигнат до северния бряг на реката. Към 16:00 ч. полковник Марашеску  изпраща записка на немски език до генерал Киселов в която пише:

„Предавам се безусловно с моите офицери, войници и боеприпаси.“

В 16:30 ч. парламентьорите майор Калимат и поручик Попеску достигат до 1-ва дружина от 31-ви пехотен полк и предават писмо за безусловна капитулация от командира на 18-та бригада полк. Димитреску. Двамата са препратени към бригадния командир полк. Икономов, където пристигат в 17:30 ч. Щабът на дивизията е уведомен по телефона, а ген. Киселов приема предложението с условие румънските командири да излязат без оръжие пред казармите си в 18:30 ч. Поражението на румънците е страшно . В плен попадат 2 знамена, 420 офицери, 28 000 подофицери и войници, 151 оръдия, 62 картечници и цялото оръжие и боеприпаси на две дивизии. При отбраната на крепостта и в избухналата паника с преплуване на реката, противниковата армия губи 7500 души убити, ранени, удавени и пропаднали без вест. От гордата 17-та дивизия и подкрепленията от 15-та дивизия на отсрещния бряг минават едва 4000 души.

Полковете на ген. Киселов губят 57 офицери и 2442 подофицери и войници загинали, ранени са 169 офицери и 7623 подофицери и войници, или общо около 20% от личния състав на частите, взели участие в щурма на крепостта. 7-ми пехотен Преславски полк губи около 50% от личния си състав.

Неизвестният автор на историята на 14-та рота от Преславския полк в Добруджанската кампания ни е оставил следните, написани с кръвта на сърцето му редове:

„Тутракан! За теб сложиха костите си много скъпи български синове. Името ти, някога неизвестно, ще бъде предмет на историята. Там, под твоите стени стърчат братски могили, творците на твоето име и слава.

Поклон Вам, самоотвержени български синове, поклон пред далечните Ви гробове. Скъпите сълзи на милите майки ще росят далечните Ви гробове. Теменуга, здравец и бръшлян ще растат и ги красят.

Българийо, за тебе те умряха,

Една бе ти достойна зарад тях,

И те за теб достойни, Майко, бяха!

И твойто име само кат‘ мълвяха,

Умираха без страх….“

VI. Резултати и значение

• Превземането на Тутракан отнема на българите по-малко от 36 часа.
• Румънският гарнизон капитулира – около 28 000 войници и офицери са пленени.
• Българите пленяват над 150 оръдия, огромни количества боеприпаси, храни и техника.

Победата има огромен стратегически ефект:

• Южна Добруджа е практически освободена;
• Моралът на българската армия и населението рязко се повишава;
• Съюзниците от Централните сили са впечатлени от българския военен гений и боеспособност.

Генерал Тошев получава похвала лично от кайзер Вилхелм II, а името „Тутракан“ става символ на българската доблест.

Румънският командващ, ген. Теодореску, нарежда оттегляне през р. Дунав и лично се качва на първия шлеп. Отстъплението се превръща в бягство. Българската артилерия се разполага по брега на реката и започва обстрел по всички плаващи средства. Пламват дори петролните складове в отсрещния румънски град Олтения, а съвсем скоро и самият град.

За 36 часа армията ни успява да спечели една от най-големите си победи през войната. В крайна сметка от 40 000 войници около 28 000 се предават или са заловени в плен, заедно с тях и 400 офицери. В наши ръце попада цялото военно имущество на врага. От българска страна убитите и ранените са 8000 души.

С тази битка започва освобождението на Южна Добруджа и разгрома на Румъния. От нея остава и изразът „Власите се давят накрай Дунава“.

Днес в района на Тутракан се намира Военното гробище–музей, част от Стоте национални туристически обекта, където са погребани над 8 000 войници – българи, румънци и германци. Това е най-голямото военно гробище от Първата световна война на територията на България.

Всяка година на 6 септември се провеждат възпоменателни тържества, а Тутракан остава завинаги в националната памет като място на една от най-големите български военни победи.

Превземането на Тутраканската крепост през 1916 г. е образец на съчетание между блестящо командване, героизъм и саможертва. Българският войник показва, че когато защитава справедлива кауза – освобождението на поробена родна земя – няма непреодолими препятствия. Победата при Тутракан е ярък символ на националното единение и воинска доблест, достоен за вечна почит.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК