ЛЕГЕНДАТА ЗА СИРМА ВОЙВОДА

Историята на България в епохата на османското владичество е белязана от десетки примери за мъжки героизъм, но не по-малко впечатляващи са и подвизите на българските жени. Те често остават в сянката на историческите летописи, но народната памет ги е съхранила в песни, легенди и предания. Показателен е мотивът за жената, която убива своя поробител и гордо заявява пред съда: „Ербап съм била, че съм го убила, хитра съм била, че съм го скрила.“ От XVIII и XIX век са известни имената на повече от петдесет българки-хайдути – свидетелство за изключителната роля на жената в борбата срещу поробителя.

Сред тях най-силно изпъква фигурата на Сирма Войвода – може би най-известната българка-войвода, възпята в песни и предания.

I. Народната песен за „момата войвода“

„Дека се чуло, видело
мома войвода да бидит
на седемдесет сеймени,
на тия гори зелени,
на тия води студени?“

Така започва една от най-известните песни за Сирма Войвода. Възклицанието на народния певец отразява изненадата и възхищението от това, че жена може да оглави хайдушка дружина. В патриархалния свят на XVIII век това е почти немислимо – жената е изключена от обществения и военния живот, доминиран от мъжете. И все пак тежестта на османското иго е толкова непоносима, че и ръката на жената се вдига в защита на честта, семейството и отечеството.

II. Ранни години и произход

Сирма Кръстева, известна в историята като Сирма Войвода, е родена през 1776 г. в семейството на Стрезо Дичов – прочут резбар и живописец, и съпругата му Ангелина. Родното ѝ място се свързва с македонските земи – Дебърско и Прилепско. Името „Сирма“ има двойно значение – в гръцки език означава „магия“, а в някои краища на България – „сърп“. И двете значения подхождат на характера и съдбата на младата жена – едновременно магнетична и остра като оръжие.

Съдбовният момент в живота ѝ настъпва през 1794 г., на Гергьовден, когато нейна близка приятелка – девойката Руж(к)а – е похитена заедно с още момичета от местен турчин. Сирма, все още под двадесет години, не остава безучастна – събира малка дружина и тръгва в планината, поемайки пътя на хайдутството.

III. Хайдушкият път

В продължение на повече от две десетилетия Сирма Войвода действа в областите Дебърско, Кичевско, Крушевско и Прилепско. Сборищата на четата ѝ са в Шар планина и околните ѝ върхове и клисури – Бабин трап, Стогово, Барбура, Кърчин.

Основната ѝ цел е защита на местното население от албански разбойнически банди и от произвола на местните османски властници. Най-известният ѝ подвиг е ликвидирането на прочутия потисник Амза бей. Именно в сражение с неговата дружина Сирма е тежко ранена и оцелява единствено благодарение на грижите на своя байрактар Вълко Спиров от Крушево.

IV. Жената-войвода под мъжки образ

Една от най-любопитните страни в историята на Сирма е, че дълго време тя воюва, без четниците да подозират, че водачът им е жена. За да я приемат, тя се облича като мъж и умело прикрива пола си. Легендите разказват, че когато истината излиза наяве, четниците настояват да се оттегли. Тогава Сирма им предлага да изберат нов водач чрез различни изпитания – стрелба в пръстен, вързан на дърво, и състезание по хвърляне на камък. Във всички надпревари тя побеждава, доказвайки превъзходството си.

Така, въпреки предразсъдъците, седемдесет хайдути решават да я оставят за своя войвода.

V. Живот след четничеството

След години на бурен хайдушки живот Сирма Войвода напуска планината. През 1818 г. тя се установява в Прилеп, където се жени за своя верен байрактар Вълко Спиров. Въпреки че вече не воюва, тя остава легенда още приживе. Народът я помни като необикновено издръжлива жена – можела за един ден да извърви пътя от Крушево до Прилеп и обратно.

През 1856–1857 г. Димитър Миладинов лично се среща с осемдесетгодишната Сирма в Прилеп. В своите бележки той описва как тя още пази оръжията си – под възглавницата си държи заредени пистолети, а сабите ѝ висят над леглото. Същият включва песента за Сирма Войвода под номер 212 в прочутия сборник „Български народни песни“ на братя Миладинови.

VI. Последни години и смърт

За съжаление съдбата на героинята е трагична. През 1864 г., на път от Прилеп за Варош, Сирма Войвода е убита от турци. Така приключва животът на една жена, която още приживе се е превърнала в легенда. Днес нейна восъчна фигура може да се види в Музея на македонската борба в Скопие. По-голямата ѝ сестра също остава в народната памет – като Боряна войвода.

Сирма Войвода е едновременно реална историческа личност и легендарен образ. Тя олицетворява силата на българката, която в условията на жестокото османско владичество не само устоява, но и повежда други след себе си. Историята ѝ доказва, че хайдутството не е било само мъжки свят – то е било свят на чест, саможертва и борба за свобода, в който жената е могла да се издигне до символ на непокорство.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК