АТАНАСОВДЕН

Атанасовден се чества на 18 януари в чест на Свети Атанасий Велики — един от най-важните християнски светци и богослови от IV век, наричан още „баща на православното богословие“. Той е архиепископ на Александрия и участник в Първия вселенски събор в Никея (325 г.), където се обявява против арианската ерес и защитава догмата за единосъщието на Отца и Сина.

Свети Атанасий е признат за светец и в Източноправославната, и в Римокатолическата църква. Заедно с Свети Кирил Александрийски, негов наследник, той се смята за стълб на православната вяра.

I. Атанасовден в българската народна традиция

В народните представи Св. Атанасий няма образ на богослов и духовник, а на мистичен властелин на зимата, който управлява снега, студа и ледовете. Според вярванията на този ден той облича копринена риза, качва се на своя бял кон и отива в планината, за да прогласи:

Иди си, зимо, идвай, лято!

Това символизира повратния момент в годишния цикъл, когато дните започват да растат и се вярва, че зимата започва да си отива, макар и реално студовете тепърва да се усилват. Затова народът нарича празника още “Среди зима” — знак, че зимният период е преполовен и природата се готви да се събуди за пролетта.

II. Празник на ковачи, железари и ножари

Също както Антоновден (17 януари), и Атанасовден се свързва с традиции на железарите, ножарите и ковачите. Това е ден, в който техният занаят се почита и обикновено се правят оброци за здраве и плодородие. Ковачниците се почистват, не се работи, а се вярва, че Свети Атанас закриля работещите с огън и желязо.

В някои региони на България занаятчиите се събират за общи трапези, правят се жертвоприношения (най-често петел), а огнището в ковачницата се освещава със светена вода.

III. Празник срещу шарка и чума

Атанасовден е смятан и за ден в почит на епидемичните болести, особено шарката и чумата, които в народното съзнание са персонифицирани като женски демонични сили. Вярвало се е, че като се почете светецът, тези болести няма да сполетят дома.

Жените спазват строги забрани, за да не разгневят зли сили:

• Не се вари леща и боб – защото се смята, че пръщят като болестта.
• Не се пере, не се преде и не се плете – защото се вярва, че така се “заплита” здравето на децата и домакинството.

IV. Младите на поляната – обреди и веселие

В някои райони на страната, особено в Източна и Южна България, Атанасовден се свързва с младежки игри и обредни събирания. Моми и ергени излизат на открито – по поляни и възвишения, където:

• играят хора и ръченици,
• пеят обредни песни,
• връзват люлки по дърветата, символ на възраждането и пролетта.

Тези обреди често са остатък от старославянски езически ритуали, в които се отправят заклинания към природата и се благославя плодородието.

V. Кои празнуват имен ден?

На Атанасовден имен ден празнуват всички, носещи имена, свързани с корена Атанас (от гръцки Ἀθανάσιος – „безсмъртен“):

• Атанас
• Атанаска
• Наско
• Наска
• Тасо, Танас, Танаска
• Също и производни като Живко, Живка, които в някои традиции се свързват с празника поради значението „жив/безсмъртен“

VI. Трапеза на Атанасовден

Трапезата в този ден е богата и символична, като най-често се поднасят:

• Пита, намазана с мед – за сладка година
• Печено пиле или петел – жертвена храна
• Задължително без боб и леща, в знак на спазване на забраните
• Сухи плодове и ошав, с обреден характер

Атанасовден обединява християнска вяра и дълбока народна мъдрост. Това е ден, който символизира надежда за идващото затопляне, защита от злини и болести, а също така уважение към труда на хората, които боравят с огън и желязо.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК