БУКУРЕЩКИ МИРЕН ДОГОВОР 1913 Г.

Букурещкият мирен договор от 10 август 1913 г. е ключов документ в историята на България, с който приключва Междусъюзническата война (юни–юли 1913 г.). В българската историография той често се определя като „Първа национална катастрофа“, но този термин предизвиква спорове. Аргументите срещу него са, че България не губи държавност, суверенитет или повече от 80% от територията си, а напротив – територията ѝ дори се увеличава спрямо 1912 г. Въпреки това, договорът символизира тежкия провал на една недалновидна външна политика и неправилни военни решения, които променят геополитическата карта на Балканите.

I. Предистория – Балканският съюз и дипломатическите грешки

След дълги години на напрежение с Османската империя, през 1912 г. е създаден Балканският съюз – военен съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, чиято цел е освобождаването на останалите под османска власт християнски земи. Инициатор на съюза е правителството на Иван Евстратиев Гешов, което обаче допуска сериозни стратегически пропуски:

• Липса на ясни договорености за подялба на Македония – в българо-сръбския договор от 1912 г. е оставена „неутрална зона“, която подлежи на арбитраж от руския император, но Сърбия няма категорично задължение да предаде тези територии.
• Отсъствие на писмени споразумения с Гърция – оставя ѝ свободата да окупира и задържи значителна част от Егейска Македония.
• Недооценяване на възможността за антибългарски съюз – Сърбия и Гърция подписват тайно споразумение срещу България още преди края на Първата балканска война.

Така, вместо да укрепи позициите на България, дипломатическата линия на Гешов поставя държавата в уязвимо положение, което през 1913 г. ще се окаже фатално.

II. Пътят към войната – 16 юни 1913 г.

След края на Първата балканска война (1912–1913 г.), България очаква по-голямата част от Македония да премине под нейно управление, но Сърбия и Гърция отказват да се изтеглят. Напрежението нараства и на 16 юни 1913 г., под влияние на цар Фердинанд и военния министър генерал Михаил Савов, България предприема непровокирана офанзива срещу сръбски и гръцки позиции по широк фронт.

Това решение се оказва катастрофално:

• Сърбия и Гърция незабавно активират антибългарското си споразумение и започват настъпление.
• Румъния се включва във войната срещу България, без да води реални боеве, и бързо окупира Южна Добруджа, достигайки почти до София (летището Враждебна).
• Османската империя използва момента и си връща Одринска Тракия, извършвайки мащабни опожарявания и грабежи.

В рамките на седмици България се оказва в кръгова отбрана, сражавайки се на няколко фронта едновременно.

III. Примирието и мирните преговори

На 18 юли 1913 г., по настояване на гръцкия крал Константинос I, е подписано примирие. Преговорите за мир започват в Букурещ и продължават до началото на август.

На 28 юли (стар стил) / 10 август (нов стил) 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор между България, Сърбия, Гърция, Румъния и Черна гора.

IV. Териториални промени по договора

Съгласно условията на договора:

• България получава:
  • Пиринска Македония
  • Беломорска Тракия (включително излаз на Бяло море)
  • Района на Малко Търново и Свиленградско
  • Тези територии вече са признати като български по Лондонския мирен договор (май 1913 г.), но до Първата балканска война са били в пределите на Османската империя.
• България губи:
  • Егейска Македония (в полза на Гърция)
  • Одринска Тракия (върната на Османската империя)
  • Южна Добруджа (анексирана от Румъния)

V. Териториален баланс

Въпреки военния разгром и тежките загуби, България излиза от Междусъюзническата война териториално по-голяма с около 17% спрямо началото на войните през октомври 1912 г.:

• Преди войните – 96 945 кв. км
• След Букурещкия договор – 112 000 кв. км

Това поставя под съмнение определението „национална катастрофа“ в чисто географски смисъл, макар в политически и морален план договорът да се възприема като тежък удар.

Букурещкият мирен договор има дълготрайни последици за България:

• Политически урок – показа пагубните резултати от прибързани военни действия и недалновидна дипломация.
• Психологически ефект – обществото е разочаровано и обезверено, което подготвя почвата за реваншистка политика в следващите години.
• Международни отношения – България остава изолирана на Балканите и в търсене на нови съюзници, което я тласка към сближаване с Централните сили в навечерието на Първата световна война.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК