ЛАЗАРОВДЕН

Лазаруването е един от най-старите и ярки пролетни обреди в българската традиционна култура. То се изпълнява на Лазаровден, който винаги се пада в събота, точно седмица преди Великден. Събитието е част от Великденския обреден цикъл, в който влизат и Връбница (Цветница) и самото Христово Възкресение.

Името на празника произлиза от Свети Лазар, възкресен от Иисус Христос според Евангелието, символ на живота след смъртта и на новото начало. Затова лазаруването се възприема като ритуал на пролетното възраждане, както в природата, така и в човешкия живот.

Още от дълбока древност този ден е бил свързан с пожелания за здраве, плодородие, задомяване и благополучие. В този смисъл, лазаруването е не просто песенно-танцов ритуал, а и практика с дълбоки социални и магически измерения, свързани с човешкия жизнен цикъл и природните ритми.

I. Подготовка за Лазаровден

1. Избор и обучение на лазарките

Лазаруват неомъжени девойки, обикновено на възраст над 16 години. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи „с чест“, защото не е била символично „приета“ от общността като готова за съпруга и майка. Обичаят се предава от поколение на поколение – по-големите девойки подготвят по-младите, като ги учат на ритуалните песни, стъпки, жестове и поведение.

2. Обредно облекло

Облеклото на лазарките е изключително важно – то има не само естетическа, но и магическа функция. Включва:

• Българска празнична носия, характерна за конкретния етнографски регион;
• Пъстроцветни забрадки и венци от цветя – символ на девственост и пролет;
• Кърпи, използвани при хорото и покланянето пред домакина;
• Престилки и скутове, в които се събира житото;
• Някои девойки носят чанове или дрънкалки, за да прогонят злите сили.

II. Структура и роля в обреда

1. Разпределение на ролите

Групата лазарки се състои от минимум 14 девойки, всяка с определена функция:

• Поялици – пеят по ниви, гори и пътища; изпълняват природно-плодородни песни;
• Шеталици – играят танцово хоро във всеки двор; начело стои танчерицата, която води танца;
• Домовите певици – изпълняват песните по къщите:
  • Предница – започва песента;
  • Средница – събира даровете;
  • Задница – закрива изпълнението.

2. Другарки

Останалите девойки, които не участват пряко в пението и танците, но придружават групата, се наричат другарки. Те също са облечени празнично и са част от хорото и обредната процесия.

III. Обреден ход на Лазаруването

1. Начало на празника

На разсъмване в Лазаровата събота, преди изгрева, лазарките се събират на предварително определено място – обикновено в центъра на селото, до чешма, или при полето. С ритуално първо изпяване на песен, те символично възвестяват началото на деня, новото начало и настъпващото плодородие.

2. Обиколка на селото и нивите

Процесията започва от най-далечната махала, за да завърши там, откъдето е тръгнала. Това символизира обхождане на селото с благослов, затваряне на магически кръг. Поялиците минават през:

• Ниви – пеят за зърното и земята;
• Гори – за дивите плодове и лов;
• Пътища – символ на пътя на живота.

3. Посещение на домовете

След полето, лазарките влизат в дворовете на всяка къща. При влизане изпяват първа песен, а след това – втора, когато са вече вътре. Песните са персонализирани, в зависимост от това кой живее в дома:

• За домакина – излиза сред хорото, получава специално покланяне;
• За домакинята – хвалебствена песен за дома и грижите;
• За момата – пожелание за хубав жених;
• За ергена – благослов за смелост и щастие;
• За булката – при новобрачни;
• За детето – за здраве и дълголетие.

4. Ритуално даруване

Домакините даряват лазарките с:

• Жито, хвърляно от решето върху момичетата – символ на плодородие;
• Хляб, сол, праз, лук, яйца, плодове – за благослов и изобилие;
• Мед и вода с яйце – в пчеларски къщи, за здраве и сладък живот;
• Погача – като обреден хляб с молитвен смисъл.

Събраното жито се слага в десния джоб на саята, а после се прибира в хамбара у дома – вярва се, че ще донесе здраве и късмет на момичето.

IV. Песенният репертоар на лазарките

Лазарките изпълняват стотици видове песни, повечето от които са с фолклорен и заклинателен характер. В тях се преплитат:

• Пожелания: „Да ти са роди, кайно жито“;
• Образи на митични герои: девойки, юнаци, самодиви;
• Символи: слънце, вода, змия, венец, хляб;
• Сюжети за любов, омъжване, семейство, дома.

Песните се предават устно, и варират по региони – например Родопите, Шоплука, Добруджа, Тракия имат свои варианти.

V. Социално-културно значение на Лазаруването

Лазаруването изпълнява няколко важни функции:

• Инициационна – момата преминава символично от детството към зрялост;
• Социална – представяне на девойките пред обществото;
• Плодовита – благославя земята и дома за плодородие;
• Комунална – сплотява общността и утвърждава традицията;
• Женитбена – след Лазаровден се правят годежи и сватби.

VI. Християнски контекст – Свети Симеон, брат Господен

На Лазаровден църквата почита Свети Симеон, брат Господен по плът, който е:

• Син на Клеопа, брат на Йосиф Обручник;
• Брат на апостол Яков, първия епископ на Йерусалим;
• Втори йерусалимски епископ, наследник на Яков.

След разрушаването на Йерусалим, Симеон ръководи църквата от град Пела. При римското гонение над рода Давидов, е арестуван, измъчван и разпънат на кръст на 120-годишна възраст, през 107 г., като остава верен на Христовата вяра. Църквата го почита като светец-мъченик с апостолски достойнства.

VII. Лазаруване днес – жив фолклор или възстановен ритуал?

В съвременна България лазаруването продължава да се практикува, най-вече като част от фолклорни фестивали, училищни и читалищни празници, с цел да се съхрани нематериалното културно наследство. В някои села обичаят все още се изпълнява в автентична форма.

През 2019 г. българската традиция на лазаруването бе включена в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на България, като признание за нейното значение.

Лазаруването е изключителен обред, който отразява древния български мироглед, където всичко е свързано: земята и човека, девойката и плодородието, общността и природата, Христос и Лазар. В този ритуал звучат гласовете на предците, жива е паметта за времето, когато ритъмът на живота е бил ритъмът на земята.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК