ИВАНОВДЕН
На 7 януари Българската православна църква отбелязва Ивановден – денят на Свети Йоан Кръстител (наричан още Йоан Предтеча). Той е един от най-значимите християнски светци, свързан пряко с живота и мисията на Исус Христос. Наричан Предтеча, защото предвещава идването на Месията и подготвя хората чрез своите проповеди и покръствания.
Неговата най-важна роля е кръщението на самия Исус Христос в река Йордан – събитие с изключителна духовна тежест, което е основа на Христовото учение за покаяние и духовно пречистване. Това тайнство е възпоменато в деня Йордановден (6 януари), а на следващия ден – Ивановден, почитаме самия Кръстител.
I. Св. Йоан Кръстител в православната традиция
Свети Йоан се отличава със своя аскетизъм, праведност и духовна сила. Живял е в пустинята, носел е дрехи от камилска вълна и се е хранел с див мед и скакалци – символ на пълно отричане от земните удоволствия. Той е последният велик пророк на Стария завет и първият свидетел на Новия.
В православната иконография Йоан често е изобразяван с ангелски крила, защото се възприема като вестител между небето и земята. Мощите му са почитани в множество храмове по света, а в България има десетки църкви и параклиси, посветени на него.

II. Народни обичаи и традиции
Ивановден е един от най-богатите на фолклорни и обредни елементи празници в българския народен календар. Той е продължение на ритуалите от Богоявление (Йордановден), свързани с вода, пречистване, здраве и ново начало.
Обредно къпане
На Ивановден се извършва обредно къпане на:
- Именници (всички с името Иван, Иванка, Йоан, Йоана и производни);
- Млади мъже – символ на здраве и сила;
- Девойки, които се къпят от ергени – акт, придружен с игриви и еротични податки, символизиращ желанието за плодородие и създаване на семейство.
Този обичай припомня кръщението в река Йордан, но също така има и предхристиянски елементи – пречистване и освещаване с вода. Къпането често е ритуализирано – младежите обикалят селото, хвърлят именниците във вода или ги поливат, след което получават подаръци – кърпи, чорапи, пари.
Кумство и побратимство
Свети Йоан се почита и като покровител на кумството и побратимството – дълбоко ценени в българската традиционна култура отношения, основаващи се на доверие, почит и морална връзка. На този ден често се възобновяват или се сключват нови побратимства и кумачества – с цел духовно сродяване.
Седянки и празнични трапези
Ивановден е повод за тържества, общоселски седянки и гощавки. Трапезата е богата и символична:
- Кървавица – домашно приготвена от прясно заклано прасе, свързана със зимните празници и жертвената символика;
- Печена луканка – деликатесен колбас, също с ритуално значение;
- Баница с късмети или с праз и сирене;
- Жито и фасул – символи на плодородие, дълголетие и изобилие;
- Червено вино – задължително за здраве и веселие.
Трапезата събира роднини, съседи и кръстници. В някои райони, кръстникът кани кумците си и обратно – знак за уважение и утвърждаване на духовната връзка.
III. Имен ден – кой празнува?
На Ивановден празнуват всички, носещи имена, произлизащи от Иоан (Йоан) – едно от най-популярните имена в християнския свят, означаващо „Бог е милостив“. Това включва:
- Иван
- Иванка
- Йоан
- Йоана
- Ивайло, Ваня, Ванина, Иво, Ива, Ивон, Жан, Жана, Ян, Яна – в някои случаи, когато са производни от Йоан
Според традицията, именниците не работят на този ден, приемат гости, черпят и получават пожелания за здраве, дълголетие и успех.
Регионални особености
В различните етнографски области на България Ивановден се отбелязва с различни акценти:
- В Родопите обредното къпане понякога се изпълнява с тържествени шествия до реката.
- В Шоплука се правят кумски гости – вечеря между кръстници и кумци.
- В Северна България има обичай момците да къпят булки, омъжени наскоро, за здраве и плодовитост.
Ивановден съчетава в себе си дълбоко християнско почитание към един от най-великите светци – Св. Йоан Кръстител, с богата фолклорна традиция, обредност и жизнерадостна атмосфера. Това е ден на водата, пречистването, побратимството, кумството и семейната почит. Неслучайно е един от най-тачените именни дни в България – символ на ново начало, обновление и святост.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК


