УЗУНДЖОВСКАТА ЦЪРКВА “УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА”

В сърцето на хасковското село Узунджово се извисява един от най-необичайните християнски храмове в България – църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Нейната история е рядко срещано явление в световната религиозна архитектура – трансформация на джамия в църква, при това с внушителни размери и богато символично значение. Това е не просто най-голямата селска църква в страната, а и храм, вплел в себе си три религии, различни епохи и вечната човешка жажда за вяра и съзидание.

I. Исторически корени: Църква, джамия и пак църква

Началото на тази необикновена история датира от 1500 година, когато на територията на днешното село Узунджово е построена българската църква „Св. Богородица“. През близо век тя е духовният център на района, почитана от местното християнско население.

През 1593 г. обаче селото е разрушено. Великият везир Кьопрюлю Синан паша дарява 30 000 гроша и разпорежда на мястото да бъде издигнат мащабен архитектурен комплекс: кервансарай (пътнически хан с над 350 стаи и обори за повече от 1000 коня), джамия, имарет (кухня за бедни), хамам и часовникова кула. Комплексът е обграден от масивна ограда от дялан камък и наподобява крепост. Около него възниква турско селище, наречено Узунджа ова – „дългото поле“. В продължение на векове районът процъфтява и става домакин на прочутия Узунджовски панаир – един от най-големите в Османската империя между XVI и XIX век.

II. Архитектурна загадка: Християнска джамия?

Произходът на джамията в Узунджово е обект на спорове и легенди. Според някои твърдения, сред които и това на историка Ибрахим Татарлъ, тя е дело на прочутия османски архитект Мимар Синан. Доказателства обаче липсват, а най-вероятна изглежда хипотезата, че архитектът е бил българин – християнин. Основен аргумент за това е необичайното югоизточно разположение на сградата – тя не е ориентирана към Мека, което я прави ритуално неприложима по всички канони на исляма. Заради това народът я нарича „Гяурджамиси“ – джамията на неверниците.

Според местна легенда майсторът бил българинът Лалю Кръстев. За да не си навлече гнева на османската власт, той вплита в орнаментите стилизирани лалета – символично препращащи към неговото име („лале“ и „Лалю“). При реставрации лалета са открити на западната фасада, на вътрешна колона, между прозорци и дори върху мраморната рамка на сводест прозорец. Куполът на джамията също съдържал кръстовидно оформено лале с тичинки, изразяващо християнския символ отвъд обичайния полумесец.

III. Символика и религиозен синкретизъм

Църквата в Узунджово е шедьовър на духовен синкретизъм. В архитектурните и декоративни елементи са преплетени символи на исляма, християнството и юдаизма:

• В нишите са изобразени цветя: роза (югозападна стена), три цветя с шестоъгълна звезда (северозападна стена) – препратка към трите аврамитски религии.
• Върху външните укрепителни стени има резбовани халки върху трапецовидна основа – символични врати към четирите посоки на света. До днес са запазени халките на източната и западната стена.

IV. Обратно към християнството: новото посвещение

След Освобождението и изселването на турското население, кервансараят е разрушен. Джамията остава, но е изоставена. В началото на XX век, когато местната църква „Св. Йоан Кръстител“ се срутва, възниква идеята джамията да бъде преустроена в християнски храм.

Въпреки първоначалната съпротива на местните, през 1906 г. с официален акт на Турция храмът е предаден на България и преосветен като църква под името „Успение на Пресвета Богородица“. При изграждането на олтара е открита тънка керпичена стена – според местното предание, създадена от майстора с предчувствие, че храмът един ден отново ще стане християнски.

V. Съвременна реставрация и възраждане

През 2007 г. започва мащабна реставрация на храма. По време на нея са открити допълнителни изображения на лалета и два арабски надписа с философски текстове. Създаден е и нов внушителен иконостас от тревненския дърворезбар уста Дарин Божков – един от най-големите в страната:

• Височина: 8.80 м
• Ширина: 14 м
• Екип: 40 души (майстори, чираци и калфи)
• Изработка: 9 месеца

Интегрирани са стари икони, царски двери, солея, както и е запазен старият иконостас от 1906 г. като културен пласт. Царската врата е оформена символично с халка и трапец, напомнящи за оригиналната символика на сградата.

Уникален елемент от съвременния иконостас е резбованата молитва на глаголица в олтара – единствена по рода си в България:

Аз буки веди глаголи добро ест живете дзело земли иже како люди мъйслите наш он покой ръци слово твръдо.

Този сакрален текст препраща към корените на българската писменост и духовност, обединявайки вярата в словото и неговата сила да преобразява.

VI. Практическа информация за посетители:

• Местоположение: село Узунджово, община Хасково, Южна България
• Как да стигнете: С автомобил по пътя Хасково – Димитровград, на около 10 км от Хасково
• Работно време: Църквата е действаща. Посещения се извършват ежедневно
• Особености: Възможност за беседи с местни духовници и разглеждане на уникалния иконостас
• Най-добро време за посещение: Пролет и есен – заради благоприятния климат и възможността за участие в празнични литургии

Днес църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Узунджово впечатлява с мащабите си, акустиката, сложната символика и мистиката на своя произход. Тя е не просто религиозен храм, а паметник на толерантността, свидетелство за способността на човека да създава, да преосмисля и да съхранява вярата, независимо от нейната форма.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК