ТРАКИЙСКО СЕЛИЩЕ “ХЕЛИС”

Дълбоко в Североизточна България, между селата Малък Поровец и Свещари, в пределите на община Исперих, се намира едно от най-интересните и значими тракийски археологически наследства – укрепеното селище Хелис. То е част от мащабния и многообразен археологически резерват „Сборяново“ – място, където история, природа и духовност се преплитат по уникален начин.

„Сборяново“ е известен с впечатляващата концентрация на тракийски светилища, некрополи, могилни погребения и селища, които свидетелстват за богатия духовен и социален живот на гетите – едно от най-големите тракийски племена. Сред тези древни паметници Хелис изпъква със своето стратегическо местоположение, монументални укрепления и археологически находки, които хвърлят светлина върху сложните контакти на траките с гръцкия свят през елинистическата епоха.

I. Географско разположение и природни дадености

Хелис е разположен в местността около водната централа „Димитрово“, в район, където меандрите на река Крапинец (древна и плавателна по онова време) обгръщат територията на селището, оформяйки естествен полуостров. Това местоположение не е случайно – траките са използвали реката не само като естествена защитна линия, но и като търговски път, свързващ вътрешността на територията с големите реки като Дунав и с черноморските пристанища.

Реката, със своите завои, оставя само един естествен и лесно контролируем вход към селището от югозапад. Така природата е играла ролята на първа линия от отбранителната система – един подход, който древните тракийски племена са прилагали и на други места в земите си.

II. Размери, структура и укрепителна система

Укрепеното тракийско селище обхваща приблизителна площ от 80 декара, което го прави един от значимите центрове на гетската култура. Археологическите проучвания разкриват впечатляваща фортификационна система, чието изграждане свидетелства за висока степен на военно-инженерно познание и стратегическо планиране.

Основната крепостна стена е с променлива височина – от 0,40 м в по-добре запазените участъци до над 1,30 м, а дебелината й достига внушителните 3,60 – 4 метра. Изградена е чрез масивен каменен градеж с две лица, оформени от големи варовикови блокове, а вътрешността е запълнена с ломени камъни, поставени без спойка. Това е характерна за траките строителна техника, която им осигурявала бързина и стабилност, без да се разчита на хоросан или свързващи материали.

Крепостната стена следва естествените извивки на терена, което подсказва за умелото съобразяване с топографията и природната среда. В укрепителния пояс са включени кули, които изпълнявали наблюдателни и отбранителни функции, както и помощни съоръжения за отблъскване на нападения. Особено внимание е отделено на северната и южната порти – двете основни точки за достъп до селището. Те са защитени със сложна система от стени, бастиони и отбранителни платформи, които позволявали ефективна защита при вражеска атака.

III. Вътрешна уредба и жилищни квартали

Макар че голяма част от жилищната структура на Хелис все още не е изцяло разкрита, археолозите са открили основи на жилищни квартали, организирани в близост до крепостната стена. Селището е било еднослойно – съществувало е за кратък период, но е било добре планирано. Близостта до реката е позволявала лесно снабдяване с вода и транспорт на стоки.

Според хипотези, именно тук са били разтоварвани и товарени продукти, транспортирани по река Крапинец, като оттам стоките са продължавали по търговските пътища към Дунав и черноморските пристанища. Това подчертава икономическата роля на Хелис като важен регионален търговски център.

IV. Археологически находки – свидетелства за културен и стопански живот

Посветителен надпис на богинята Фосфорос

Една от най-значимите находки от Хелис е уникалният епиграфски паметник – посвещение на богинята Фосфорос. Той е открит през 1987 г. близо до южната порта и гласи:

Менехармос, син на Посейдоний, направи оброк на Фосфорос.

Този надпис е изключителен поради няколко причини. Първо, това е единственият открит досега надпис в Хелис и един от едва трите известни в цяла Тракия, в които се споменава името на Фосфорос – древна богиня, покровителка на крепости и порти. В античната митология тя се свързва с образа на Артемида и е изобразявана с две факли – символи на светлината и защитата.

Паралели за култа към Фосфорос могат да се открият в древния тракийски град Кабиле, разположен близо до Ямбол. Там, на „Зайчи връх“, е съществувало светилище на богинята с жертвеник, ориентиран по посока на Слънцето – характерен белег за слънчевия култ при траките. Интересно е, че р. Тунджа, която тогава е била плавателна, е свързвала Кабиле с други важни центрове като Севтополис в Долината на тракийските царе. Това доказва активната културна и търговска комуникация между различни тракийски региони.

Друг пример за култа към Фосфорос идва от Одесос (днешна Варна). В елинистическия пласт на светилището на Херос Карабасмос (III–II в. пр.н.е.) е открит вотивен релеф с името и изображението на Фосфорос с двете факли. Това подчертава разпространението на култа и важността на богинята като защитница на градските стени.

Вносни стоки – керамика, амфори и монети

Друга група находки от Хелис доказва тесните връзки на тракийските гети с гръцкия свят. Археолозите са открили значително количество вносни стоки – антична чернофирнисова керамика с висока художествена стойност, съдове с предполагаем произход от западночерноморските гръцки колонии, амфори от Хераклея Понтийска, Синопе и Тасос. Открити са още елинистически монети, амфорни печати и келтски фибули. Всички тези артефакти сочат, че Хелис е бил активен участник в международния търговски обмен.

Това също така подсказва за възможното му значение като складова база или разпределителен център. Стоките, транспортирани по р. Крапинец, лесно са достигали до Дунав и Черно море, откъдето са били препращани до големите гръцки и малоазийски градове.

Златният ритон с протоме на Пегас

Макар и открит не в самия Хелис, а близо до с. Вазово, Разградско, златният ритон с протоме на Пегас допълва картината за богатството на местния гетски елит. Този великолепен съд, изработен от самородно злато през V – IV в. пр.н.е., е вероятно принадлежал на влиятелен местен аристократ. Ритоните са били не само ритуални съдове, но и символи на власт и престиж.

V. Произход на името и хипотези за идентичността на града

Хелис или Даусдава?

Произходът на името на селището остава предмет на научни спорове. Според проф. Александър Фол, древното му име е било Даусдава – „Вълчи град“ („даос“ – вълк, „дава“ – град). Тази хипотеза се подкрепя от факта, че в местната топонимия се срещат остатъци от древни тракийски наименования, запазени в народната памет. Вълкът е ключов символ в тракийската митология, асоцииран с Хелиос – слънчевия бог, един от главните обекти на култ сред траките.

От друга страна, Петър Делев предлага друга хипотеза: селището може да е свързано с резиденцията на гетския цар Дромихет, известен от разказите на античния историк Диодор Сицилийски. Според него Хелис произлиза от името на Хелиос – олицетворение на слънчевия култ. Така двете имена – Хелис и Даусдава – могат да се тълкуват като последователни фази от развитието на селището или като отражение на два различни аспекта на местната духовна традиция.

Любопитно е, че масовите погребения на кучета в комплекса „Сборяново“ също подсказват култови практики, свързани с вълка или кучето като негово митологично проявление.

Залезът на Хелис – земетресението и опустяването

Историческите и археологически данни сочат, че Хелис възниква в последната четвърт на IV век пр.н.е., а укрепителната му система е започнала да се изгражда веднага след основаването му. Селището съществува до средата на III век пр.н.е., когато е разрушено от голямо и унищожително земетресение около 250 г. пр.н.е. След катастрофата Хелис не е възстановен – крепостните стени и жилищата са изоставени, а районът постепенно е погълнат от природата.

Днес Хелис е не само свидетелство за военно-инженерния гений на траките, но и за богатата им духовна култура и търговски връзки с елинистическия свят. Всеки открит надпис, монета или фрагмент от керамика добавя още един щрих към сложната картина на живота в тракийските земи. Заедно с тракийската гробница при Свещари и другите обекти в „Сборяново“, Хелис е част от една от най-значимите групи археологически обекти в България, които пазят безценни следи от една цивилизация, чиято мистичност и културна дълбочина все още очароват и изследователи, и посетители.

Историята на Хелис е ярко доказателство за това колко много можем да научим за траките – едно от най-древните и загадъчни племена на Балканите. От величествените му стени до посветителните надписи и луксозните артефакти, укрепеното селище разкрива тънкостите на военното дело, религиозните вярвания и оживената търговия на гетските владетели. Съхраняваното културно наследство на „Сборяново“ и Хелис продължава да ни напомня колко значима е тази част от нашата история и колко още тайни чака да бъдат разкрити под българската земя.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК