Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той представлява уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност. Обявен е за Историко-археологически резерват с решение на Министерския съвет №19 от 8.12.1988 г. До настоящия момент в резервата са регистрирани над 140 археологически обекта от различни исторически периоди. Най-интересните обекти са Свещарската гробница, текето Демир баба, укрепеният тракийски град, светилището Камен рид и селището в местността Бювен касаба.
Най-значителното откритие на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново” е Свещарската тракийска царска гробница. Тя е открита през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура.
Учените смятат, че това е последния дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в региона. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно гетски владетел, другите са на 25-годишна жена, вероятно съпругата му, която трябвало да го придружава в задгробния живот. Другите останки са частични, историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.
Изключително красива и интересна е украсата на самата гробна камера. Като цяло тя е изградена в елинистичен стил, но е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са оформени като колонада, но вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на десет жени, с ръце вдигнати нагоре към тавана, наречени кариатиди. Височината им е 1,2 метра. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва дрехите им. Краят на дрехите им е обърнат нагоре и наподобяват чашка на цвете. За майсторството на техните създатели свидетелства това, че всяка една от тях е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя и две хилядолетия по-късно ние можем да видим кафявата боя по косите им.
На полукръглата стена под свода на гробната камера чрез рисунка е изобразен ритуалът по хероизация (обожествяване) на покойния владетел. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато.
Както сцената на хероизацията, така и кариатидите са останали недовършени. Рисунката е очертана само с креда, а ръцете на някои от жените са издялани грубо. Това навежда на предположението, че владетелят, за когото е била предназначена гробница е починал преждевременно, вероятно в битка, и затова майсторите не са успели да довършват докрай работата си.
Благодарение на забележителната си архитектура и художествената си украса Свещарската гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1985 г.
Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили. Освен забележителната гробница са разкрити още част от крепостни стени, различни религиозни съоръжения и множество артефакти. Макар да нямат категорични доказателства, учените предполагат, че там се е намирал укрепеният тракийският град Хелис, изграден през IV в. пр.н.е., столица на цар Дромихет. Площта на града се е простирала на над 100 декара земя и била защитена от крепостни стени. Вероятно там са били разположени резиденциите на тракийската аристорикрация. Проучванията все още продължават, защото е изследвана само една малка част от историко – археологически резерват „Сборяново”.
До обекта може да се стигне по добре поддържан асфалтиран път, свързващ селата Малък Поровец и Свещари и прекосяващ резервата. Може да се посети самостоятелно (има информационни табели) или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.
Мястото, на което е построено в началото на ХVІІ век текето Демир баба, е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000 г. преди построяването му. От многобройните постройки е оцеляло само тюрбето (гробница) на алианския светец Демир баба. Запазена е и скалата жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке. Мястото е отворено за посещения целогодишно през светлата част на денонощието. До него може да се стигне по асфалтиран път, благоустроена алея и стълбище, започващи от паркинга на хижа „Ахинора” в Сборяново. Може да се посети самостоятелно (има информационни табели) или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.
Камен рид е светилище от раннокаменната епоха, построено от тракийското племе гети, за да принасят жертви на бога-слънце. До обекта може да се стигне пеш по широк черен път, започващ от паркинга пред хижа „Ахинора” в резерват „Сборяново”. Може да се посети самостоятелно или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.
Друг интересен обект в района на резервата е ранносредновековното селище в местността Бювен касаба. То представлява ансамбъл от вкопани и полувкопани жилищни, стопански и представителни сгради. По време на проучванията е открит и малък параклис.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
