ДЕМИР БАБА ТЕКЕ

Демир Баба теке е едно от най-мистичните и почитани алевийски светилища в България. Разположено е близо до село Свещари, в община Исперих, област Разград, в сърцето на Североизточна България. Това уникално място впечатлява не само с духовното си значение, но и със забележителната си архитектура и богатата историческа пластовост.

Текето се намира в извивката на живописния каньон на река Крапинец, при извор с мощен карстов дебит, който и до днес вдъхновява местните хора с легендите за неговата целебна сила. Районът е част от Историко-археологическия резерват Сборяново, един от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Природната красота на местността е неразривно свързана със сакралната атмосфера, която посетителите усещат още при първата си стъпка в двора на текето.

I. Историческа стойност и произход

От древно тракийско светилище до алевийски тюрбе

Демир Баба теке е пример за духовна приемственост – място, което е било свещено за различни племена и култури повече от 2000 години. Археологическите разкопки, проведени между 1983 и 1991 година, разкриват под сегашната сграда на тюрбето остатъци от древно тракийско светилище, датирано от VI век пр. Хр. до II век сл. Хр. Смята се, че в елинистичната епоха светилището е било част от значимия тракийски център на гетите. Намерени са релефи и статуетки на Херос – Тракийския конник, който олицетворява вечния защитник и герой.

Част от скалните блокове на древния жертвеник са вградени в дебелите стени на тюрбето. Дори днес са видими улеите, по които се е стичала жертвената кръв и вино, както и стъпалата, по които жреците са се изкачвали към жертвеника. Тези елементи са безценни свидетелства за религиозните практики на траките и непрекъснатата сакралност на мястото.

Построяване и значение през османския период

Според османския ръкопис „Вилаетнаме“ тюрбето е издигнато между 1612 и 1617 г., върху руините на древното светилище. Смята се, че тук почива светецът Хасан Демир Баба Пехливан – алевийски духовен водач и лечител от XVI век. Гробът му в средата на тюрбето е с дължина 3,74 м и е покрит с дарове от вярващите.

През XVIII и XIX век около тюрбето се оформя цял култов комплекс, включващ свещен извор, джамия и имарет – сграда за подслон на поклонниците. Имаретът е съществувал до 1976 година, когато е разрушен по санитарни причини.

II. Архитектурни особености

Демир Баба теке е изключителен пример за синтез между местни строителни традиции и османска религиозна архитектура. Тюрбето представлява седмоъгълна сграда със квадратно преддверие. Изградена е от двулицева суха квадрова зидария с местен пясъчник. Величественият купол се извисява на 11 метра височина над терена и впечатлява с хармонията си.

Дворът е ограден с ниска каменна ограда, а изворът „Беш пармак“ (на турски: Петте пръста) пази преданието за Демир Баба, който по време на суша ударил скалата с ръка и от нея рукнала вода.

III. Културна и духовна стойност

Място на споделена вяра

През вековете Демир Баба теке е събирало хора от различни етноси и вероизповедания. Легендите за светеца драконоборец и лечител преплитат образа му със свети Георги и древните тракийски здравеносни божества. В района дълго време е имало и християнски параклис и оброк „Свети Георги“, а до 1927 г. куполът е носил едновременно християнски кръст и мюсюлмански полумесец – символ на взаимното уважение.

След Освобождението, и особено след Балканските войни и Ньойския договор, районът става нов дом за много бежанци от Беломорска Тракия и Северна Добруджа. Те също започват да почитат текето и изворите около него, свързвайки ги със свети Илия и устройвайки ежегодни събори на Илинден (2 август по стар стил).

Съхранение на ритуалите

И днес се изпълняват древни ритуали: палене на свещи, връзване на парцалчета от дрехи за здраве и късмет, курбани за благодарност. Преспиването върху околните скали и ритуалното измиване са реликти от езическите времена, когато Богинята-майка е била символично измивана и „обличана“.

IV. Съвременност и опазване

След 1970 г. Демир Баба теке е обявено за паметник на културата. В началото на 90-те години са реставрирани декоративните елементи и стенописите от края на XIX век, а през 1994 г. е подменен изгнилият дървен под. Благодарение на тези грижи светилището е запазено в почти автентичен вид.

Днес текето продължава да бъде важно средище за алевийската общност в България. На това място ежегодно се провежда и възпоменателен митинг-събор, организиран от Движението за права и свободи, в памет на жертвите на насилствената смяна на имената на турците по време на т.нар. „Възродителен процес“ през 1989 година.

V. Практическа информация за посетители

Адрес: Демир Баба теке се намира на около 2 км югоизточно от село Свещари. До него води удобен път, а районът е достъпен почти целогодишно.

Какво да видите:

• Седмоъгълното тюрбе и запазените стенописи;
• Свещеният карстов извор „Беш пармак“;
• Остатъците от древното тракийско светилище и стъпалата за жертвоприношения;
• Паметната гравюра на Феликс Каниц от XIX век.

Съвет: Посетете мястото по време на традиционните събори през пролетта и лятото, за да усетите магията на живите ритуали и да видите как минало и настояще съжителстват в едно свещено пространство.

Демир Баба теке е много повече от архитектурен паметник. Това е духовен кръстопът на култури, религии и традиции, оцелял въпреки вековете, за да напомня за силата на вярата и приемствеността между хората. Всеки камък и всяка капка вода тук разказват истории за древни тракийски жреци, османски мистици, християнски поклонници и съвременни търсачи на чудеса.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК