СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ “ДРЪСТЪР”

На най-североизточния край на днешна България, където земята среща Дунав и се вглежда в румънския бряг, се намира град Силистра. В неговото сърце лежат останките на един от най-значимите градове в българската и балканската история – средновековният Дръстър, наследник на римския Дуросторум и византийския Доростол.

Разположен на важно търговско и военно кръстовище, контролиращ дунавското течение и осигуряващ свързаност между Балканите и северните земи, Дръстър е естествен бастион, жизненоважен за сигурността и влиянието на всяка държавна власт, която е владеела тези територии.

I. От тракийско селище до римски легионен център

Тракийски произход

Най-ранното обитаване на мястото се свързва с племената на гетите, част от тракийския етнокултурен масив. Благодарение на благоприятния климат, плодородието на крайдунавските почви и близостта до реката, тук възниква оживено селище още през І хил. пр. Хр.

Римската епоха и IX Клавдиев легион

През 46 г. сл. Хр. земите на днешна Северна България са окончателно включени в рамките на Римската империя. В началото на II век, по времето на император Траян, в контекста на дакските войни, Дуросторум е издигнат в ранг на военен лагер и укрепен кастел, а през 106 г. в него е разквартируван IX Клавдиев легион, преместен от Панония.

Три столетия легионът е в основата на икономическия и инфраструктурен разцвет на града. Дуросторум придобива чертите на типичен римски град – с форум, терми, амфитеатър, пътища с плочи, водопроводи, канализация и внушителни жилищни и обществени сгради.

Муниципиум и процъфтяване

През 169 г. император Марк Аврелий дарява на Дуросторум статут на муниципиум – привилегирован римски град с частична автономия. Това засилва римското му облик и го утвърждава като център на търговия, администрация и култова дейност. Внушителен е и културният му принос – оттук произхождат римски интелектуалци, войскови командири и духовници.

II. Християнство, мъченичество и духовна приемственост

През III и IV в. християнството се разпространява в Дунавските провинции. Дуросторум става епископски център и сцена на жестоки гонения, особено по времето на император Диоклециан.

Тук са мъченически убити дванадесет християнски светци, сред които най-известен е св. Дасий Доростолски – римски войник, отказал да участва в езически ритуал, който по-късно е канонизиран. В памет на тези светци по-късно ще се изграждат храмове и се организират поклонения. Те се възприемат като основополагащите християнски фигури на българските земи.

III. Разрушение и славянска реинтеграция

През III в. варварски нашествия (готски, карпийски и сарматски племена) временно разрушават града и отвеждат много жители в робство. През следващите векове територията е все по-слабо защитавана от Византия и става арена на нови демографски процеси.

През VI век славяните се заселват трайно в района, вероятно като федерати на Източната римска империя. Те възстановяват част от разрушената крепост и я наричат Дръстър – дума със значение „силен“ или „непоклатим“ в старославянския език. Археологическите разкопки разкриват огромно количество славянска керамика, която свидетелства за многолюдно, устойчиво селище със значителна икономическа активност.

IV. Приемането в българската държава и Омуртаговият комплекс

Аспарух и раннобългарско присъствие

Създаването на Първото българско царство през 681 г. бележи нов етап в развитието на Дръстър. Градът е включен в границите на младата държава и е споменат в Българския апокрифен летопис от XI в. като един от великите градове на цар Испор (Аспарух).

Крум и Омуртаг – преустройство, администрация и писмена култура

По времето на хан Крум (802–814) и хан Омуртаг (814–831), Дръстър е не само важен военен обект, но и вероятна владетелска резиденция. Археологическите находки сочат сходство с архитектурата в Плиска и Преслав: мащабни сгради от дялани камъни, използване на тухла и хоросан, конструктивни и стилистични елементи, характерни за Плисковския архитектурен стил.

Най-важното откритие е мраморен фрагмент с надпис „кана сювиги Омуртаг”, намерен в монументална сграда с триделен план – вероятно дворец или аул. До него е открита и баня, характерна за владетелски и епископски комплекси.

През 2006 г. археолозите откриват езическо капище (светилище) с площ 441 кв. м – второ по големина след това в Плиска. Това доказва не само култовото значение на Дръстър, но и че градът е център на прехода от езичество към християнство.

V. Средновековна слава: крепост, вяра, власт

През IX–X век Дръстър се утвърждава като най-североизточната опора на България. Служи като щит срещу маджари, печенеги и византийци. По речното пристанище се търгува с кожи, восък, мед и сол – стратегически продукти за двореца в Плиска и за Византия.

След Покръстването (864 г.) по волята на княз Борис-Михаил, градът се утвърждава като духовен център. Открита е голяма базилика, сходна по план с Голямата базилика в Плиска – един от седемте епископски храма, построени по нареждане на владетеля. Градът става седалище на български архиепископ, а по-късно и на патриарх.

През 969 г., след кампания на киевския княз Светослав Игоревич, Дръстър пада под ударите на русичите. Сраженията са яростни – българите се отбраняват героично. Градът преминава отново във византийски ръце през 972 г., когато император Йоан Цимисхий го завладява и го преименува на Теодорупол.

През следващите години градът става арена на нови събития:

• 976 г. – цар Самуил го освобождава
• след 1001 г. – отново е завладян от византийците
• 1070 г. – вождът Татуш прави от Дръстър самостоятелно княжество, независимо от Византия
• 1088 г. – опълчението отблъсква войските на император Алексий I Комнин
• 1091 г. – печенегите са окончателно разбити, а градът – върнат под византийски контрол

При Второто българско царство – духовност, монети, битки

След въстанието на Асеневци (1185 г.), Дръстър се връща в границите на възстановената българска държава. Градът става митрополитски център, а през 1211 г. митрополитът участва в Бориловия събор против богомилите – важен църковен и идеологически момент.

По време на въстанието на Ивайло през 1279 г. градът е обсаждан три месеца, което свидетелства за невероятно здравите му укрепления и значимост.

В края на XIII в. градът е резиденция на деспот Йоан Тертер, който сече сребърни и медни монети, свидетелство за местна автономия. При разкопки са открити гробове с златни обеци с емблемата на династията, вероятно на съпругата и дъщерята на цар Георги Тертер.

През 1391 г., след падането на Видинското царство и присъединяването на Северна България, османците овладяват Дръстър. Съобразявайки се с неговата важност, те го укрепват и използват като гарнизон и контролен пункт по Дунав. Постепенно, с трансформацията на политическата карта, градът губи значението си, но величието му не избледнява в историческата памет.

Днес посетителите на Дунавския парк в Силистра могат да видят основите на северната крепостна стена, останките от владетелския комплекс, езическото капище, раннохристиянски базилики, гробници, артефакти с надписи, монети, зидове от тухли и камък, носещи следите на блясъка, войните и вярата на хилядолетна история.

Дръстър не е просто един от многото древни градове по Дунава – той е символ на устойчивост, държавност и културен синтез. Преживял траки, римляни, варвари, славяни, българи, византийци и османци, градът е хроника от камък – място, където се срещат цивилизации и се ражда национална идентичност.

Ако посетите Силистра, не подминавайте останките на Дръстър. Това не са просто руини – това е жива история, която шепне за царе, патриарси, битки и обикновени хора, градили и бранили онова, което наричаме български дух.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК