СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД КОПСИС

Крепостта Копсис, по-известна днес като Аневско кале, се издига величествено над Стремската долина, разположена на около 2 километра северозападно от живописния град Сопот. Скътана сред склоновете на Средна гора, тя заема стратегическа позиция с отлична видимост над околните долини и пътища. Благодарение на труднодостъпния терен и тесните планински пътеки, крепостта е останала почти недокосната през вековете, съхранила части от внушителните си крепостни стени, достигащи до 12 метра височина.

I. Археологически пластове: от траките до българските царе

Копсис не е просто средновековна крепост — археологическите разкопки доказват, че мястото е обитавано още от дълбока древност.

• Тракийски период (I–IV век): Разкрити са следи от тракийско селище, което свидетелства за важността на местността още през Античността.
• Византийски и раннобългарски пластове (VII–X век): Следите от византийско и българско присъствие показват, че мястото е запазило стратегическата си роля през вековете.
• Средновековен разцвет (XII–XIV век): Най-големият отпечатък върху Копсис оставя периодът на Второто българско царство, когато крепостта се утвърждава като важен политически и военен център.

През 80-те години на XX век, археологът Иван Джамбов доказва със сигурност, че крепостта, позната като Аневско кале, всъщност е легендарният град Копсис, споменат в средновековни византийски хроники.

II. Структура на крепостта: град, скътан в планината

Средновековният Копсис впечатлява със своята многопластова и добре замислена структура:

• Цитаделата – сърцето на укреплението, най-високата и най-добре запазена част, от която и днес могат да се видят масивни крепостни стени.
• Две подградия – разположени на различни нива по склоновете. Те изпълняват важни функции: в тях са се намирали жилища на населението, стопански постройки и манастирски комплекс.
• Манастирски комплекс – в подножието на планината, в най-долното подградие, е съществувал средновековен манастир, чиито руини все още напомнят за духовния живот в Копсис.

III. Копсис във вихъра на политически интриги

Историята на Копсис е пряко свързана с бурния период на Второто българско царство и е описана от византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин. Тя е сцена на амбициите на влиятелния болярски род на братята Смилец, Радослав и Войсил.

Цар Смилец (1292–1298)

Първият от братята — Смилец — успява да седне на българския престол през 1292 г. Неговото управление е белязано от зависимостта на България от татарите, но същевременно показва смелост — през 1296 г. той се изправя срещу Византия, макар и без успех. Смъртта му остава загадка, а след него престолът преминава към непълнолетния му син Иван IV Смилец.

Царица Смилцена Палеологина — жената, която държи властта

Вдовицата на Смилец — Палеологина, се проявява като изключителен дипломат и регент. Чрез умели династически бракове и политически ходове тя успява временно да запази властта на сина си:

• Омъжва дъщеря си Марина за деспот Алтимир, откупувайки неговата лоялност.
• Омъжва по-малката си дъщеря Теодора за сръбския престолонаследник Стефан Урош III Дечански, от чийто брак се ражда знаменитият крал Стефан Душан.

Въпреки нейната дипломатичност, през 1299 г. Иван IV Смилец е свален от престола от болярството в Търново, а на негово място се възкачва Теодор I Светослав.

Разпадът на рода: битки и изгнание

След края на татарската хегемония, новият цар започва решителна разправа със сепаратистичните боляри.

• Радослав, вторият брат, прави неуспешен опит да си върне престола, но е пленен и ослепен.
• Войсил, третият брат, избягва във Византия. През 1304 г. той е начело на византийски войски в битката при Скафида, където претърпява поражение.

През 1322 г., във вихъра на гражданската война във Византия, Войсил се завръща и създава малко полунезависимо княжество около Копсис. В този период крепостта става негова резиденция и база за военни походи срещу България.

Летаргия и последна обсада

Най-колоритният епизод от историята на Войсил е свързан с обсадата на Пловдив през 1323 г. — византийците чакат подкрепата му, но получават вест, че е умрял. По-късно става ясно, че той всъщност е изпаднал в тридневна летаргия след натравяне с гъби! След неуспеха на Византия, Михаил III Асен Шишман изпраща войски срещу Войсил, който се укрепва в Копсис, но е принуден да избяга обратно във Византия след продължителна обсада. С това името на Копсис изчезва от хрониките.

Днес руините на Копсис напомнят за славните дни на българските царе и боляри. Макар и лишен от блясъка си, укрепеният град остава свидетел на интриги, битки и династични игри на престола. От цитаделата се открива великолепна панорама към Стремската долина и Сопот — гледка, достойна за сцена от „Властелинът на пръстените“.

Всеки любител на историята, природата и старинните крепости може да усети романтиката на Копсис, разходейки се сред зидовете, които са устояли на вековете.

IV. Полезни съвети за посещение

• Достъп: Пътят до крепостта е планински и не е лесно проходим — подходящ е за пешеходен туризъм.
• Какво да носите: Удобни обувки, вода и добро настроение!
• Не забравяйте камерата: Гледките са зашеметяващи по всяко време на годината.

Крепостта Копсис е много повече от руини — тя е символ на епоха, в която България е била раздирана от борби за власт, но и способна да ражда личности с държавнически размах и политическа прозорливост. Днес тя е място за размисъл, вдъхновение и пътешествие назад във времето. Ако търсите място, където историята оживява, Копсис ви очаква!

Харесайте Facebook страницата ни ТУК