ПЕСЕНТА “ПРИТУРИ СЕ ПЛАНИНАТА”

Сред хилядите български народни песни, предавани през поколения, малко са онези, които достигат до глобалната сцена и се възприемат като универсални художествени послания. „Притури се планината“ е именно такава – произведение, в което се преплитат традицията на народния епос, поезията на човешките чувства и величието на музикалната интерпретация. Стефка Съботинова, една от най-емблематичните певици в историята на българския фолклор, превръща тази песен в културен символ, признат по цял свят.

I. Произход и фолклорен контекст

Географска и етнографска принадлежност

Песента произхожда от Беломорска Тракия, област с богато фолклорно наследство, която след Балканските войни остава извън територията на съвременна България. Въпреки това, паметта за песните, легендите и ритуалите на тракийските българи е съхранена чрез поколенията, особено сред семействата на бежанци, установили се в България в началото на XX век.

Тематика и символика

„Притури се планината“ е трагична балада, съчетаваща:

• Природна метафора – планината като могъща и справедлива сила;
• Морална дилема – избор между любовта и майчината обич;
• Поучителен край – съобщение, че майката скърби до гроба, докато любимата – само до пладне.

Този финален стих носи дълбоко екзистенциално послание: в българската традиционна култура семейството – и най-вече майката – е върховната морална стойност.

II. Стефка Съботинова: живот, посветен на фолклора

Начало и формиране

Стефка Съботинова е родена на 2 април 1930 г. в село Розов кладенец, област Стара Загора. Израснала в семейство с традиции и любов към народната музика, тя започва да пее от ранна възраст, научавайки песни от своята баба. Песните на Беломорска Тракия и Родопите стават основна част от бъдещия ѝ репертоар.

Кариера и професионален път

• 1951 г. – Съботинова се премества в София;
• 1954 г. – Постъпва в Ансамбъл „Филип Кутев“, където работи с най-добрите композитори, хореографи и диригенти на времето;
• 1960-те – Става солистка на редакция „Народна музика“ на БНР;
• По-късно се присъединява към Ансамбъла за народни песни на Радиото, който впоследствие се превръща в „Мистерията на българските гласове“.

Нейният висок, чист и силен глас с характерен вибрато я прави лесно разпознаваема и незаменима. С времето тя се превръща в емблематично лице на българската народна музика, не само в страната, но и в чужбина.

III. Песента, която обиколи света

Радиоконкурсът в Братислава и срещата със Селие

Песента е аранжирана от Филип Кутев, един от пионерите в обработката на българския фолклор за сцена и радио. Именно с неговата интерпретация песента печели признание на международен радиоконкурс в Братислава, където прави силно впечатление на швейцарския продуцент Марсел Селие.

Раждането на „Мистерията на българските гласове“

Марсел Селие пристига в България през 1952 г., свързва се с БНР, откупува записи и стартира радио предаване в Швейцария, посветено на българския фолклор. По предложение на съпругата му, Катрин Селие, то носи името „Мистерията на българските гласове“.

През 1975 г. излиза първият албум с това заглавие, който включва:

• „Притури се планината“ – Стефка Съботинова
• „Мър, Станке ле“ – също в нейно изпълнение

Албумът поставя началото на феномен, който донася Грами през 1990 г. и превръща българския фолклор в световна културна сензация.

IV. Музикален анализ: защо песента вълнува?

Вокална линия и стил

Песента е изпълнена в несравнимо изчистен стил, характерен за традиционното българско пеене:

• Използване на пентатонични мелодии – типични за тракийския и родопския фолклор;
• Издръжливост на тона – гласът не вибрира излишно, а носи вътрешна сила и напрежение;
• Орнаментика – характерните глисандо и микротонове създават усещане за древност и дълбочина.

Ритмика

Песента е бавно темпова, с основно проста ритмика, което подчертава трагичния ѝ характер. Тишината между фразите също е музикално използвана, за да създаде емоционален контраст и драматургия.

V. Съвременни адаптации и културно влияние

Модерен аранжимент на Жаки Анона (1994)

Френският продуцент Жаки Анон прави електронна версия на песента, която комбинира гласа на Съботинова с синтезатори и бийт. Тази адаптация:

• Влиза в европейски клубни чартове;
• Запознава ново поколение с българската култура;
• Вдъхновява електронни, етно и транс музиканти.

Използване във филми

• „Иисус от Монреал“ (1989) – песента звучи в ключови моменти, подчертавайки сакралния и драматичен контекст;
• „Лионците“ (Les Lyonnais) – френски гангстерски филм, в който „Притури се планината“ създава емоционален фон на носталгия и скръб.

Кавъри и вдъхновения

След изпълнението на Съботинова, песента е презаписвана и интерпретирана от различни артисти, включително:

• Български вокални групи като „Ева квартет“ и „Бистришките баби“;
• Световни изпълнители от жанровете world music, ambient и фюжън;
• Кавъри на живо от съвременни артисти в YouTube и TikTok, сред които се отличават изпълнения с гайда, пиано и хорови аранжименти.

VI. Почит и безсмъртие

На 30 юли 2010 г., Стефка Съботинова напуска този свят. Малко преди това, през юни същата година, тя е удостоена с орден „Стара планина – първа степен“ – най-високото отличие на Република България.

Текст на песента

Притури се планината,  
Че затрупа два овчеря.  
Че затрупа два овчеря,  
Два овчеря – два другаря.  
  
Първи моли: пусни мене,  
Мене чака първо любе.  
Втори моли: пусни мене,  
Мене чака стара майка.  
  
Проговаря планината:  
Хей, ви вази два овчеря,  
Любе жали ден до пладне,  
Майка жали чак до гроба.

„Притури се планината“ не е просто песен – тя е духовен артефакт, чрез който светът познава болката, любовта и мъдростта на българския народ. Гласът на Стефка Съботинова остава като ехото на самата планина – силно, чисто и вечно.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК