СВЕТИ ДИМИТЪР БЕСАРАБОВСКИ

Всички български светии са неотменна част от православната традиция и култура. Сред тях особено място заема св. Димитър Басарбовски, живял през XVII век. Тихият и скромен живот на този Божи угодник среща почит и обич не само в България, но и в румънската столица Букурещ, където паметта му е особено силно утвърдена. В православния календар празникът му се отбелязва на 27 октомври, като почитта към него е разпространена в Българската, Руската и Румънската православна църква.

I. Сведения за живота

Данните за земния път на св. Димитър са ограничени и достигат до нас чрез:

• История славянобългарска на св. Паисий Хилендарски (чиято памет се чества на 19 юни),
• житийните разкази,
• съхранени предания.

Общото между всички сведения е подчертаната скромност и „незабележимост” на неговия живот.

Според Паисий, светецът няма духовен сан, живее оскъдно, прехранвайки се от малко лозе и няколко овце. Едва след неговата смърт местните жители осъзнават, че край тях е живял праведен човек, чиито мощи се прославят с нетление и чудотворство.

II. Житията и службите

Не е известно кога е възникнало най-ранното житие на св. Димитър. Почитането му обаче се утвърждава след откриването на нетленните му мощи и чудотворствата, свързани с тях.

През 1858 г. в Цариград йеромонах Натанаил (Стоянов) – бъдещ Охридски и Пловдивски митрополит – издава най-разпространеното житие на светеца:
„Краткое сказание за Преподобнаго Отца нашего Димитрия Бесарбовскаго, коего мощи почитат в Угро-Влахийска, в Букурещ, Митрополитска църква”.

Житието е преведено от румънски език, но самият румънски превод е основан на изгубено днес пространно българско житие. Съществува и второ, Зографско житие, което съдържа малки различия. Наред с тях е съставена и служба от митрополит Филарет Мирликийски, съхранена в Зографския манастир и преписана през 1872 г. от монах Исихий от Тутракан. По-късно службата е включена в Минея на българските светии и преведена на румънски език.

III. Личност и подвиг

Житийните разкази разкриват добротата и съвестта на светеца. Един от най-впечатляващите епизоди гласи, че когато по невнимание настъпил птиче гнездо, св. Димитър три години не обувал „виновния” крак – независимо от сезона.

Любовта към Христа и стремежът към уединение го отвели в скалния манастир край река Лом. Там той продължил своя подвиг, докато Господ не му открил часа на смъртта. Предал духа си Богу, легнал между два камъка извън манастира. По-късно река Лом заляла светите мощи, които били открити по Божие откровение.

IV. Чудеса и откриване на мощите

Според преданието св. Димитър се явил на момиче, страдащо от зъл дух, и обещал изцеление, ако мощите му бъдат извадени. След тяхното намиране те се прославили с множество чудеса.

Влашкият владетел пожелал да ги пренесе във Влахия, но по Божие знамение светецът „отказал” да напусне родните предели. На мястото бил издигнат храм, а славата му се разпространила из цяла Северна България и Влахия.

V. Пренасяне в Букурещ

По време на Руско-турската война (1768–1774) руските войски завладяват Басарбово. Генерал Петър Салтиков пожелава да пренесе мощите в Русия, но по молба на българина Димитър Мент те са положени в Митрополитската катедрала в Букурещ.

По инициатива на митрополит Григорий II раклата е украсена със сребърен обков. Още при пренасянето мощите се прославят – благодарение на тях в Букурещ прекратява чумната епидемия. Днес те се намират под голям стенопис на светеца, пред който постоянно горят седем кандила. В негова чест са съставени Параклис и Акатист (1838), четени ежегодно на 27 октомври.

VI. Манастирът в Басарбово

В България остава манастирът, където светецът е прекарал живота си. Обителта е втората по поречието на река Лом след Русе и вероятно възниква през XIII–XIV в., в разцвета на скалното монашество в Поломието.

Най-ранното споменаване е от XV век, когато селото е записано като „манастир Басараба”. През следващите столетия съдбата му е превратна. В края на XIX и началото на XX век обителта е изоставена.

През 1919 г. за нея започва да се грижи бъдещият Смоленски епископ Тихон. През 1937 г. монах Хрисант се установява в манастира, с което започва неговото възстановяване. Същата година е създаден и „Комитет за постройка на параклис Св. Димитър Басарбовски”, който играе ключова роля за възобновяването на духовния живот там.

VII. Духовно значение и почит

Животът на св. Димитър разкрива истинската същност на монашеското благочестие – скромно, тихо, но озарено от Божията благодат. Неговото дело изглежда малко на фона на епохата на географските и научни открития, но за православния свят то е свидетелство за силата на вярата и смирението.

След смъртта си светецът не потъва в забрава. Мощите му са извор на чудеса и надежда. В сърцата на православните християни той остава застъпник и събеседник, към когото вярващите отправят ежедневно молитвата:

„Св. Божи угодниче Димитре, моли Бога за нас!”

Харесайте Facebook страницата ни ТУК