КАН ТЕЛЕРИГ

Елериг (Телериг) е сред владетелите, които имат нелеката задача да ръководят българската държава в един от най-тежките периоди от нейната история. През втората половина на VIII в. България е разтърсена от династична криза, последвала залеза на властта на владетелския род Дуло – династията, от която произлизат Аспарух и неговите наследници.

Боилската аристокрация, лишена от стабилна монархическа опора, започва свирепа борба за надмощие. Това вътрешно противопоставяне дестабилизира интегритета на българската държава и я прави особено уязвима за външни атаки, особено от страна на Византийската империя.

От юг ромейските василевси, все още неспособни да се примирят със загубата на провинциите в Мизия и Мала Скития, организират чести военни удари, които пряко застрашават съществуването на младата българска държава.

I. Възшествието на Телериг

В тази тежка обстановка на постоянна заплаха, през 768 г. на плисковския престол се възкачва хан Телериг. Неговото възшествие съвпада с кратък период на относителен отдих във военните конфронтации между България и Византия.

Тази пауза предоставя на новия владетел ценна възможност да укрепи властовите си позиции и да се разправи с непокорната боилска аристокрация. Докато Телериг се стреми да консолидира вътрешната власт, император Константин V Копроним води ожесточена война на изтощение с Арабския халифат, който по това време отново заплашва византийските владения в Мала Азия.

II. Византийската мощ при Константин V

Константин V Копроним се изявява като изключително талантлив военачалник. Под негово ръководство византийските войски успяват да превземат Северна Сирия и да завладеят значителни територии по течението на Горен Ефрат.

В началото на 70-те години на VIII в. арабските войски търпят многократни поражения в Мала Азия, което позволява на Константин V да наложи изгоден мир. Освободил военния потенциал на империята за нови завоевания, той насочва поглед към България, решен да възстанови изгубените византийски владения на Балканите.

III. Грандиозният, но провален поход от 774 г.

За да осъществи тази цел, през 774 г. Константин V събира огромен флот – около 2000 транспортни и военни кораба. Планът е войските да дебаркират при устието на Дунав и същевременно византийска конница да настъпи през старопланинските проходи.

Но операцията се проваля още в зародиш. Според Теофан Изповедник, след като флотът достига Варна, „императорът се уплашил и замислил да се върне“.

Възползвайки се от ситуацията, Телериг изпраща двама свои довереници да преговарят за мир. Изненадващо, Константин V приема предложението без да изисква данък или унизителни условия – споразумението е скрепено с клетви и за двете страни.

Историците предполагат, че причината не е малодушие, а вероятно информация за готвен метеж или заговор в Константинопол, което налага спешното връщане на императора.

IV. Нарушаването на мира и битката при Верзития

Мирът се оказва краткотраен. Още през есента на 774 г. Телериг предприема настъпление във византийски територии с „дванадесетхилядна войска и боили, за да покори Верзития и да изсели жителите ѝ в България“. Местоположението на Верзития остава дискусионно, но се предполага, че се намира на югозапад от българските граници.

Докато армията напредва, в Константинопол пристига българска делегация за договаряне на допълнителни клаузи към мирния договор. Но Константин V научава за похода от „тайните си приятели в България“.

Той мобилизира колосална армия от 80 000 души, която разгромява българите и се завръща в столицата с пленници и плячка.

След този епизод Константин V организира нова кампания, подобна на предходната – с флот по Черно море и сухопътна армия през Тракия. Но природата изиграва решаваща роля: бурни ветрове при Месемврия едва не унищожават целия византийски флот.

Лишен от морска подкрепа, императорът е принуден да се оттегли. Това дава ценен отдих на България.

V. Гениалният дипломатически ход на Телериг

Телериг осъзнава, че провалът на похода му към Верзития е свързан с дейността на византийски шпиони в Плиска. Затова той прибягва до един от най-блестящите дипломатически маньоври в историята на България.

Българският владетел изпраща писмо до Константин V:

„Възнамерявам да избягам и да дойда при тебе. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам, и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да им се доверя.“

Наивно доверчив, императорът разкрива цялата си агентурна мрежа. Телериг незабавно екзекутира всички византийски шпиони, което лишава империята от вътрешни източници в България. Теофан описва реакцията на императора: „император Константин изскубал много от побелелите си коси“.

Озлобен от поражението в дипломатическата игра, Константин започва подготовка за нов поход през 775 г. Но преди да стигне до решителна битка, е повален от „неизличима болест“ и умира на път за Константинопол.

Неговият наследник Лъв IV Хазарски насочва вниманието си към арабската заплаха в Мала Азия и оставя България да се възстанови. Така Телериг фактически излиза като победител от сблъсъка с могъщия Константин V.

VI. Последните години и бягството във Византия

Въпреки политическите си успехи, през 777 г. Телериг е изправен пред нова вътрешна заплаха – вероятен боилски метеж. За да спаси живота си, той е принуден да абдикира и да потърси убежище във Византия.

В Константинопол е приет благосклонно от Лъв IV, удостоен с титлата патриций и приел християнството. Женен е за Мария, братовчедка на императрица Ирина.

До нас е достигнал и неговият личен печат с надписите: „Телериг-Теофилакт, Богохраним патриций“ и „Богородице, помагай на своя раб“.

Хан Телериг остава в историята като владетел, който управлява в условията на тежка династична и външнополитическа криза. Той успява не само да устои на натиска на Византия, но и да я надхитри чрез изключителна дипломатическа прозорливост.

Макар че в крайна сметка завършва живота си като византийски аристократ, делото му в България свидетелства за държавническа зрялост и за умението да превръща слабостите в сила. Неговата хитрост срещу Константин V се смята за един от най-успешните примери на средновековна дипломация в Европа.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК