ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ

Той бил много весел човек. Обичал да пее. Още от детска възраст проявявал буйния си характер. Много обичал да дразни петли и да ги кара да се бият помежду си. Бил пестелив човек, не пиел, не пушел. Когато негови съграждани му искали пари назаем, давал им.

За разлика от братята си, Борис мечтаел да бъде юнкер във Военното училище в София. На 1 януари 1899 година е произведен в чин поручик и е назначен във втори пехотен полк в Лом. При настаняването си  Дрангов изявява желание да се запознае с българските семейства от македонски произход, които живеят в града. Заведен е в дома на Денко Попов Николов, роден в село Младо Нагоричани, Кумановско. Тук, на брега на Дунава, Дрангов среща голямата си любов – Райна.

I. Ранни години и семейна среда (1872–1889)

15 март 1872 г. – Скопие, Османска империя

• Роден в будно българско семейство с патриотични корени. Баща му Стане Дрангов е занаятчия и известен общественик, а майка му е изключително религиозна и възпитава децата в дух на честност, трудолюбие и любов към родината.
• Израства в град, където българската национална идея се сблъсква ежедневно с османската власт и гръцката духовна пропаганда. Това формира у младия Борис силно чувство за дълг и принадлежност.

1880–1889 г. – Образование в Скопие

• Завършва начално училище и продължава образованието си в българско класно училище.
• Проявява особена склонност към история и география, като още тогава изявява интерес към военни теми и героите от Освободителната война.

II. Военно училище в София (1889–1891)

През 1889 г., едва 17-годишен, напуска родния си град и заминава за свободна България, където постъпва във Военното училище в София.

• Обучението му съвпада с етап на формиране на модерната българска армия след Съединението и Сръбско-българската война.
• Отличава се с блестящи резултати, физическа издръжливост и безукорна дисциплина.
• Завършва през 1891 г. в първите редици на випуска и е произведен в чин подпоручик.

III. Ранна служба и специализация в Русия (1891–1899)

1891–1897 г. – Служи в различни пехотни части на Българската армия. Печели репутация на взискателен, но справедлив командир.

1897 г. – Изпратен да следва в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург – най-престижната военна школа на Руската империя.

• Там усвоява най-съвременните принципи на стратегия, тактика, разузнаване и логистика.
• Особено силно възприема руската военнопедагогическа школа, която съчетава техническата подготовка с духовното и морално изграждане на командира.

1899 г. – Завръща се в България и е назначен във Военното училище в София като преподавател.

IV. Преподавател, педагог и автор (1899–1912)

В този период Дрангов оформя своята педагогическа философия, която по-късно ще стане основа за подготовката на българските офицери:

1. Личен пример – офицерът трябва да прави това, което изисква от войниците.
2. Морал преди всичко – дисциплина, чест и патриотизъм стоят над техниката и знанието.
3. Дух на войската – победата се постига чрез вярата в мисията, а не само с оръжие.

Най-важни трудове:

• „Помни войната!“ – духовно и тактическо ръководство за офицери.
• „Наставление за обучение на войниците“ – методическо ръководство, което въвежда ясни правила за обучение на редници и младши командири.

Цитат:

Възпитавай не със заповед, а с личен пример – той е по-силен от всички думи.

„Помни войната — съвети за строеви офицери“ е най-значимата част от писменото наследство на легендарния български офицер полковник Борис Дрангов. Той, както и генерал Колев, са личности, при които историческата истина и легендата се сливат в едно, за да ни разкажат за силата и величието на българския дух.

Прочитайки книгата на бележития полковник, можем да разберем частица от онази мощна и всепобедна харизма, заради която един от неговите войници с нож пише на една скала „Аз служих при Дранговъ“ и заради която неговият началник пише „Мечтая за деня, в който ще служа под командването на Дрангов“.

За съжаление, на 26 май 1917 година незабравимият български герой преминава във вечността, умирайки от раните си, получени при артилерийски обстрел на противника на кота 702, на Завоя на Черна. Можем спокойно да приемем, че заветът му към бъдещите поколения българи е записан в тази малка негова книжка — „Помни войната“. Докато тя се чете и се помнят думите на нейния автор, ще са живи и уроците по лидерство и човечност на този великан на българския дух.

Каним ви на едно кратко пътешествие из Дранговите мисли, което ще спомогне да опознаем благородната му душа на българин и войник. Вярваме, че това пътешествие ще помогне на читателя да открие за себе си истинската стойност на един живот, изживян в служба и с мисъл за България.

Книгата е написана във вихъра на Първата световна война и е издадена в родния град на Дрангов — Скопие, през 1916 година. От страниците личи, че е писана на един дъх, но е дълбоко премислена и дълго подготвяна. Като всяко голямо произведение, тя се появява в точното време. Целта на автора е пределно ясна — да подготви читателите да бъдат твърди и смели защитници на Отечеството, силни лидери и истински големи хора, какъвто е и самият Дрангов.

Грабва ни още текстът на първата заглавна страница — там е цитат от „Под игото“ на Иван Вазов, макар думите да се приписват на легендарния офицер — „Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвуване.“ Тези думи са в основата на цялото съдържание на „Помни войната“. В желанието си да укрепи душите на българските офицери, Дрангов ни оставя един морален кодекс и една система от ценности, които да служат за ориентир и за източник на сила и смелост при всякакви обстоятелства. Чрез книгата си той кове характери, дава наставления, изгражда водачи!

„Помни войната“ е отражение на самата Дрангова личност, тя е ода за живота, посветена на висшата цел — добруването на род и Родина. Четящият редовете на тази малка книга сякаш вижда пред очите му да израства образът на българския офицер от началото на XX век — такъв, какъвто той е трябвало да бъде, за да поведе чедата на своя народ в борба за националния идеал — обединена, могъща и честита България. Един народ се нуждае от водачи, водачи силни, волни, честни и храбри, водачи, които умеят да разпалват души и сърца.

Делата на безброй български офицери и войници ни показват, че системата от ценности, за които говори Дрангов, е била в основата на тогавашния мироглед на българския народ.

Над всичко полковникът поставя Отечеството, това е и целта на съществуването на воинското братство — защита на Отечеството и народа — „Спасението на отделната личност е в спасението на обществото. Ако всичко умре, ти за какво си?“ За да се изпълни тази цел, Дрангов изтъква ролята на себеотричането — „Самоотверженост! Само тая основа е възвишена. Само тая добродетел е всесилна. Всичко друго е лицемерно, безнравствено, недостойно, пагубно.“ Отреклият се от себе си е добър офицер, който спокойно води битката, преодолява препятствията пред целта — такъв човек е страшен за противника. „Побеждава само оня, който не се бои да погине, да свикнем с мисълта да мрем с чест е в основата на велики подвизи“, „За смъртта цяр няма — две смърти няма, без една не бива.“ — това са само част от мислите на автора на „Помни войната“ за себеотрицанието.

Важна е ролята на  подготовката и закаляването на волята и характера — „Помни войната значи бъди силен, много силен, по-силен, отколкото трябва. Прави са силните. Живеят достойните. Господствуват победителите“. Полковник Дрангов утвърждава и ролята на човека като основен фактор за победата в една битка. Според него военното изкуство всъщност е начин да се победят хората — собствените войници първо, а после и противниковите, защото битките се печелят от юначни сърца.

Друг важен урок на Дрангов е създаване на чувство на общност межу командира и неговите войници. Но не общност на фамилиарничене, а тази на истинско бойно братство и осъзната и безкористна грижа за другарите. „АЗ е нищожно, НИЕ —всемощно!“, „Искаш ли войниците да те обичат, сам ги обикни искрено и чистосърдечно. Искаш ли да владееш чуждите сърца, дай своето. Сърце след сърце върви“ и „Умри, но другаря си спаси“ — пише той. Постоянното проявяване на грижа за войника е в основата на неговото послушание. „Във всички бойни войски, във всички времена любовта, доверието, взаимната преданост на началници към войници и на войници към началници твориха безсмъртни дела. Имай мъжественото, бидейки началник на служба, да бъдеш другар вън от служба.“

Личният пример е ключов, скромен е и самият Дрангов приживе — винаги с войниците, винаги споделяйки храната им и несгодите им. Настаняването и храната на войниците са по-важни от тези на командира и той първо за това трябва да мисли. Да работиш повече от всички други е въпрос на чест — „Работи повече от подчинените. Не брой часовете.“

За да бъде добър един водач, той трябва да е и добър психолог, да усеща настроенията на бойните си другари и да не позволява да ги обхване страх или да загубят вяра — „Човек не иска да мре, той се ужасява от смъртта. Той се изхитрява да убива, избягвайки да бъде сам убит. Той отива на бой не за борба, а за победа. Той се бие дотогава, докато вярва, че ще победи.“, „Да усещаш страх не е срамно, срамно е да не го надделееш“. Чрез присъствието си командирът, лидерът трябва да  вдъхва сила, спокойствие и увереност в подчинените си. Духът на войската трябва да е силен, и това е задачата на всеки командир, да накара подчинения си да вярва в себе си. Който вярва в себе си, той е готов за велики дела, той вече е юнак. — „Юначеството е най-необходимото качество на воина. То решава боя.“

Излишнно е да споменаваме дисциплината — тя е в основата на успеха, Дрангов отделя много внимание на нея в „Помни войната“, както и на редица важни теми като придвижване, охрана, настъпление, ред във войнишкия лагер, нападение и отбрана. Трудно е да напишем нещо за тази книга, превърнала се в легенда в следвоенните години. Тя говори сама за своята голяма стойност, преиздавана е многократно и е наръчник на много български офицери до края на Първата Световна война и в следвоенните години. Искрено вярваме, че съветите на Дрангов са актуални за лидерите и в днешния  забързан XXI век. Защото както пише в книгата — „Времето не измени човешкото сърце“.

Нашето пътуване по страниците на една малка, пожълтяла, стогодишна книжка приключва. Надяваме се, че сме ви подтикнали да я прочетете и да намерите в нея частица от Дранговия дух. Полковникът и сега е сред нас, българите, чрез безсмъртните си думи и геройския си подвиг, с мъдрите си съвети, с безкрайната си любов към Отечеството. Уверени сме, че във всеки от нас има частица от гения и духа на Дрангов и всеки от нас е способен да прилича на него в своите думи и дела. Това би била най-великата победа на падналия за Родината офицер — заветът му за беззаветна, самоотвержена и безкористна обич към България да живее вечно в сърцата на нейните чеда. Великият български дух на полковник Дрангов посочва пътя към щастието и благоденствието на родната земя:

„За тази цел насъщно необходими са нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самоотверженост — българи с характер, железен, непоколебим, възвишен.“

Нека тези три малки реда винаги бъдат пред очите ни и винаги да осветяват мислите и делата ни. Тогава може би ще заслужим онова типично Дрангово, екзалтирано и мощно  — „Отлично, юнак!“

V. Балканската война (1912–1913)

Политически и военен контекст

Балканската война избухва на 5 октомври 1912 г. като резултат от съюза между България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Османската империя. Целта на България е освобождението на останалите под турско владичество български земи в Македония и Тракия.

Към този момент капитан Борис Дрангов (тогава все още без звание полковник) вече е известен като изключителен военен педагог. Въпреки възможността да заеме щабна длъжност в София, той доброволно настоява да бъде изпратен на фронта, в бойни условия.

Назначение и командване

• Назначен е за командир на рота, а впоследствие на батальон в 5-и пехотен македонски полк, част от 1-ва бригада на 1-ва пехотна македонска дивизия.
• Полкът му е съставен основно от войници с произход от Македония – млади мъже, повечето родом от районите, където предстои да се воюва. Това засилва мотивацията и духа на частта.

Хронология на участието на Дрангов в Балканската война

1. Настъпление към Лозенград (8–11 октомври 1912 г.)

• Полкът му е в предните ешелони на настъпващата армия в Източна Тракия.
• Тактика на Дрангов: използва разузнаване на малки групи за откриване на слабите места в турската отбрана.
• Вечерта преди атаката той лично обхожда позициите, разговаря с войниците и казва:

Утре влизаме в бой за свободата на нашите братя. Всеки куршум, всяка стъпка – за тях.

На 11 октомври Лозенград е превзет – първата голяма победа на Българската армия във войната.

2. Сражения при Люлебургаз – Бунархисар (17–19 октомври 1912 г.)

• Една от най-големите и кръвопролитни битки на войната.
• Полкът на Дрангов е в централния участък на фронта.
• Тактическо решение: при забавяне на атаката в центъра, Дрангов води част от силите си във флангово настъпление, за да облекчи натиска върху съседните подразделения.
• Войниците му се сражават в кал, студ и проливен дъжд.

Свидетелство на редник от полка:

Капитанът вървеше пред нас, с револвер в ръка, но не за да стреля – за да сочи напред. Не го видяхме нито веднъж да приклекне, дори когато куршумите свистяха.

3. Преследването към Чаталджа (20–29 октомври 1912 г.)

• След победата при Люлебургаз, българските войски напредват бързо.
• Дрангов настоява за ускорено настъпление, за да не се даде време на турците да укрепят новите си позиции.
• Личен принос: организира колоните така, че уморените войници да се сменят на предните редици, без да спира общото движение.

4. Първата битка при Чаталджа (4–5 ноември 1912 г.)

• Позициите на Чаталджа са силно укрепени – бетонни бункери, оръдия, картечни гнезда.
• Българската армия атакува фронтално, с големи загуби.
• Батальонът на Дрангов достига до 300 метра от турските окопи, но силният огън спира настъплението.
• При контраатака на турците той организира спонтанен щикова контраатака, с която връща изгубени позиции.

5. Зимната обсада на Чаталджа (ноември 1912 – март 1913 г.)

• След неуспеха при първия щурм, фронтът се стабилизира.
• Условия: кал, студ, болести, недостиг на храна.
• Дрангов въвежда система за редуване на подразделенията на предните линии, за да намали изтощението.
• Провежда ежедневни тактически занятия дори в окопите, за да поддържа войниците в боен дух.

Военни и морални качества, проявени в кампанията

1. Личен пример – винаги в предните редици, често под открит огън.
2. Грижа за войника – след всяка битка обикаля позициите и разговаря с хората си.
3. Тактическа находчивост – прилага флангови маневри и динамична смяна на бойните редици.
4. Психологическа устойчивост – запазва спокойствие в критични моменти.

Възпитателният ефект на Дрангов е толкова силен, че в спомените на ветерани от 5-и македонски полк се срещат изрази като:

• „След него щяхме да влезем и в ада.“
• „Капитанът не беше командир, а баща.“

VI. Междусъюзническата война (юни – юли 1913 г.)

Исторически и стратегически контекст

След победата в Балканската война (1912–1913) между съюзниците – България, Сърбия, Гърция и Черна гора – възникват остри спорове за подялбата на освободените територии.

• Основният конфликт е между България и Сърбия относно Вардарска Македония, както и между България и Гърция за Егейска Македония.
• На 16 юни 1913 г. българското командване дава заповед за настъпление срещу сръбските и гръцките позиции – начало на т.нар. Междусъюзническа война.

По това време Борис Дрангов е вече с повишено звание и утвърден като боен командир, доказал се в Балканската война. Служи в 5-и пехотен македонски полк.

Назначение и първи действия

• Командва батальон от полка, разположен в Македония, в зоната на българо-сръбския фронт.
• Задачата му е да удържа позиции в район със силно пресечен терен, където противникът има предимството на височините.

1. Започване на бойните действия (16–18 юни 1913 г.)

• 16 юни – Българските части атакуват сръбските позиции. Дрангов е в челните редици, организира настъплението в труден планински терен.
• При първите боеве неговият батальон успява да изтласка противника от укрепени позиции, използвайки нощна атака – рискован ход, който постига успех благодарение на бързина и изненада.

Тактика:

• Разузнаване в малки групи преди атака.
• Използване на прикрития от растителността.
• Лично присъствие на предната линия.

2. Срещу числено превъзхождащ противник (19–24 юни 1913 г.)

• Сърбите получават подкрепления и преминават в контранастъпление.
• Батальонът на Дрангов е обкръжен от три страни при един от укрепените ридове.
• Той прилага тактиката на „еластична отбрана“ – отстъпване на малки разстояния с последващи контраатаки, за да изтощи врага.

Свидетелство на негов подчинен:

Капитанът казваше: ‘Ще се дръпнем малко, за да ги изкушим, и после ще ги ударим в гърдите’. И винаги ставаше така, както казваше.

3. Прехвърляне към гръцкия фронт (края на юни 1913 г.)

• Поради усложняването на обстановката, част от неговите сили са прехвърлени на юг, където българските войски водят ожесточени боеве с гръцката армия.
• Дрангов организира изтощителен марш през тежък терен, като лично споделя лишенията на войниците.

4. Боевете при Кукуш (2–4 юли 1913 г.)

• Кукуш (днешен Килкис, Гърция) е ключов град, населен с българи, и стратегическа точка за контрола на Егейска Македония.
• Гръцката армия настъпва с големи сили.
• Батальонът на Дрангов поема тежестта на отбраната в един от най-уязвимите сектори.
• При масиран гръцки артилерийски обстрел той отказва да се оттегли, докато не получава заповед за организирано отстъпление, за да не бъдат войниците обкръжени.

5. Отбраната при Горна Джумая (днешен Благоевград) (7–15 юли 1913 г.)

• След загубата на ключови позиции, българската армия се оттегля и заема отбранителни рубежи.
• Дрангов организира импровизирани укрепления, изкопава окопи и подготвя войниците за отблъскване на противникови атаки.
• В този период той изнася кратки речи пред строя, които вдигат духа на войниците, въпреки изтощението и деморализацията.

Тактическите особености на Дрангов в Междусъюзническата война

1. Маневреност – често прехвърля силите си по най-застрашените направления.
2. Нощни операции – за постигане на изненада и объркване на врага.
3. Гъвкава отбрана – комбинира отстъпления и контраатаки.
4. Морален лидер – винаги споделя лишенията на войниците си.

Лични прояви и свидетелства

• Войниците му казват, че той никога не заповядвал „Напред!“, а винаги „След мен!“.
• Отказвал да се храни, преди да се увери, че всички войници са получили храна.
• При тежки отстъпления лично носел ранени от бойното поле.

Завършек на кампанията

Междусъюзническата война завършва с поражение за България и тежки териториални загуби.

• Дрангов излиза от войната с още по-голям авторитет сред офицерите и войниците.
• Опитът от тази война затвърждава убеждението му, че моралът и духът са не по-малко важни от оръжието.

VII. Първата световна война (1915–1917)

Исторически контекст

През есента на 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя).
Основната цел на страната е освобождението на Македония и обединението на всички български земи.

В този момент Борис Дрангов вече е офицер с огромен боен опит от двете предходни войни. Въпреки възможността да заеме висок щабен пост, той предпочита служба на място, където може да въздейства директно върху бойната подготовка и духа на бъдещи командири.

Назначаване за началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие (октомври 1915 г.)

Мисия на школата

• Школата е създадена за ускорена подготовка на млади офицери (подпоручици) от запаса – хора с цивилни професии, мобилизирани в армията.
• В нея постъпват учители, адвокати, лекари, чиновници – интелигентни, но без военна подготовка.

Методи на Дрангов

1. Строга дисциплина – всяко закъснение или неизпълнение на заповед се наказва.
2. Личен пример – марширува, копае окопи, носи оръжие заедно с курсантите.
3. Физическа закалка – дълги маршове (20–30 км) с пълна екипировка.
4. Тактическо мислене – обучение на терен с реални тактически ситуации.
5. Морално възпитание – беседи за чест, дълг, саможертва.

Цитат от негова реч към школниците:

Не искам от вас да бъдете само офицери. Искам да бъдете водачи, на които войникът ще вярва и в най-черния час.

1916 г. – Изпращане на школниците на фронта

• След краткия курс школниците са изпратени на Македонския фронт.
• Дрангов настоява да бъде с тях, за да продължи обучението им в реални бойни условия.
• Той се превръща в своеобразен „фронтови учител“ – между сраженията организира тактически занятия и обсъжда грешките от боевете.

1917 г. – Завоят на река Черна и боевете при с. Стараци

Стратегическа обстановка

• Завоят на река Черна (днес в Северна Македония) е ключов участък от Македонския фронт.
• Срещу българските части стоят съюзнически сили (френски, сръбски и италиански войски) с модерно оръжие и силна артилерия.
• Задачата на Дранговите части е да удържат позициите при ожесточен натиск.

Боевете

• Април–май 1917 г. – Постоянни артилерийски обстрели и вражески атаки.
• Дрангов ежедневно обхожда предните линии, инспектира окопите и насърчава войниците.
• Отказва да стои в щаба, за да бъде винаги до своите хора.

Свидетелство на подчинен:

Когато обстрелът беше най-силен, той излизаше изправен над окопа и викаше: ‘Момчета, куршумът, който е за вас, ще мине първо през мен’.

26 май 1917 г. – Последният ден

• По време на артилерийски обстрел близо до с. Стараци, граната избухва в непосредствена близост до него.
• Ранен е тежко в краката и корема.
• Отказва да бъде изнесен в тила, за да не падне духът на войниците.
• Умира няколко часа по-късно, на фронтовата линия, в присъствието на своите подчинени.

Лични качества, проявени във войната

• Безстрашие – винаги на най-опасните места.
• Саможертва – поставя живота на войниците над своя.
• Вдъхновяващо лидерство – умее да превръща уплахата в решимост.
• Педагог – учи на тактика и морал едновременно.

Посмъртна съдба

• Погребан в Скопие. Гробът му става място за поклонение на офицери и войници до 1944 г.
• Името му е увековечено в улици, училища, военни клубове и паметни плочи.
• Трудовете му продължават да се изучават във военните школи.

Значение на участието му в Първата световна война

• В рамките на по-малко от две години успява да изгради ново поколение офицери, които ще се сражават с чест до края на войната.
• Показва, че един командир може да бъде едновременно учител и боец.
• Смъртта му се превръща в легенда и пример за върховна офицерска саможертва.

Полковник Борис Дрангов остава завинаги в историята като моралният стожер на българския офицерски корпус. Животът му е пълен с лични жертви, подвизи и отдаденост към идеята за силна, обединена и честна България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК